Преходът се случва и в България, макар и по-бавно, отколкото ни се иска

"У нас все повече виждаме успешни примери за партньорства при образованието, научните достижения и бизнеса", заявява доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Икономика / Анализи / Интервюта , Зелен преход
3E news
942
article picture alt description

Снимка: Авторът.

Доц. д-р Атанас Георгиев ще бъде специален гост на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.

Още по темата

- Г-н Георгиев, вие следите колко стремглаво се движи светът и отвсякъде вече се говори за зелени политики и устойчиво развитие. Това случва ли се в България и как виждате вие прехода тук?

- Преходът се случва и в България, макар и по-бавно, отколкото ни се иска. През последните две десетилетия България въведе редица политики на Европейския съюз, свързани с развитието на енергетиката и прехода ѝ към нисковъглеродно бъдеще. В националния пазар бяха осъществени редица инвестиции, свързани с изграждане на нови енергийни мощности, с подобряване на енергийната ефективност на сградите, с декарбонизация на индустрията и енергийния отрасъл. Промени се и начинът на мислене както отстрана на бизнеса, така и от страна на домакинствата, даже отчасти и при политиците. Голяма част от зелените инвестиции вече се случват не защото така трябва или защото има осигурено европейско финансиране, а поради осъзнатия избор на все по-голяма част от обществото, че трябва да работим и живеем по-устойчиво.

Разбира се, този процес беше съпътстван и от някои грешки. Инвестициите можеше да се случат по-бързо, да се вложат по-ефективно и с по-малък обществен разход. Това не трябва да ни обезсърчава, но сме длъжни в следващите си действия да отчетем грешките до момента и да ги поправим. Шанс за това ни дават и новият програмен период с европейско и национално финансиране на редица мерки за декарбонизация, Планът за възстановяване и устойчивост, както и все по-активното участие от страна на финансовия сектор за осигуряване на прехода.

Необходимо е и да се замислим какви ще са конкурентните предимства на българския бизнес и на държавата ни като цяло в един нов свят, в който устойчивостта се превръща в основна ценност. Именно в тази посока според мен трябва да насочим и усилията ни - да се опитаме да намерим мястото си в света в този нов контекст.

- На какви технологии трябва да наблегне човечеството днес, за да осигурим спокойното и успешно бъдеще на децата ни?

- Светът и обществото ни са в енергиен преход, откакто са започнали да използват биомаса за огрев в най-древни времена и опитът до момента показва, че с навлизането на всяко ново знание и технология ние се адаптираме, така че да сме по-ефективни в потреблението си. След масовото използване на въглищата и петрола, природния газ и ядрената енергия, сега очевидно е дошло времето за по-масово навлизане и на високотехнологичните възобновяеми източници като фотоволтаиците, вятърната енергия и други.

Основното предизвикателство при всеки енергиен преход е как той да се случи по-справедлив начин, как да се съхрани стойността на вече изграденото и как да се финансира всяка нова инвестиция. Ако основната ценност, която иска да следва глобалното общество днес е декарбонизация на живота ни и по-специално на енергийното ни потребление, то трябва да заложим това и като основен принцип в новите инвестиции.

Голямото предизвикателство според мен е не толкова кои да са технологиите на бъдещето, а как всички по света да се съгласят за някои основни принципи - например поставяне на цена за въглеродните емисии. Въпреки всички предизвикателства през последните няколко години, ние все пак живеем в един глобализиран свят. Това означава, че принципите на глобалната икономика трябва да важат по един и същи начин във всяка отделна държава и във всеки национален, регионален или континентален пазар. Вярвам, че и това скоро ще се случи и това е основната отговорност на всички политически лидери по света.

Надявам се, че не само на срещата COP27 в Египет през ноември, но и на всеки друг световен форум през следващите месеци това ще е една от основните теми, по които да се търси съгласие. И не трябва да забравяме, че освен технологии, са необходими икономически и социални механизми, които да осигурят не само технологичния, но и социалния преход към по-устойчиво потребление на енергия и ресурси.

- Как виждате вие развитието на Европейската зелена сделка? Дали индустрията и бизнесът могат да постигнат значителен напредък в зелените политики в следващите десетина години?

- Политиците, бизнесът и гражданите в отделните държави в Европейския съюз вече ясно показаха, че европейската зелена сделка е не просто политика на хартия, а нов начин на мислене за голяма част от обществото. За Европейския съюз ще е предизвикателство не толкова да постигне своите собствени цели, а да убеди останалата част от света, че Зеленият преход е безалтернативен. Голяма част от бизнеса в Европейския съюз е част от глобални вериги на добавената стойност. Както вече посочих, ако няма общи глобални правила за декарбонизация на индустрията и икономиката като цяло, това ще доведе до забавяне на прехода към по-устойчиво развитие.

Хубаво е, че виждаме все повече примери за това как европейските институции, банки, индустриални предприятия и бизнесът като цяло не само промотират извън рамките на Съюза този нов начин за правене на бизнес, но се опитват да намерят и финансовите механизми за подпомагане на останалата част от света да поеме по този път. А някои актуални събития като войната в Украйна и налагането на ограничения върху вноса на нефт и газ ще доведат до още по-голям стимул за търсене на алтернативи.

Към тези актуални фактори можем да причислим и високите цени на енергията през последната една година, които освен негативния ефект в краткосрочен план върху всеки бизнес са и много силен допълнителен стимул за търсене на възможности за автономно производство и потребление на енергия. Това вече ясно се забелязва и в България, където множество компании инвестираха в собствено производство на възобновяема енергия като една от мерките за гарантиране на предвидими енергийни цени през следващите години. В този процес ролята на политиците също е важна, защото те трябва да осигурят безпроблемно включване на новите източници и да подпомогнат всеки потребител в усилията му да си осигури собствено производство на енергия. Хубаво е че вече виждаме някои конкретни действия и в тази посока.

- "Преходът без ценни суровини е невъзможен", твърдят някои експерти. Съгласен ли сте с това твърдение? Къде виждате ролята на университетите в подготовката на кадри за суровинната индустрия?

- Най-ценната "суровина" винаги са хората. Благодарение на инициативността на хората, науката и иновациите, както и на усилния труд на сегашното и предишните поколения, ние можем да се похвалим с достиженията на съвременното общество. Опитът до момента показва, че човечеството успява да се адаптира при разминаването на търсенето и предлагането за даден ресурс, като с помощта на технологиите намира алтернативи, които са не по-малко добри. Наистина, в момента и енергийният преход е засегнат от високите цени на металите и суровините като цяло, но това може да се разглежда и като катализатор за още по-смели технически решения, които до момента не са били приложени в по-масов мащаб.

Ролята на университетите е както да подготвят младите хора за професиите на бъдещето, така и да намерят търговско приложение на най-новите достижения на науката, които биха могли да помогнат за декарбонизацията на енергийното ни потребление. Този процес не може да се случи без в него активно да участват и индустриалните компании със своите развойни звена и с протегната ръка към научната общност за съвместно търсене на решения на най-сериозните предизвикателства. Хубавото е, че и в България все повече виждаме успешни примери за такива партньорства, които водят до обезпечаване на професиите на бъдещето и до комерсиализацията на научни изследвания в партньорство с бизнеса.

- Очертава се интересен път за ESG политиките на компаниите и устойчивото развитие занапред. От позицията, която заемате, и вашия натрупан опит, какъв съвет бихте дали на компаниите, които тепърва научават какво точно означава "устойчивост, екология и социални политики"?

- Съветът ми към всички компании е да не подценяват както предизвикателствата, така и възможностите, които предлага Зеленият преход. В момента като че ли компаниите са насочили повече вниманието си към административните мерки, с които се въвеждат политиките за устойчиво развитие и настоящите кризи им дават по-малко възможности да мислят за конкурентните си предимства в бъдещето. Смятам, че е време да се отдели повече внимание от страна на всеки бизнес за стратегическо планиране по отношение на конкурентните предимства в новата глобална среда.

Важно е ценностите да бъдат и осъзнати, а не само да се следва механично зададеният от регулациите път към устойчиво развитие. Винаги има компании и хора, които не вярват в технологичния прогрес и си мислят, че най-доброто вече е измислено. В крайна сметка обаче успяват тези, които, вдъхновени от духа на следващата индустриална революция, ангажират своите усилия, време, ресурси и въображение за решаване на актуалните предизвикателства. Политиките, финансовите инструменти и подкрепата ни като общество би следвало да е точно за тях.

________________________________________________________________________________________________________

Доц. д-р Атанас Георгиев е декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава и като гост-лектор в курсовете по енергийна дипломация на Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България. Член е на управителните съвети в Национална браншова камара "Индустриален клъстер Електромобили", Националния комитет на България в Световния енергиен съвет и Българската асоциация за управление и поддръжка на активи и съоръжения. Членува в International Association for Energy Economics и в Сдружението на завършилите Стопанския факултет на СУ. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща