Проф. Янко Янев: Изказванията за „гьол“ или „локва“ по отношение на АЕЦ „Белене“ гонят всички чуждестранни инвеститори

Г-н Президент, сложете ред в енергетиката ако искате да имаме национална сигурност. В момента липсва сериозна енергийна политика и е крайно време да се престане да се работи на парче

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1885
article picture alt description

Снимка: Авторът.

Проф. Янев, свидетели сме на ежедневни „иновации“ и даже странни идеи в енергетиката. Как ви се струва идеята на премиера Кирил Петков да се прави нов ядрен блок в АЕЦ „Козлодуй“ и да изоставим всичко, извършено по проекта „Белене“ до момента?

Колкото и да е неприятно ще трябва да кажа че това вече става не само неподготвено изказване, но то носи и елемент на потенциално престъпление. Това не може да се случи по този начин. Какъв ще е този блок и тази американска технология, която е одобрена Европа? Американците нямат ядрен блок, който да е построен някъде в Европа и да е одобрен от регулаторните органи на страните членки. 1000 мегаватовият блок АР 1000, който се строи вече не знам колко години в Джорджия и още не е завършен и на който цената до тук стана 14 милиарда долара едва ли ще бъде възприет скоро ако това изобщо стане. Франция предлага новия EPR-2 и предвижда строителство на поне 14 блока. Ние все пак сме в Европа и в Европейския съюз, а това значи нещо за тези, които разбират. Да не говорим пък за изграждане на малки модулни реактори. Това наистина са приказки от 1001 нощ за наивници. За подобни малки реактори може да се говори след 2035-2036 година най-рано.

Хубаво е в правителството да прочетат какво пише Международната Агенция за Атомна Енергия по темата – подобни блокове могат да се очакват най рано след 2030 г., но реално след 2035 година. Първо трябва да се създаде регулиращата база за тези реактори, да се построи демонстрационен блок и едва след неговото изпитание да говорим за по масово прилагане.

Значи сегашното обявено намерение е просто прах в очите на хората?

Не съм запознат с намеренията, следя новините. Енергийно посещение в САЩ вече сме го виждали,  ходи и Станишев и бившия енергиен министър Драгомир Стойнев и тогава видя блока на AP 1000, който още не е построен.  Показаха му тренажора и ахкахме и охкахме какъв е хубав. И аз съм ходил и съм го видял, но имам някои резерви.
Американците са велика ядрена нация, достойно за уважение, но нямат ядрена мощност, която да предложат сериозно. Ако пък смятат да строят AP1000 на площадката в Козлодуй, то трябва да е ясно на всички, че единствени построени такива два ядрени блока се намират в Китай, но те все още не са лицензирани за работа в Европа. Да не говорим, че ще трябва да бъдат докарани китайци у нас, за да построят подобно съоръжение. А китайците имат проблем точно в момента да дойдат да строят в ЕС, да не говорим, че са определени като главен враг на САЩ.

Така че вероятно в момента идеята е да се вземе руското оборудване от АЕЦ „Белене“ и да се премести на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Ако това искат да направят, това е по принцип е възможно да се случи. Друг е въпроса колко ще струва, защото Белене е готова ядрена площадка, а Козлодуй тепърва ще трябва да създаде такава. И тук е мястото да кажа че площадка Белене не нито „гьол“ нито „локва“. Когато министър председатели се изказват по този начин, следва да знаят, че извършват престъпление с национален актив на стойност почти 3 милиарда лева, унищожавайки неговата  реална стойност. До колкото ми е известно никой още не е отменил търга за чуждестранен инвеститор за строителството на АЕЦ „Белене“. Подобни изказвания реално гонят всички чуждестранни инвеститори проявили интерес. Това ще нанесе реална загуба от 3 милиарда лв. и някой трябва да отговаря за това.

Аз съм почти сигурен, че българската делегация в САЩ е там, за да се пазари за изграждане на системи за съхранение на енергия. С подобни батерии обаче се пита кой ще зарежда тези батерии. Някой трябва да пресметне например една 6-гигаватова батерия за която се говори, колко ще струва, как ще се захранва и този ток от тази батерия в крайна сметка няма ли да излезе златен.

Така излиза, че е по-добре да се построи хидрообекта „Яденица“, за да може ПАВЕЦ „Чаира“ да работи по 38 часа, а не само по 18 часа, както е сега.

Некомпетентността започва да плаши.

Този ход не връща ли ядрената ни енергетика пак на изходна позиция и пак да се чудим както преди десет години дали да строим „Белене“ или не?

Ядрената енергетика си стои в това състояние, както е, разкрачена, нападана от неуки и некомпетентни политици и без ясно бъдеще. Имаме готова площадка, лицензирана и подредена. На тази площадка е готова и баластовата възглавница за новия блок. Трябва да си дълбоко незапознат, за да се извършваш такива злоупотреби с обект, построен с нашите пари. Не знам кой и как е ходил на курс в Харвард, но съм сигурен че там знаят стойността на национални активи и как те се съхраняват и реализират.

За изказвания от подобен тип обаче, си струва да се види дали не може да се заведе граждански иск срещу министър-председателя за унищожаване на активи на страната. В момента все пак тече търг за кандидат-инвеститори, никой не е спрял този търг. И докато тече този търг премиерът на държавата нарича площадката за която се търси инвестиция - „локва“. Не е сериозно и не бива с подобни ходове да се съсипва държавата, стъпка по стъпка.

България в момента е заела една интересна позиция – подкрепяме развитие на ядрената енергетика, но без нищо да правим за това? Бихте ли дали съвет като експерт – откъде трябва да се започне, за да се види тази реална подкрепа за ядрения ни сектор?

Сериозна енергийната политика в страната няма. Има енергийно политиканстване – всеки, който дойде на власт, си намира групата от заинтригувани потенциални инвеститори. Ние българите не инвестираме, а търсим приятел от чужбина, който да влага средства, а тук сме уреждачи, посредници и комисионери. Това е начинът за инвестиции в България, особено в енергийната област. Така бяха направени редица инвестиции в последните 20 години. Визирам например някои въглищни централи и поредица от соларни и вятърни паркове.

Сегашното ни правителство го потвърждава този модел – има лобиране за определен тип енергийни технологии. Сега идеята изглежда е да лобираме за батерии и вятърните централи и което е най-лошото ние не мислим за цялостната политика, кое колко би струвало и при какви условия може да се инвестира в България и трябва ли да даваме преференциална цена за проекта, в.т.ч. такъв проект да получи бонус чрез т.н. таксономия. Ако на мен или на вас изненадващо ви дадат преференциална цена от 600 лв./мвтч, защото някои от преференциалните цени на ВЕИ производители бяха такива, то при тази цена от близо 300 евро/мвтч предполагам, че ще ми трябва не повече от ден и половина, за да намеря партньор и банка, която да ме финансира.

Налице е липса на дългосрочна и мислеща, устойчива енергийна политика. Не днес правим едно, а утре започваме друго. Вече бяха построени ( с преференциални цени!!) почти 2000 мвт. възобновяеми източници на слънце и вятър. И сега „оле-мале, ама те не работят “постоянно. Ами нека да работят на свободния пазар, но повечето търсят субсидирана цена. В същото време няма субсидирана цена на АЕЦ „Козлодуй“ – той е държавно предприятие и не трябва да получава помощи.

Цялата тази неразбория идва от това, че липсва сериозна енергийна политика и е крайно време да престане да се работи на парче. Не трябва да се прави поредния доклад за АЕЦ „Белене“ дали става или не, или дали да се прави нова газова централа в „Марица Изток“. Добре, че в крайна сметка се отказаха от тази идея. Сега ще строим огромна батерия за съхранение на енергия. Защо и можем ли да я построим? Ами защото България щяла да има завод за батерии. Ама момчета, седнете с грамотните специалисти и разберете каква е и каква може да бъде енергийната система на България. Какви са пазарните взаимоотношения, след като този пазар е вече създаден и тогава да стане ясно по какъв начин да се ползва и развива енергетиката.

Когато изненадващото цената на тока тръгва нагоре, а тя тръгва по простата причина, че започна масовото възстановяване на икономиката в страните от региона . И така цената на борсата в сегмента „Ден напред“ започна спекулативно да расте. Защо? Има хитреци, които са „вътре в играта“, закупили са сигурно с „връзки“ капацитета за експорт. И щом в Гърция цената стане 300 евро/мвтч ти да не си луд този ток да го продаваш в България? Естествено, че ще го продадеш в Гърция. Всички тези играчи започнаха да играят на борсата. Като толкова много искате да го спрете, то защо бе въведен мораториум. Спрете борсата в един момент. Например в момента, в който на Нюйоркската фондова борса акциите започнат да падат или скачат рязко, то се намесва държавата и спира работата ѝ. Докато не се възстанови начина на пазарно мислене, защото другото е спекулация.

Аз бих казал, че е крайно време да се създаде здравомислеща енергийна стратегия на България, която да използва каквото може като национален ресурс. Един такъв ресурс, харесван или не, са въглищата на „Марица Изток“. Тази технология, която в момента се използва в комплекса, и за която руснаците ни се смееха, че Донбаският чернозем е по-калоричен. А американците се чудеха каква е тази технология да се вкарва пръст и земя в котлите и да се изкарва желязо,  от изгорелите тръби, които всяка година се сменяха на площадките. Това обаче е в рамките на шегата.

Същественото е, че България има два енергийни проблема. Единият е днешния – на хората като им кажеш да помислят какво ще се прави след 20 години и къде ще отидем, тях не ги интересува. Те се вълнуват какво ще е положението след една седмица, не след години. Същественият проблем, който трябва да се реши в момента е кои са рисковите фактори, кои са нещата, които може да избегнем и кои – не. Ако си заравяме главата и твърдим, че ще спрем централите от „Марица Изток през 2038 г., според мен са глупости. Аз лично не го вярвам. Чехия например имаха изгорели области от техните ТЕЦ-ове. Цели унищожени горски масиви. И тази страна вече взе решение още през 2025 г. да затвори въглищните си централи. А търгът за нов ядрен блок в АЕЦ „Дуковани“ върви с пълна мощност – за 1000 или 2000 MW. Жалко че политиците изгониха Русия и Китай които са водещи ядрени държави.

Тоест е нереалистично да си говорим за толкова дълго отлагане на затварянето на въглищните централи при нас?

 Аз лично смятам, че ние не даваме правилния аргумент. Да, но в същото време в Брюксел виждат как България изнася над 1600 MW електроенергия. И така логично оттам питат дали говорим за наши нужди или за тези на региона. Не може да кажеш, че са ти абсолютно необходими при условие, че товарът на енергийната система през зимата стига до 6000 MW, който се покрива потенциално със собствените инсталирани мощности.

Другото е политиката за декарбонизация на Европа, която е тръгнала сериозно и ще го направи. Самите европейски лидери са много твърдоглави и щом вземат едно решение не го променят. Още преди години заявиха, че ще затворят реакторите от първо поколение в Източна Европа и го направиха. Какви ли доводи не направихме, но в крайна сметка на всяко едно правителство бяха представени какви ли не политически аргументи, натиск  и алтернативи, че те нямаше какво да правят. Ние сега може да обвиняваме политически лидери у нас, но за съжаление от Брюксел като натиснат копчето и щеш не щеш, трябва да се съобразиш, или да напуснеш ако ти стиска ( вж. Орбан).

Тези две неща – сегашното състояние на енергетиката и какъв е пътя към стабилизация, за да може да изпълниш изисквания по отношение на изменението на климата са от особено значение. И Европа няма да отстъпи от климатичните си политики.

Ние сме малка емисионна страна и каквото и да правим не е от особено значение на фона на САЩ, Индия и Китай. Но когато ЕС е възприел една политическа линия – Европа ще бъде декарбонизирана и ние ще вървим към възобновяеми източници на енергия, не само защото източникът е безплатен. Това ще се случи и защото Европа е на 40% зависима от енергийните доставки на Русия, а в определени периоди и повече. Санкции на слънцето и вятъра няма как да поставиш. Но друг базов, безвъглероден източник на електроенергия освен ядрената енергетика няма и само „избрани“ страни могат да го ползват.

Съвсем очевидно е, че политическото влияние върху толкова съществен елемент от националната сигурност, какъвто е енергетиката, не е приемлив за никого. Не беше приемливо и когато Америка бе зависима от петрола в залива.

България трябва да разреши тези свои настоящи проблеми и това да бъде вложено в една дългосрочна и устойчива енергийна политика. Аз искрено считам, че думата стратегия не трябва да се използва. Стратегиите обикновено прогнозират какво може да бъде бъдещето и как да управляваш рисковете.  Енергийната политика е начин на изпълнение. Затова трябва да има енергийна политика и тя трябва да е базирана на няколко неща. Например, че България ще използва всякакви видове енергийни източници, които отговарят на принципите на ниско въздействие върху околната среда. Така ще е ясно какво ще се прави занапред, независимо дали някой политик ще излезе на трибуната да се противопостави на ядрената енергетика например или на друг иновативен източник.

Енергийната политиката трябва да  не е на отделна партия, особено ядрената политика трябва да е на България. И това е абсолютна необходимост, за да съществува държавата. По-добре експертите да седнат и да я напишат тази политика, а депутатите да я критикуват. Само експертите познават какви са енергийните възможности, какви са енергийните пазари и какво е влиянието на един или друг енергиен източник и какви са перспективите за развитието на икономиката. Разбира се, че не може да пишеш енергийна стратегия без да е ясно как ще се развива икономиката. Дали ще имаме енерго-интензивни производства като добив на електролитна мед, стъкларска промишленост, цимент и редица други неща. И тук следва индустрията да обясни каква енергийна консумация ще използва и планира да ползва.

Много е важно и как ще работят климатиците на хотелите у нас, в Гърция, че даже и в Северна Македония за да не се окаже, че туристи не идват ако няма климатизация.

При нас обаче взаимовръзките между институциите, КЕВР, бизнеса и домакинствата винаги се случват постфактум – като се вдигнат цените се търсят компенсации за подкрепа. И така сега решихме да вземем пари от АЕЦ „Козлодуй“, за да обезпечим предприятията и хората. А защо не взеха пари от частни американски ТЕЦ – защото няма как да се случи разбира се.

Тази политика как ще се отрази на Плана за възстановяване и устойчивост? Трябва ли да го променим този план отново или да го изпълняване, за да получим все пак средствата?

 Политиката на една държава, дава много ясно послание към участниците в енергийната индустрия. И ние много лесно казваме да направим частните инвестиции в енергетиката. И в това число се стигна до пълно безумие или дебилно мислене, че атомната централа щял да я построи чуждестранен инвеститор. Атомна централа, построена от чуждестранен инвеститор има само една строяща се и това АЕЦ „Аккую“. А причина за това е стратегическа и политическа – защото има паралелни военни сделки, които се осъществиха между Турция и Русия. Такава сделка България не може да направи – няма стратегически и политически инициативи, при които да дойде стратегически инвеститор от чужбина и да направи атомна централа за негова сметка. Това няма как да стане.

И ако тази политика в подкрепа на ядрената енергетика бъде закрепена законово и юридически, колкото и политици да се сменят от власт, то това няма да може да бъде променено. Защото това са енергийните възможности на България. За 50 години назад, всички документи, свързани с нашата енергетика, започват с едно и също изречение: „България е страна, бедна на енергийни ресурси“. България не е нито Катар, Норвегия, или Индонезия или нямаме въглищата на Австралия. Една страна, бедна на енергийни ресурси, трябва да използва това, което имаме.

А ние имаме възобновяеми източници и възможностите, които са създадени, да използваме ядрената енергетика. България има и невероятен ресурс – интелектуален и технологичен. Ресурсът не е само банкова сметка или сондаж за газ. Ресурс е и качествените хора, които могат да управляват тази атомна енергия. А ние сме на границата този наш ресурс да премине границата и ние да го загубим масово. Ние вече 30 години нищо не сме построили, ние закрихме 4 ядрени блока, но не сме построили нито един. В момента се експлоатират два блока, които са на повече от 30 години.

Те могат да работят, но не можем да удължаваме живота им до безкрай. Това е не само глупаво, но и вредно. Всеки един такъв блок след 30-тата си година може да даде дефект и да се налижи дълъг ремонт или нова модернизация. Погледнете например Франция – там откриха корозионни процеси в системите за безопасност. Те спряха тези мощности за ремонт, а това автоматично се отрази на цялостния енергобаланс в тази част на Европа.

Ние не сме застраховани от нещо подобно, напротив, трябва да бъдем подготвени.


Тоест на нас ни трябва спешно решение как ще развиваме ядрената си енергетика?

На нас ни трябва незабавно решение и действия на всички структури в държавата, имащи отношение към въпроса.

По две причини: трябва да започнем да строим ядрена мощност, защото сме изправени пред риска след 10 години да нямаме ядрени блокове в Козлодуй. Ако имаме ще бъде фантастично, защото ще печели държавата, ще печелим и ние. Но те могат да се спират за по-дълги ремонти, някои ремонт може да се наложи да трае и една година. Нещо повече, ако четете правилно т.н. европейски документ за таксономията, ще видите че даже продължаване на срока на експлоатация на съществуващите блокове ще зависи от анти-ядрените брюкселски бюрократите и техните „зелени“ експерти. Няма никакъв ентусиазъм в това, че ядрената енергетика може да бъде призната за „зелена“ защото измислените, дълбоко некомпетентни условия са такива именно, за да закрият ядрената енергетика на Европа. Дано Франция и президента Макрон са достатъчно прозорливи и силни, а България да ги подкрепя. За таксономията, отнасяща се до ядрената енергетика бих перефразирал Уинстън Чърчил: „Рядко в хода на човешката история, толкова много законотворческа безполезност е била записана в един документ от толкова много бюрократи“.

Построяването на нов ядрен блок означава и обновяване на човешкия ресурс. Нови хора, ново ядрено поколение, което ще се учи от съществуващото поколение и ще продължи до края на XXI век. Новият ядрен блок ще има живот за следващите 80 или 100 години.

Ще се обучават нови машинни инженери, ядрени специалисти, електроинженери, химически инженери. Всички тези специалисти са нужни за една нова ядрена мощности – това са редица специалности, в които ще е нужно обучение на 600 до 800 нови специалисти. В момента останалите индустрии също плачат заради липсата на инженери. Тук говорим не само за ядрена енергетика, а за цяла България, за всички видове други индустрии.

И ако запазиш експертния, интелектуален и човешки потенциал и ти да можеш да управляваш атомна технология е ключово. Ние сме сред  30-те страни в света с 40-годишен опит в управлението на АЕЦ.

Първото нещо, което управляващите сега трябва да направят, е да създадат специална структура – Национална ядрена компания, на която ѝ се дава финансиране и ѝ се възлага да движи ядрените проекти на България. Това дружество трябва да бъде държавно. Страната ни може спокойно да си позволи да инвестира по 500 млн. лв. всяка година, без да му мигне окото и без да наруши никакви социални баланси. Ние можем сами да си инвестираме в атомната централа. Когато имаме плана, това става самоучастие на държавата в проекта. И тогава се канят инвеститори да дойдат да видят как държавата влага средства и потенциално да участват.

В един момент разбира се може да се привлече и частен инвеститор, който да купи част от акциите на тази компания. Но по тези въпроси трябва да се работи сега. Защото разделянето на лагери – Козлодуйци срещу Беленци е най-тъпото нещо, което може да съществува в България в момента. Това се прави само от хора с тесногръдо мислене, които мислят за пари и да са важни.

Тези в Козлодуй не разбират ли, че реално, те ще построят и Белене и Козлодуй?

Очевидно е, че в един момент и козлодуйските блокове, ще трябва да се извеждат от експлоатация или да се ремонтират дългосрочно. Дали това ще е след 10 или 20 години няма значение. Началният срок за нова ядрена мощност, ако днес решим да я строим е 10 години. Тоест най рано след 10 години, а може би и повече, ще се появи нов блок в АЕЦ „Козлодуй“ ако сега решим да строим.

Второ, което е много важно -  Козлодуй е нашето място на ядрено мислене и ядрена технология. Там има техници, инженери, майстори, експлоатационен персонал. Те са тези, които ще обучат бъдещите специалисти на ядрен блок на „Белене“. Разликата между двете площадки е някакви си 150 км. За какво делене изобщо си говорим? Просто трябва да има една българска Национална ядрена компания, която да има две площадки. И тя трябва правилно да ги разпредели във времето – кое може веднага да се построи и кое може да построи след пет години.

А как стои въпросът с финансирането – първо държавата да подкрепи проекта дългосрочно и тогава да се търси инвеститор ли?

В момента финансовият ресурс на световните финансови пазари е сравнително евтин. Големите инвестиционни фондове, например Black Rock проявяват интерес. Президентът на Black Rock неотдавна се изказа изключително позитивно, че трябва да се инвестира в ядрена енергия, защото тя е безвъглеродна и ще спести много загуби от изменението на климата.

Така че инвестициите в ядрена енергетика, особено ако ти добре си построил предложението си и си направил надежден план, риск-анализи и си започнал да влагаш средства и усилия. Тогава казваш, че търсиш съдружник, с който да разделим риска. Но аз искам него да защитя, защото тази фирма слага собствени пари, а държавата – обществени. Като цяло политиката на инвестиционните фондове е да имат стабилни доходи в бъдеще. Енергетиката е един от стабилните доходи – никой не твърди, че тока след 10 или 20 години ще спре. Затова големите инвестиционни и пенсионни фондове предпочитат да инвестират в енергоизточници, и то стабилни енергоизточници, а не непостоянни. Не е лошо да се прави соларен парк например, това е чудесно, но нека той се прави на пазарен принцип, а не да се чака подкрепа от държавата.

Затова мисля, че е крайно време у нас да се създаде Пътна карта за развитие на ядрената енергетика. Дали Козлодуй или Белене е друг въпрос, съвършено различен. Той не е дали, а кога Козлодуй и кога Белене.  

Включването на ядрената енергетика в таксономията на ЕС може ли да помогне и на страната ни за изясняване на идеите за ядрената ни визия?

Таксономията на прост език би следвало да означава достъп до финансиране при преференциални условия. И тези преференциални условия се дават в подкрепа на централи, които не използват фосилни горива.

Атомната централа също генерира свой въглероден отпечатък, докато се произвеждат елементите за нея например. Но той е в началото. А след това практически една АЕЦ няма въглероден отпечатък. На АЕЦ „Козлодуй“ може би въглеродния отпечатък са автобусите, които докарват работниците. Ако трябва ще се сложат и електробуси, които ще се зареждат в централата и така ще се приключи и тази история. Аз лично съм скептичен по отношение на т.н. таксономия и ядрена енергетика. Дано да не съм прав, но вече чувам в експертната общност, че това е нов начин да блокираш развитието на ядрената енергетика в Европа.

Важен въпрос – какво ще се прави занапред с ядреното гориво?

Първоначалната концепция, която се изпълнява в България и сега, е да получава свежо гориво от Русия, да се облъчва в реактора и да се връща. Това бе първата концепция, в годините когато това отработено гориво щеше да бъде ресурс за нови ядрени бомби. Това бе във времената на ядрена надпревара между СССР и САЩ. Заради това горивото от нашите малки блокове бе преработвано частично за извличане на плутоний.

Впоследствие в Русия взеха решение да се преработват до остъклени отпадъците от отработеното гориво и да се връщат на страните с АЕЦ. България няма и в момента устойчива стратегия за остъклени високо-активни отпадъци. Сега се поставя въпроса за диверсификация на доставките и има експериментални зареждания с друго гориво в Чехия и Украйна например, където се купува ядрено гориво от „Уестингхаус“. Това обаче трябва да мине през съответните сертификации, особено щом се касае за изграждане на нов ядрен блок.

Струва ми се че е крайно време Президентът, политикът с най голям авторитет в страната, да сложи ред в тази лутаница от странни идеи и действия в енергетиката. Защото реално това може да доведе до катастрофа в следващите години, харчене на национален ресурс без реално оценен резултат. Без солидна и устойчива енергийна индустрия няма работеща икономика, а националната сигурност изчезва. Отново повтарям това, което на няколко пъти предлагам - президентът да събере консултативна група от най добрите наши експерти, и привлечени чужди експерти които да предложат решение на този въпрос. Другото е хаос.

________________________________________________________________________________________________________

Проф. Янко Янев е роден през 1949 г. Дипломира се със специалност "Радиохимия" на Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1973 г. Защитава докторска дисертация за влиянието на атомните централи върху околната среда. През 1991 г. става Председател на Правителствена комисия по оценка на състоянието на атомната енергетика и АЕЦ Козлодуй. В продължение на шест години Янко Янев ръководи Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) (предшественик на настоящата Агенция за ядрено регулиране) и заема важни международни длъжности, между които заместник-председател на Борда на управителите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), вицепрезидент на Трети комитет на ООН по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Председателства международни конференции на Г-24, групата CONCERT на контролните органи по ядрена безопасност в Европа и др. Бил е член на Държавната комисия за енергийно регулиране, енергиен консултант на Българо-руската инвестиционна банка и член на български и международни асоциации работещи в областта на енергетиката. Член е на Нюйоркската Академия на науките, на Американското и Европейското ядрени дружества и др. Автор е на повече от 150 научни публикации, доклади на конференции и др. През 2002 г. основава програмата на Агенцията за управление на ядрените знания и е нейн ръкводител до 2012 година. От 2012 година е Директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща