Апетит за риск по време на война
Климент Робев, пазарен анализатор и инвестиционен консултант*
Някои неща звучат погрешно, дори когато са вярни. Когато чуеш, че индексът WIG20 на Полша расте, че TA-35 на Израел достига нови върхове или че Московската борса бележи възход – инстинктът ти е да попиташ: Как е възможно? Нали Израел и Русия водят войни, а уж Полша е под заплаха?
Полша, Израел и Русия – три държави, в чийто граници (или съвсем близко до тях – в случая на Полша) звучат сирени, падат ракети и летят военни дронове. Това обаче не пречи на техните капиталови пазари да са едни от най-добре представящите за първата половина на 2025 година. Индексите и интересът на инвеститорите растат в хармония и баланс, докато за съжаление броя на жертвите се увеличава. Някой се ще си каже – да, нормално е. Тръгва се от ниска база. Вероятно активите са подценени и пазарът оценява това като възможност, предвид очаквания за икономическо възраждане и възвръщане на доверието. Дали това е наистина така? От графиките е видно, че руският индекс вече се е отласнал от най-ниските си стойност, а израелският борсов измерител покорява нови и нови върхове!
Зад тези графики обаче се крие и нещо по-дълбоко и доста по-неудобно - финансовите пазари нямат съвест. Там емоциите са други – страх и алчност.
Какво струва войната? Какво носи тя на икономиката?
Това не са въпроси за морала, а за възможностите. Защото пазарните участници измерват всичко чрез поетия риск, спрямо потенциалната възвращаемост. Ако един регион гори, но пазарите там са подценени или ако държавата увеличава бюджетните си разходи за сигурност, технологии и индустрия – инвеститорите реагират. Не с притеснение, а с интерес и с очаквания за печалба.
Цинично? Със сигурност. Рационално? С голямо доза на вероятност, защото инвеститорите не воюват, но непрекъснато калкулират. А моралът и емпатията не влизат в тези калкулации. Там имат значение данните, оценката на риска и позиционирането на инвестиционния портфейл. Ако държавата харчи повече, ако индустрията работи на високи обороти, ако чуждестранният капитал смята, че лошите новини вече са в цената – обикновено индексите тръгват нагоре.
Според investing.com, лидер сред борсовите индекси от началото на година е полският WIG 20. Икономическият растеж на полската икономика, позитивните данни по отношение на корпоративните печалби и привлекателните пазарни оценки бяха в основата на това представяне. Същевременно, само до преди броени дни Израел бе във война с Иран. Стотици ракети и дронове прехвърчаха между двете държави. Това обаче не по пречи на израелския индекс TA 35 да отчете ръст от 23,5% за първото полугодие. Подкрепата от Вашингтон, секторът на технологиите, както и IPO пазарът подкрепиха оптимистичните нагласи. В друга воюваща страна – Русия наблюдавахме понижаване на доходността по облигациите, както и възстановяваща се пазарна активност. На този фон руският индекс RTSI (основният доларов борсов индекс на Русия, който отразява представянето на 50-те най-ликвидни и капитализирани руски компании) заема третата позиция по растеж.
Финансовите пазари и цинизмът
Ако една война изглежда локализирана, контролирана или дори печеливша за икономиката, тогава рискът влиза в уравнението като обоснован. Това не е проява на жестокост. Това е инвестиционен прагматизъм и логика в чиста форма – без емоции. А както знаем, именно емоциите са най-големия враг на инвеститора! Финансовите пазарите са цинични, но далеч не са глупави, въпреки, че на моменти изглеждат парадоксално – често растат в най-мрачните и безнадеждни ситуации и се сриват, когато всичко е спокойно и безпроблемно. И причината е проста - пазарите не търсят справедливост, а инвеститорите са там, където са възможностите.
*Анализът е публикуван първо на интернет страницата на Елана Трейдинг.