За политическия хаос, зеления преход и ядрените теми

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1139
article picture alt description

Източник: авторът.

Докато в обществото няма никакви съмнения относно ролята на АЕЦ „Козлодуй“ за стабилността на енергийната ни система, изграждането на нови ядрени мощности въобще не се радва на консенсус, а и тъне в неясноти. Времето си минава, но явно нито липсата на елементарна стратегическа визия и на решения, нито погребаните милиарди в ядрената област реално тревожат политиците.  А поредните политически хаос и нестабилност, които ни удариха челно и май няма да свършат скоро,, само засилват институционалното безвремие и в това направление.

Всъщност, на фона на активността на неправителствения сектор, големите отсъстващи относно бъдещето на ядрената енергетика в България продължават да са парламентът и правителството, позавили се за пореден път в необяснимо мълчание по темата. И това е при наличието на отчетлива промяна във вижданията както в европейския, така и националния контекст.

Още по темата

ЗА ФАКТИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИ ПЛАН

Дискусиите за ролята на ядрената енергетика в европейски (а и в световен) мащаб не са от вчера. Към днешна дата обаче те придобиха особена актуалност по три линии - във връзка с прехода към зелена икономика, по повод повишаване цените на електроенергията и в контекста на  енергийната сигурност, вкл. и от гледна точка на войната между Русия и Украйна. 

Тези обстоятелства трябва да бъдат разделени много ясно.  Освен различните им времеви, икономически и политически измерения, причината за това е и фактът, че в крайна сметка ядрената енергетика има особена роля за някои държави и никаква роля за други – даже в някои случаи е обект и на конституционна забрана. А в ЕС определянето на енергийния микс е регламентирано суверенно право на всяка страна-членка.

Независимо от горното е важно да се подчертае, че и на европейско ниво се забелязва отчетлива промяна на отношението към ядрената енергетика в контекста на европейската енергийна сигурност и зеления преход. Достатъчно е да припомним напр. ясната позиция на ЕК в Плана REPOWER EU от средата на май тази година( https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:fc930f14-d7ae-11ec-a95f-01aa75ed71a1.0013.02/DOC_1&format=PDF – изрично напр. стр.3, 10, както и в други документи) и др. ; но - както беше вече посочено – по-важна е националната позиция.

За фактите в национален план

Неколкократно съм изразявал мнението си, че в България политиците напълно омазаха въпроса за бъдещето на ядрената енергетика. Мълчанието на институциите по темата, което също не е от вчера, отдавна е деструктивно.  Ядрената безопасност,  където се прилагат и световни, и европейски правила, никога не е била проблем за страната ни, но липсата на национална визия относно изграждането на нови мощности е огромен проблем.

Серията от политически грешки от миналото  в това направление е гарнирана с реактори, стареещи под найлони на площадката на АЕЦ Белене. Екстра са и многомилиардни заровени средства, платени от данъкоплатците. За съжаление не са само те - други милиарди са свързани и с много въпросителни около огромните разходи за саниране, около инвестициите в едни газови тръби, които още не знаят към кой точно поток принадлежат и др.  Отчетност липсва, прокуратурата – май също я няма в тези направления.

Лошото е, че няма и визия за бъдещето – и тя вече не е за прокуратурата, а за институциите. Явно никой не отчита времевата рамка за изграждане на ядрени мощности – а планирането в това отношение е за десетилетия напред и следва да бъде изрично разграничено от мандатния стремеж за политическо оцеляване. Безспорно, политическите лутаници и трусове само подхранват липсата на решения.

Депутатите от няколко формата на Народното събрание са омотани в серия от стъпки по повод ядрената тема. Такива са няколко отдавна неадекватни решения на Парламента, които  обаче формално си стоят. Прашасват и едни  неграмотни и безполезни доклади на безпросветни специални комисии, уж ровили за „всички факти и обстоятелства“, където преписването по формулата “cut-copy-paste” беше станало традиция. Преди шест месеца призовах писмено председателя на Парламента да предприеме конкретни действия и в тази връзка - но и той предпочете мълчанието и бездействието, като се опита да ги замени с елементарни административни хитринки, които, между другото, определено не са му силата.

И изпълнителната власт не остава по-назад. Някъде из Официалния вестник на ЕС от 2019 г.  си стои в паяжини покана по повод изграждането на АЕЦ Белене. А преди две години тогавашният премиер се разхождаше по едни поляни, уведомявайки ни не на шега къде точно щели да бъдат инсталирани някакви модулни ядрени реактори. Както споделих пред медии тогава - „Всичката Мара втасала …“ – и така и до днес.

На този фон разкапващата се социална и енергийна инфраструктура по места и липсата на икономическа перспектива пред огромна част от територията на страната само подсилват демографската катастрофа. Властта обаче явно предпочита да констатира мълчаливо фактите в това отношение, вместо да действа.

Всъщност, мълчанието на институциите има своето обяснение – то явно се базира на липсата на визия и липсата на капацитет. И тук не става дума само за проекта АЕЦ Белене. От днешна гледна точка и като се има предвид статута на проекта за мен изграждането на тази централа отдавна изглежда  неоправдано. Само че да припомня, че при адекватни политически решения  централата  можеше да работи още към 2011-2012 г. при друга пазарна реалност; и при настоящите цени сигурно вече да се е изплатила. А сега проектът изглежда като паметник на политическото невежество, който продължава упорито да се строи. Лошото е, че извън този проект и обсъждането на други опции за развитие на ядрения ни потенциал за производство на електроенергия затъна точно като него.

Възможни по-нататъшни действия?

Независимо какви решения ще вземат компетентните институции за следващите стъпки  относно развитието на ядрения сектор, те вече изглеждат много закъсняли. Липсата на политически решения води до  административна безизходица – и тогава се прилага принципът  „като не знаем какво да правим, не правим нищо“. Реално, сериозен експертен потенциал във всички направления, свързани с ядрената енергетика, има, но явно той не е представен в институциите, отговарящи за енергийната политика. А и за съжаление бързо се разпилява, вместо да бъде обединен.  

При това положение, след като Министерският съвет и Парламентът бездействат, може би е време Президентът на България г-н Радев в рамките на своите правомощия да институционализира тези въпроси и да насърчи вземането на решения – някакви решения! -  каквито и да са те, които да заменят нищоправенето. Да напомня, че и подготовката им със съответните мотиви въобще няма да е лесна и отнема много време.

Ясно е, че институционалното бездействие относно ядрения сектор е повече от вредно. Става дума не само за енергийна, а  и за национална сигурност, пряко свързана и със зеления преход, съотносим към цялата икономика. И ядрената енергетика в рамките на съществуващите и потенциални нови мощности ще продължава да има огромна роля в национален, че и в регионален план. Само че някой, който има правомощията да взема решения, трябва да го отчете – активната позиция на неправителствения сектор не може да компенсира пасивността на институциите, продиктувана от явната липса на идея какво предстои и какво да се прави.

Славчо Нейков

Експерт по енергийна политика

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща