Биологът Симеон Арангелов: Борбата за една природозащитна кауза е по-ефективна, когато се води от местни хора
Биологът Симеон Арангелов от Асоциация на парковете в България разказва повече за проекта и постигнатото от „Застъпници за природата“.
Разговаряме със Симеон Арангелов от Асоциацията на парковете в България за възможностите гражданите да се включват активно в екологични каузи за опазване на природата и да бъдат активни, когато тя се унищожава. Защитените територии са един от най-устойчивите начини за опазване на природата в България. За съжаление техният процент е изключително нисък в сравнение с други страни. Германия например е водеща със своите над 17 000 парка и резервата. За сравнение – в България имаме едва 55 резервата, 3 национални и 11 природни парка.
Г-н Арангелов, проект „Информирано гражданско участие в полза на природата“ се изпълнява с финансовата подкрепа от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Какво представляват обученията “Застъпници за природата”?
Обученията разясняват законовите механизми за предприемане на действия от гражданите за опазване на природата. Теоретичната част е илюстрирана с примери от природозащитната дейност на двете организации – Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. Целта е хората да знаят как да защитават основното си право за живот в добре запазена околна среда.
37-те обучения „Застъпници за природата“ са разработени на основата на Наръчник за граждански действия по зелено застъпничество. Създадохме го, за да дадем насоки за водене на застъпническа кампания. Наръчникът е помагало за предприемане на действия, когато са налице дейности, унищожаващи природата. Ценна част са бланките за подаване на сигнали, жалби, заявления и други документи до институциите.
Желанието ни е чрез наръчника и обученията да направим включването на гражданите по въпроси, касаещи околната среда и нейното опазване, по-лесно и достъпно.
В рамките на инициативата подпомогнахме единайсет случая, при които има опасност от унищожаване на природата или влошаване на състоянието на околната среда. Подкрепата се състои в експертно установяване на проблема и подхода за решаването му, изготвяне на становища, пускане на сигнали и жалби до компетентните органи, осигуряване на външна помощ, включително юридическа, както и цялостното им проследяване. Друга задача е постигане на устойчивост на действията ни чрез застъпнически кампании за събиране на средства за подпомагане на конкретни природозащитни каузи.
Разработването на Наредба за участие на гражданите в местното самоуправление цели да улесни участието на граждани във вземането на решения на местно ниво.
Кои са темите, включени в обученията? Защо организирате подобни обучения и кое според вас е най-ценното на тези срещи?
С колегите разглеждаме процеса на оценяване на въздействието на дадено инвестиционно намерение върху околната среда и възможностите за участие в различните етапи. Друга важна тема е за прякото участие на гражданите и разясняваме как референдумът и подписката са полезни в нашите каузи. Специално внимание отделяме на събирането на информация и воденето на гражданска кампания.
Накрая обученията включват практична част, където участниците споделят конкретни местни проблеми, а ние с колегите разясняваме подхода ни за работа при такъв казус. Асоциацията на парковете в България и Сдружение за дива природа "Балкани" получаваме редица сигнали за помощ от цялата страна. Случаите стават повече, а ние сме затруднени да отговорим на всички. В същото време борбата за една природозащитна кауза е по-ефективна, когато се води от местни хора. Така се роди идеята да организираме тези обучения и да посетим всички области на страната.
Най-ценното според мен е, че в подобни обучения участват единомишленици, които са готови да се борят за една и съща кауза. Така се създават контакти и се обменя опит между самите участници. В някои от обученията хората решиха да създадат местни сдружения.
Обикновено идват хора, които вече са проявявали гражданска активност по темата. Интересът към обученията на живо при важащите през 2021 г. ограничителни мерки беше между 10 и 20 души, докато при онлайн обученията варираше между 60 и 120 души.
А кои са темите, които предизвикват най-голям интерес?
В различните населени места проблемите са близки и отразяват както интересите и вижданията на градския човек, така и темите, в които законодателството или неговото прилагане е слабо и не гарантира информиране и участие на гражданите. Примерите, които мога да дам са градско озеленяване (паркове и улични дървета), отпадъци и незаконни сметища, изсичане на гори.
Кои са най-успешните граждански кампании за защита на природата и ефективните форми за гражданско участие?
Успешните кампании всъщност не са малко и почиват на различни форми на гражданско участие. Нашите закони дават доста възможности. И никога успешните резултати не се постигат с помощта на само един инструмент. Нужна е последователност и доста разнообразни действия.
Ключово при всяка успешна кампания е от една страна да има двигател – човек или група от хора, склонни да действат активно, а от друга – подкрепа от съгражданите. Обученията по места спомогнаха активните хора да се запознаят и да започнат да работят заедно.
Като успешни инструменти са се доказали кампании за промяна на законодателството (например създаване на плажовете за природосъобразен туризъм), местни референдуми (Трън и Горна Малина срещу добив на полезни изкопаеми в близост до населени места), съвместни дейности с органите на изпълнителната власт (обявяване на над 100 хиляди хектара стари гори за гори във фаза на старост и спиране на сечите в тях).
Воденето на административни и съдебни дела срещу решения на органите на държавната или местна власт също са се доказали като успешни. Понякога даже „разшумяването на темата” е достатъчно.
А какво обезсърчава хората да участват в процеса на вземане на решения?
Най-често органите на властта създават впечатлението у гражданите, че нищо не могат да предприемат по представения проблем, че проблемът произлиза от нормативен документ или информацията, която се търси, не е публична. Затова е необходимо гражданите да четат и да се задълбочат в темата, която ги интересува и да изискват от институциите да си свършат работата. При първите стъпки за активно участие често се сблъскваме с неуспехи, което е логично и масово, защото малко проблеми се решават просто с един сигнал до институциите. Затова се опитваме да създаваме ясната представа, че няма нерешим проблем, но е нужна упоритост.
Какво според вас може да се направи, за да се насърчи гражданското участие в областта на природозащитата?
Всъщност за нас е важно във всички процеси на вземане на решения да се насърчава информирането и участието на гражданите в тях. Това е важно както за политиките на централната власт, така и на местно ниво. Неслучайно сме подготвили проект за общинска наредба за участието на гражданите в процесите на вземане на решения на местно ниво. В нея сме обединили законовите процедури и разпоредби от всички основни закони и сме доразвили и разписали процедурите, така че всеки гражданин да може да намери лесно в нея възможността, как да участва при вземането на решения от общинския съвет или местната администрация.
Тук трябва да добавим, че е нужно и образование. Защото макар и далеч от желаното – и сегашните закони дават огромни възможности за граждански контрол. Особено по екологични въпроси.
В момента провеждате кампанията “Да съхраним вековните дървета на България”. Доколко са защитени вековните дървета у нас?
Целта на кампанията „Да съхраним вековните дървета на България“ е да се ускори процесът на обявяване на вековни дървета като защитени. Ако знаете за вековни или забележителни дървета, които не са защитени, може да ни изпратите информация, за да подготвим предложения към Министерство на околната среда и водите. Разпространяването на информация и даряването на средства за кампанията също са голяма помощ за нас.
В рамките на тази кампания вече събрахме средства за закупуването на професионален висотомер – уред, необходим за работата на терен и събирането на данни за вековните дървета, както и обозначаването на вековните дървета, които нямат табела “Вековно дърво”.
Асоциацията на парковете в България работи за създаването на повече защитени територии в страната? Каква е разликата между защитени зони по Натура 2000 и защитени територии?
Защитените зони изграждат мрежата НАТУРА 2000 и са част от ангажимента ни към Европейския съюз за опазване на природата. Те са два вида, като единият е насочен към опазването на птиците, а другият има за цел да опази редките местообитания, състоящи се от растителни съобщества, бозайници и други животни.
Тези зони са сравнително голям процент от територията на страната и в тях се допускат разнообразни дейности, като земеделие, дърводобив, лов и дори строителство, но изключително важно условие е да не увреждат редките местообитания и видове, предмет на опазване на зоната.
Зоните от НАТУРА 2000 са с доста по-либерален режим в сравнение със защитените територии, които са едва 5,8% от територията на страната. Те се опазват по българското законодателство и са шест категории, като най-строгата е резерват, а другите са национален парк, природна забележителност, защитена местност, природен парк и поддържан резерват. Всяка от тях има различна степен на защита, а в заповедта за обявяване се изброяват конкретни режими и забрани.
Защитените територии и защитените зони може да се припокриват, като това са обикновено най-ценните части от природата ни и те са защитени едновременно както от българското, така и от европейското законодателство.
Защо е важно да има повече защитени територии?
Защитените територии са един от най-устойчивите начини за опазване на природата в България. За съжаление техният процент е изключително нисък в сравнение с други страни. Германия например е водеща със своите над 17 000 парка и резервата. За сравнение – в България имаме едва 55 резервата, 3 национални и 11 природни парка.
През последните години МОСВ нямаше политика по обявяване на нови защитени територии, позовавайки се на сравнително големия процент от мрежата НАТУРА 2000. Така голям дял от все още запазената ни природа не се опазва по българското законодателство и е уязвима от унищожаване.
От Асоциация на парковете в България си поставихме за цел да подпомогнем увеличаването на този процент, като предложим някои добре съхранени места в България за защитени. Законът позволява на гражданите да внасят предложения за обявяване на защитени местности и природни забележителности. Процедурите по тяхното обявяване са най-облекчени, а собствеността на имотите, попадащи в тях, може да бъде разнообразна. Последното се явява важно условие поради невъзможността резервати, поддържани резервати и национални паркове да включват друг вид собственост освен държавна.
За съжаление въпреки подходящите места за обявяване на нови природни паркове и възможността те да включват различна собственост, до момента държавата не предприема необходимите стъпки за обявяването им. Така например в Родопите няма нито един природен парк. Други потенциални територии, които биха могли да станат природни паркове са Осоговската планина, Западна Стара планина. Да се надяваме, че един ден ще доживеем да ги видим обявени за такива.