Пазарният тест на LNG терминала в Александруполис – пазарът смята, че Газпром има алтернатива

Автор: Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Първата необвързваща фаза на пазарния тест за капацитета на плаващия терминал за втечнен природен газ в Александруполис предизвика неочаквано голямо търсене – над 12 милиарда кубически метра в заявки, над два пъти планирания капацитет на FNLG – 5,5 милиарда кубически метра. Двадесет компании представиха намерения да резервират капацитет.

В следващата, обвързваща фаза цифрите ще паднат значително, но посланието за възможностите на втечнения природен газ не може да бъде по-недвусмислено – търговците на газ са уверени, че биха могли да предложат конкурентни цени за природен газ и да получат пазарен дял в Югоизточна и Централна Европа. С други думи, те вярват, чегазът от световния пазар за ВПГ може да се конкурира с газопроводния газ на Газпром за парите на клиентите.

Друго важно заключение е, че резервирането на капацитет за интерконектора Гърция-България вероятно ще се увеличи, тъй като той е естественото продължение на север.

Все още е твърде рано за еуфория, защото много теми остават отворени – на първо място, коефициентът на конвертиране на незадължителни към обвързващи оферти ще зависи от премахването на специалните привилегии – намалени тарифи за транзит на природен газ – за Газекспорт, които достигат до 10% от крайната продажна цена на природния газ на границата на страната клиент. Този заслон, предоставен от правителствата и държавните компании в ЮИЕ на руския газов монопол, изисква специално разследване от Европейската комисия. Без равен достъп до капацитет и клиенти, няма да има много компании, които да са готови да жертват търговската възвращаемост и да плащат банкови гаранции, за да ангажират дългосрочен капацитет в южната входна точка на газопреносната система на Балканите при Александруполис.

Очакванията могат лесно да бъдат преувеличени, като се имат предвид ниските нива на заетост на капацитети в терминалите за ВПГ и транспортната инфраструктура в Гърция и в другите страни на ЮИЕ. Първото по-значително карго американски втечнен природен газ се разтовари в терминала Ревитуса, но ангажиментите и приходите в дългосрочен план все още са несигурни.

Във всеки случай 20-те участници, като брой, надхвърлят очакванията и са доказателство за предстоящата пазарна динамика, тъй като големите международни играчи влизат в състезанието, готови за битка за клиенти на газовия пазар в региона.

Руският газов монопол вероятно играе с няколко играчи в търга за капацитет в плаващия терминал за втечнен природен газ край Алекснадруполис. Старата парадигма в стратегията на Газпром в Южния газов коридор отново заработи безупречно – ангажират се капацитети, за да се блокира достъпа на конкуренти. Лошата новина за Москва е, че американските и европейските търговци на втечнен природен газ не са особено впечатлени от заклинанията на Газпром, че газопроводният му газ е извън конкуренция.

Въпреки уверенията, че Българският енергиен холдинг е готов да закупи миноритарен дял в компанията, която реализира проекта за нов терминал – Gastrade, поведението на българското правителство остава двусмислено. Няма анализ на риска, на разходите и ползите, няма стратегическа линия на поведение – предложените акционери постоянно се менят – БЕХ или Булгартрансгаз. Ползите от дялово участие в капитала на оператора на FNLG се различават от ползите на търговците и наемателите на капацитет в него, особено когато те са оператор. Интересът на българските потребители едва ли е тъждествен на ползите от дяловото участие, тъй като ниските цени и достатъчната ликвидност са функция на конкуренцията от множество източници и дестинации. Потребителите на газ у нас не се интересуват от предварително избрани „победители“, още по-малко, когато те са монополи. Ето защо, изглежда по-логично националният търговец на газ Булгаргаз, а не операторът Булгартрансаз – BTG, да резервира капацитет в терминала край Александруполис, да сключва доставки за ВПТ от различни източници, включително от Съединените щати. От друга страна, стремежът за участие в стратегически бизнес с втечнен природен газ чрез държавни компании може лесно да доведе до „политически“ мотив BTG да придобие дял в новия терминала за ВПТ.

Дяловото участие едва ли трябва да бъде самоцел. За Булгартрансгаз придобиването на дял може да има някакъв смисъл само в контекста на интегрирането на преносни капацитети в региона, така че компанията да може да предлага на своите клиенти по-евтини, интегрирани трансгранични продукти. Вместо да купува дялове и капацитети в критична транспортна инфраструктура в региона, операторът би могъл да се ангажира със суап или съвместно предлагане на капацитети с други оператори. В същото време липсата на съгласуваност и непоследователност започва да „стърчи“ на фона на обстоятелството, че „Булгаргаз“ вече има резервиран капацитет в директен поток в интерконектора АйДжиБи, който е естественото продължение на терминала край Александруполис. Усещането за двусмислие се засилва, като се отчете, че няма отговор на основния въпрос – къде, как, кой и най-вече защо български държавни компании трябва да участват. Българското правителство от една страна настоява, че защитава преобладаващ „национален“ интерес, а именно да осигури максимално натоварване за българската ГТС със значителна ликвидност на газ, независимо от източника, включително чрез бърза и неограничена либерализация на националния газов пазар. Тази линия предполага държавата да не се конкурира с частните субекти, да представя инициативата на саморегулиращия се пазар.

Другата, на пръв поглед доминираща линия, е дирижистката или проактивната, която насърчава държавната намеса в пазара на газ чрез държавни инвестиции в геополитически мотивирани проекти, платени от парите на данъкоплатците.

.....................

Въпреки необвързващата фаза на пазарния тест, посочените намерения за ангажиране на капацитет от 12,2 милиарда кубически метра, при това в самото начало на процеса на отваряне на региона към световния пазар на LNG, не могат да не впечатляват. Руският газ най-накрая има надеждна и достъпна алтернатива.

................

Първият етап от пазарния тест на плаващия ВПГ терминал в Александруполис ясно показа – втечненият природен газ е силен претендент и Газпром не държи всички карти. С времето той неизбежно ще загуби пазарни дялове и доминиращата си роля в газовия пазар в Югоизточна и Централна Европа.

Статията е публикувана в Бюлетина на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион