Топенето на метали за Запада е от критично значение

Глобалните вериги за доставки вече се оплакват от въздействието на контрола върху износа на редкоземни елементи от Китай, но се задава още по-голяма заплаха за критични минерали, пише колумнистът Andy Home в публикацията си за Ройтерс.

Западните металургични заводи са в криза. Бързото разширяване на капацитета за преработка от страна на Китай смазва маржовете в целия спектър на металите.

Заводите за мед в Намибия и Филипините наскоро бяха поставени под наблюдение и подкрепени, след като таксите за преработка станаха отрицателни.

Още са изложени на риск.

Glencore (GLEN.L) предупреди, че медодобивният ѝ завод в Mount Isa  в Австралия е финансово нежизнеспособен, след като свързаната с него минна дейност този месец беше спряна.

Австралийското правителство е изправено и пред спешни призиви за помощ за спасяването на цинковите и оловните заводи на Nyrstar и алуминиевия завод Tomago на Rio Tinto (RIO.L).

Австралийското правителство е изправено и пред спешни призиви за помощ за спасяването на цинковите и оловните заводи на Nyrstar и алуминиевия завод Tomago на Rio Tinto (RIO.L).

Делът на Китай в процеса на топене на базови метали в света непрекъснато се увеличава и страната се доближава до същото ниво на доминиране, което ѝ дава възможност да използва като оръжие износа на редки критични минерали като волфрам и бисмут.

Пазарен колапс

Китайските топилни заводи току-що се договориха по междинна сделка за доставка на медни концентрати с чилийската минна компания Antofagasta (ANTO.L), която определя таксата им за конвертиране точно на нула.

Поне не е отрицателна, за разлика от спот пазара, където медните топилни заводи всъщност плащат на миньорите за суровина.

Това е пълна инверсия на историческото ценообразуване. Медните заводи могат да печелят пари от странични продукти като злато, сребро и сярна киселина, но таксите за топене и рафиниране са основният поток от приходи. Или поне би трябвало да бъдат.

Таксите за цинковите топилни заводи също станаха отрицателни през четвъртото тримесечие на миналата година. Спот таксите оттогава се възстановиха до 55 долара на метричен тон, все още под тазгодишния бенчмарк от 80 долара, който сам по себе си е най-ниската годишна такса от поне 50 години.

И все пак производството на цинкови мини процъфтява, като се е увеличило с 5,1% на годишна база през януари-април, както и вносът на цинкови концентрати в Китай. Доставките са се увеличили повече от два пъти до над 2,2 милиона тона през първите пет месеца на 2025 г.

Проблемът не е просто в ограниченото предлагане от мините. Ниските такси, както на пазарите на цинк, така и на медта отразяват и огромното разрастване на китайските мощности за топене, надхвърлящи реално възможностите на мините в света.

Резултатът е рязък спад в таксите за обработка и на рентабилността на заводите за топене.

Нарастващо доминиране

Според Световното бюро по статистика на металите, делът на Китай в световното производство на рафиниран цинк се е увеличил от 33% през 2007 г. до почти 50% през 2024 г.

Страната държи и производството на около 60% от първичен алуминий след години на главоломно разширяване в сектора на топенето.

Излишното производство на алуминий изтича под формата на ненапълно готови продукти. Износът е нараснал от 2 милиона тона през 2010 г. до 6 милиона тона през миналата година.

Темпът на ръст е твърде висок дори за китайските власти, които са въвели ограничение на мощностите от 45 милиона тона годишно.

Това обаче не е утешение за западните производители на алуминий, тъй като китайските оператори просто изграждат повече мощности в Индонезия.

На Индонезия също така се пада около половината от световното производство на никел благодарение на китайския инвестиционен бум, както при мините, таки и в мощностите за преработка.

Според Macquarie Bank, скокът в доставките между Китай и Индонезия срина цената на никела и принуди над половин милион тона западни мощности да затворят от 2020 г. насам, което е предупреждение, че вече има свръхкапацитет на всеки етап от веригата за преработка.

Силният контрол на Китай върху световните доставки на индустриални метали вече само ще се засилва, тъй като все повече западни топилни предприятия се поддават на свиването на маржовете.

Енергиен натиск

Китайските топилни заводи също усещат натиск върху маржовете, но много от най-големите играчи са вертикално интегрирани, което означава, че загубите на етапа на преработка могат да бъдат компенсирани по-надолу по производствената верига.

Освен това, губещите заводи получават помощ, както от централното правителство, така и от провинциите, като нивото на държавна субсидия накланя конкуренцията спрямо западните участници.

Западните им партньори също така плащат повече за електроенергия, което е основен разход за всички топилни заводи и особено за алуминиевите, които произвеждат лекия метал чрез електролиза.

Не помага и фактът, че както съществуващите оператори, така и потенциалните нови заводи трябва да се конкурират с еднакво енергоемкия технологичен сектор за електроенергия.

Европейският съюз, който стана свидетел на затварянето на множество алуминиеви и цинкови заводи, откакто цените на енергията скочиха след руската инвазия в Украйна през 2022 г., дава приоритет на по-бързия достъп до мрежата за енергоемките сектори и насърчава споразуменията за покупка на електроенергия като начин за облекчаване на разходите.

Стратегически активи

Предстои да се разбере дали „Планът за действие“ на ЕС по отношение на мощностите за преработка на алуминий и стомана ще проработи. Но това е знак, че западните политици са разбрали урока от неотдавнашното демонстриране на ключовите сили за минералите от страна на Китай.

Китай не доминира в световния добив, а по-скоро в междинния етап от веригата за преработка, който превръща рудата в метал.

Контролът е почти пълен в случая с редките метали, като например редкоземните елементи, а съществува и нарастваща заплаха от подобно доминиране в много по-големи вериги за доставки на неблагородни метали.

Западните топилни заводи са стратегически активи, не само заради ключовата им роля в свързването на веригата за доставки от мината до продукта, но и заради потенциала им за странични продукти.

Контролът върху износа от страна на Китай разтревожи пазара на галий, но полупроводниковият метал може да бъде извлечен в процеса на топенето на алуминий. Медният завод Kennecott на Rio Tinto в Юта вече произвежда телур, друг „горещ“ критичен метал.

Nyrstar би могла да произвежда антимон, също подлежащ на китайския контрол върху износа, в своята топилня в Порт Пири в Австралия, но само ако заводът може да продължи да работи. Бъдещето му сега зависи от австралийското правителство, което заедно с други западни правителства трябва да реши, колко точно е готово да плати, за да изолира топилните си заводи от китайския ценови срив.