Ускоряването на процедурите по одобрение на инфраструктурни проекти ще спести милиони евро на потребителите в ЕС

Интервю на Славчо Нейков, енергиен експерт

Високите цени на електроенергията пречат на конкурентоспособността на европейската икономика. А за да се намалят тези цени е нужен единен енергиен пазар с работеща трансгранична инфраструктура и без допълнителни данъчни утежнения. Това обясни пред 3eNews Дитмар Прeйнсторфeр, вицепрезидент на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) по време на Green Transition Forum, организиран от Dir.bg и 3eNews. 

Според специалиста решенията за развитие на енергийния пазар не трябва да включват извънредни данъци, компенсации за цените на електроенергията за промишлеността или пределни цени за битовите потребители. "В идеалния случай един „напълно рационален пазар на електроенергия“ би осигурил цени, основани на производствените разходи. В момента обаче това не е така", аргументира се Прeйнсторфeр.

Г-н Прeйнсторфeр, светът на енергетиката - особено в Европа и конкретно в ЕС - е доста разколебан, що се отнася до състоянието на пазара, ценовите равнища, либерализацията на пазара и нейните последици, както и въпросите на сигурността (включително доставките на газ). Кои според вас са основните причини за това?

Причините са очевидни. Първата е, че войната между Русия и Украйна доведе до криза в доставките на газ в Европа, което впоследствие повиши и цените. Друга причина бе, че в началото на либерализацията на енергийния пазар в Европа съществуваше свръхкапацитет, който не можеше да бъде компенсиран с нови мощности поради нарастващото потребление на електроенергия и политически мотивираното намаляване на капацитета. Пример в това отношение е отказа от използване на ядрена енергия и въглищни ТЕЦ.

Следващата основна причина са процедурите за одобрение на разширяването на мрежата в Европа. Те са безкрайни и сега плащаме цената за това, че не сме се подготвили навреме.

Адаптирането на нашите технически системи отнема време. Например, от първоначалното политическо предложение през 2006 г. до въвеждането на по-ефективни трансгранични спот пазари и пазарно свързване на база потоци по всички граници на ЕС през 2021 г. минаха 15 години. Има много примери за това как внедряването на такива системи отнема много време. Вероятно сме подценили и този момент.

Искаме добре функциониращи пазари, но в момента имаме само функциониращи пазари. Независимо от това, развитието на либерализацията даде ценни резултати дори по време на гореспоменатата криза на предлагането и цените. Тъй като съществуващите ресурси бяха разпределени ефективно, особено чрез пазара „ден напред“, нямаше реални затруднения в доставките или прекъсвания. Следователно Европа не трябваше да се огъва под натиска на Русия, въпреки че цената, която плащаме, е висока. Все пак нашите пазари все още не функционират толкова ефективно, колкото ни се иска. В противен случай нямаше да има толкова значителни изкривявания, преразпределение на капитали и пазарна концентрация.

Решенията не трябва да включват извънредни данъци, компенсации за цените на електроенергията за промишлеността или пределни цени за битовите потребители. В идеалния случай един „напълно рационален пазар на електроенергия“ би осигурил цени, основани на производствените разходи. В момента обаче това не е така.

Например в Австрия средните производствени разходи за всички електроцентрали са около 70-80 EUR/MWh. Мрежовите разходи за големите промишлени клиенти са между 10 и 20 EUR/MWh (в зависимост от часовете на използване). Независимо от това австрийските промишлени клиенти плащат средно 148 EUR/MWh за електроенергия през 2024 г. В същото време в Китай разходите за електроенергия са средно 70-80 EUR/MWh, а в САЩ - средно 130 EUR/MWh. Ето защо изглежда, че проблемът в Европа до голяма степен си го създаваме сами.

Трябва ли горепосочените факти да се свържат с бързото развитие на ВЕИ, защо и как? 

Разбира се, но до известна степен. Нека хвърлим кратък поглед назад към миналото какво се случи. През 2014 г. CEER и ACER публикуваха стратегически документ, озаглавен „Мост към 2025 г.“. В тази стратегия интегрирането на възобновяемите енергийни източници беше по-скоро маргинален въпрос. След това през 2015 г. беше подписано Парижкото споразумение за климата. Година по-късно През Европейската комисия, под ръководството на Жан-Клод Юнкер, представи т.нар. зимен пакет от мерки. Той беше приет в момент, когато ЕС определяше целите си в областта на климата за 2030 г. и се подготвяше за преход към нисковъглеродна икономика.

Три години по-късно, през 2019 г., председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен представи „Европейската зелената сделка“. Тази стратегия за растеж има за цел да направи Европа неутрална по отношение на климата до 2050 г.

През 2025 г. Комисията на ЕС най-накрая представи „Сделката за чиста промишленост“. Тази концепция има за цел да декарбонизира европейската промишленост и да повиши нейната конкурентоспособност. Целта е до 2050 г. европейската икономика да стане неутрална по отношение на климата, като същевременно се насърчават растежът, иновациите и създаването на работни места. Сделката за чиста промишленост е отговор на намаляващата конкурентоспособност на европейската промишленост в световен мащаб.

Ето защо през последните 10 години европейската енергийна политика се промени из основи. Както споменах, планирането, вземането на решения, внедряването, тестването и одобряването на нови системи на пазара на електроенергия може да отнеме много време. Следователно ускоряването на разширяването на възобновяемата енергия, с всички свързани с това проблеми, свързани с променливата структура на производството на вятърна и слънчева енергия, е силно разрушително събитие за тази по своята същност мудна европейска електроенергийна система.

Затова трябва да положим всички усилия, за да въведем тази промяна в системата възможно най-бързо. Бързото и ефикасно разширяване на мрежата, заедно с изграждането на ефективни съоръжения за съхранение, трябва да допълва нарастването на производството на енергия от възобновяеми източници, за да се осигури необходимата гъвкавост на пазара на електроенергия. Това обаче е само един от аспектите на проблема.

Другата е адаптиране на потреблението на електроенергия към наличното предлагане в кратки срокове. Ключовата дума тук е „реакция при търсенето“ (demand response). (Реакцията на търсенето се отнася до практиката на управление на потреблението на електроенергия чрез стимулиране или изискване от потребителите да коригират моделите си на потребление, обикновено чрез намаляване или изместване на потреблението през пиковите периоди, бел ред.). Това може да бъде постигнато чрез различни механизми, включително ценови стимули, директни контролни сигнали от операторите на мрежата или други форми на компенсация. Реакцията при търсенето е важен инструмент за поддържане на стабилността на мрежата, оптимизиране на използването на енергия и интегриране на възобновяеми енергийни източници.

Това също ще изисква огромни промени в нашата икономика и общество. Дори бих казал, че това ще е най-трудната част.

Въпреки това, след като всички тези мерки бъдат осъществени, вярвам, че обещанието за декарбонизирана икономика и общество, което ще доведе до увеличаване на покупателната способност на европейските потребители и до по-голяма конкурентоспособност на европейската промишленост, може да бъде реализирано. 

Докладите на Енрико Лета и Марио Драги от 2024 г., които бяха обсъждани на Green transition forum, съдържат доста предизвикателно описание на възгледите им за единния пазар и конкурентоспособността, т.е. в рамките на ЕС. Наред с фактите обаче съществува и сериозна загриженост за цялостното състояние на ЕС спрямо други огромни икономики - особено САЩ и Китай. Какви биха били основните предложения към вземащите решения в ЕС от гледна точка на нормативната уредба, например за първите три стъпки, които следва да бъдат предприети? 

Планът за действие на Европейската комисия за достъпна енергия, представен през февруари тази година, съдържа широк спектър от мерки, насочени към намаляване на разходите за енергия за гражданите, предприятията, промишлеността и общините в целия ЕС. Планът има за цел също така да завърши изграждането на Енергийния съюз, да насърчи инвестициите и да подобри готовността за енергийни кризи.

Според Комисията до 2025 г. се очакват спестявания в размер на 45 млрд. евро, които ще нарастват непрекъснато до 130 млрд. евро през 2030 г. и 260 млрд. евро през 2040 г. Остава да се види дали тези цели ще бъдат постигнати.

Какви са първите три стъпки, които трябва да се предприемат от моя гледна точка? Най-лесно постижимата цел вероятно е данъчното облагане в енергийния сектор. На следващо място бих поставил въпроса за бързите процедури за одобрение на проектите.

И оттам идва моментът за гъвкавост на електроенергийната система, който е от особено значение.

Нека припомним, че освен общата недостатъчна конкурентоспособност на ЕС, изглежда има и конкуренция между държавите-членки (както и с други европейски страни като Норвегия например), когато става въпрос за тяхната роля за сигурността на европейските енергийни доставки - това засяга газа, ролята на ядрената енергетика, производството на енергия от ВЕИ, а напоследък - и въпроса за съхранението и т.н. Полезно ли е това за ЕС и нуждае ли се ЕС от повече регулации в този контекст?

Преди повече от 200 години Дейвид Рикардо доказва съществуването на регионални различия и предимства. Тези силни страни трябва да бъдат укрепвани, за да се насърчи по-голям просперитет във всички региони. Затова "размерът има значение! Това е и един от основните принципи на единния пазар, при който регионите вече не правят всичко сами, а по-скоро използват своите силни страни, за да станат по-силни заедно.

Добре функциониращият вътрешен пазар във всеки случай е най-добрата гаранция за сигурни енергийни доставки.

Но това означава и още няколко неща, като първото е справедливост при своевременното прилагане на тези общи правила на вътрешния пазар на ЕС. След това идват навременното разширяване на трансграничните мрежи, и своевременното реализиране на планирания производствен капацитет във връзка с целите за енергия от възобновяеми източници.

Ако някоя държава не успее да направи това, Комисията на ЕС трябва да гарантира, че тези правила и цели се прилагат. Това е работата на Комисията.

Въпреки това, нови правила не трябва да се приемат, докато съществуващите не бъдат действително приложени.

По мое мнение обаче все още има какво да се подобри или усъвършенства в следните области:

Планирането на нови капацитети на преносната мрежа. Тук говорим за  10-годишните план за развитие на мрежата. Там със сигурност има място за подобрения, като подходът „отдолу нагоре“ се допълни с подход „отгоре надолу“.

Също така сегашният механизъм за възстановяване на разходите, свързани с трансграничните потоци на електроенергия, определен е неподходящ. Механизмът за компенсиране на операторите на преносни системи  е система за компенсиране на операторите на преносни системи за разходите, свързани с приемането на трансгранични потоци електроенергия. Този механизъм е остарял и никога не е функционирал реално.

А системата на CBCA вероятно е твърде статична и тромава, за да осигури правилните инвестиционни стимули в бързо променящата се динамична среда. CBCA е система за трансгранично разпределение на разходите и бе въведена като регулаторен инструмент за улесняване на изпълнението на проекти от общ интерес в ЕС.

Друг ключов момент за развитието на мрежите е държавите членки да избягват налагането на такси за финансиране на национални разходи по техните граници. Пример в това отношение може да бъде германската такса за съхранение на газ.

При сегашното състояние на нещата, когато става въпрос за екологичен преход в областта на енергетиката, един от основните проблеми е свързан с мрежите и тяхната възможност да поемат своевременно нови мощности. Какви са основните поуки и съществени въпроси, които предстоят в този контекст? До каква степен според вас изкуственият интелект може да се разглежда като помощ или като опасност в тази връзка? Можете ли да споделите някакви примери?

Един от най-големите ни проблеми са дългите процедури за одобрение на мрежовата инфраструктура. Продължителността на тези процедури увеличава както преките, така и непреките разходи по проекта.

Например през последните години Австрия е плащала средно около 100 млн. евро годишно за мерки за редиспечиране.

Преди няколко седмици в Австрия беше пусната в експлоатация нова линия 380 kV с дължина 128 км. Процесът на одобрение отне 77 месеца, като строителството струваше около 1 млрд. евро и отне пет години. Смятам, че в бъдеще би трябвало да е възможно времето за одобрение на такива проекти да се намали до една пета от сегашното. Това би спестило на Австрия няколкостотин милиона евро, които биха могли да бъдат разпределени за други спешни проекти.

Сега се обръщаме към изкуствения интелект: Ясно е, че центровете за данни за приложенията на изкуствения интелект се нуждаят от много електроенергия. Това не е положително развитие. Този процес обаче не може да бъде спрян и изкуственият интелект ще стане част от всички области на нашия живот. В бъдеще изкуственият интелект ще опрости и подобри много неща и, разбира се, ще играе роля и в енергийния сектор.

Например, той ще помогне за подобряване на прогнозите при търговията с електроенергия. ИИ може да анализира систематично големи количества данни в търговията с електроенергия, като например метеорологични или исторически данни. По-добрите прогнози също така ще увеличат стабилността на мрежата и по този начин сигурността на доставките. Управлението на мрежата например обаче не може да бъде оставено на ИИ; то трябва да продължи да се основава на солидни, основани на факти данни и приложения. Но при всички случаи ИИ ще става все по-важна тема и за нас в енергийния сектор.

Понастоящем в България се водят широки дебати относно либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата поради опасения от повишаване на цените. Какъв е опитът на Австрия в този контекст? Бихте ли споделили някои добри или лоши примери от регулаторна гледна точка от други държави членки на ЕС?

Позволете ми да обобщя накратко настоящата ситуация на пазара. В сравнение с предишни периоди предлагането на електроенергия сега е по-оскъдно, а търсенето нараства. Същевременно динамиката на пазара се промени поради нестабилното производство на енергия от възобновяеми източници и много по-високите цени за производство при върхово натоварване от газови електроцентрали.

И така, какви предимства могат да извлекат домакинствата от тези сложни и предизвикателни условия? Тук имаме няколко варианта.

На първо място, помислете за смяна на доставчика. Почти винаги има друг доставчик, който може да предложи по-добра оферта от настоящата. Алтернативните доставчици трябва да предлагат стимули за смяна като отстъпки и т.н., което може да ви спести пари.

Във Виена например човек с годишно потребление от 3500 kWh, който премине от стандартната тарифа на местния доставчик към най-евтината алтернативна тарифа, в момента може да спести около 80 евро годишно. Това е почти 10%. Затова е важно потребителите да проверяват редовно - т.е. веднъж годишно - дали има по-добри оферти и след това да се възползват от тях.

Второ, защо доставчиците предлагат различни цени? От една страна, новите доставчици искат да привлекат клиенти и затова трябва да бъдат по-атрактивни от местните играчи, така че да си набавят клиенти с по-примамливи цени. От друга страна, различните доставчици имат различни стратегии за закупуване и могат или трябва да прехвърлят на своите клиенти различните цени на едро, на които са закупили енергията. Това понякога може да доведе до значителни разлики. Например доставчик, който е закупил дългосрочни продукти в периоди, когато цените на едро са били високи, сега трябва да прехвърли тези цени на своите клиенти. В резултат на това доставчиците, които понастоящем организират снабдяването си предимно чрез спот пазара, имат предимство по отношение на разходите и по този начин могат да придобият нов пазарен дял.

Друг положителен ефект от либерализацията на пазара е, че доставчиците вече предлагат не само един продукт, а много различни продукти. Говорим за усреднен производствен микс, състоящ се от различни първични енергийни източници, или продукт, произведен от 100% възобновяеми енергийни източници.

Продукти с променливи цени, които предлагат финансови предимства, ако сте в състояние да контролирате или регулирате потреблението си във времето. На пазара има и продукти в комбинация с преференциалното изкупуване на частно произведена електроенергия ( домашни фотоволтаици). И накрая, крайните потребители също могат да станат просуматори и дори да се организират в по-малки или по-големи групи. Тук говоря за създаването на енергийни общности.

Потребителите, които участват активно на пазара, със сигурност ще могат да спечелят предимство. Много хора обаче няма да могат да направят това (например възрастните хора). Ето защо държавата трябва да осигури системи, които да гарантират, че основните доставки на електроенергия ще останат достъпни за тези хора и в бъдеще.

Имате ли и други предложения от ваша страна?

Образованието и обучението също ще бъдат ключов фактор за осъществяване на енергийния преход. За целта ще са необходими много добре образовани и обучени хора. Държавата обаче трябва да създаде необходимите условия и рамка, за да гарантира, че тези квалифицирани работници, експерти и учени са на разположение на икономиката.

Мога да обещая на всеки, който избере кариера в енергийния сектор, че тя ще бъде вълнуваща.

___________________________________________________________________________________________________

Диетмар Прейнсторфер е австрийски експерт в областта на енергийната политика и международните енергийни регулации. Той заема позицията директор „Международни отношения“ в австрийския енергиен регулатор E-Control от 2005 г. насам. От 2021 г. е вицепрезидент на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER).

Прейнсторфер започва кариерата си в Австрийския парламент, където е асистент на заместник-председателя. През 2001 г. се присъединява към E-Control, а между 2004 и 2005 г. е командирован като национален експерт в CEER. Той е заемал и длъжността вицепрезидент и касиер на Асоциацията на издаващите органи (AIB) в периода 2002–2004 г.

Като директор „Международни отношения“ в E-Control, Прейнсторфер ръководи сътрудничеството с ключови европейски и международни организации като CEER, ERGEG, ECRB, ACER и ERRA. Той е бил ръководител на няколко проекта, финансирани от ЕС, включително Twinning инициативи. Прейнсторфер представлява Австрия като заместник-член в Борда на регулаторите на ACER.

Той притежава магистърска степен по бизнес администрация от Университета Карл-Франценс в Грац, със специализация в международния мениджмънт и организационните структури.