Може ли България да разчита на природния газ от Азербайджан, за да изгражда своя правилна газова стратегия в дългосрочен план ?

Автор: инж. Димитър К. Щерев 

Към настоящия момент Азербайджан доставя природен газ за Турция по Трансанадолския газопровод «TANAP” – около 5-6 млрд. куб. м годишно, а за Европейските газови пазари доставя по Трансадриатически газопровод TAP - около 10 млрд. куб. м газ годишно (8 млрд. куб. м за Италия, 1 млрд. куб. м за Гърция и 1 млрд. куб. м за България, когато Междусистемната връзка Гърция – България ICGB бъде завършена).  Понастоящем, общият газов поток по газопроводите “TANAP” и “TAP” е около 16 млрд. куб. м природен газ годишно.

Последните по-прецизни симулации, анализи и оценки (на базата на допълнителна обработка на резервоарната информацията) показват, че Европа не може дългосрочно да разчита на азербайджанския газ, тъй като първоначално изчислените и публично обявени извлекаеми запаси в находището  Шах Дениз са се оказали доста завишени.  Това означава, че в бъдеще Азербайджан няма да може да разполага с необходимите ресурси за допълнителен износ на природен газ и няма да има възможност да запълни и продължително да поддържа капацитета на Трансадриатическия газопровод (ТАП).  По този начин Азербайджан ще бъде принуден да внася определени количества природен газ, като техния източник засега може да бъде единствено Руската федерация, тъй като между двете държави има изграден и действащ газопровод. 

Едва ли някой би се наел да направи достоверна прогноза за доставки в обозримо бъдеще на природен газ от Туркмения и/или Иран за Азербайджан и оттам - за Турция и Европа.  Тук трябва да се имат предвид продължаващите диспути, неясноти и неуредици, техническото състояние и капацитетните възможности на газопреносните системи на съседните на Азербайджан държави, както и тези, свързани с разделянето на зоните в Каспийско море между държавите в този регион.

Въпреки големия шум вдиган от политиците, направените преоценки на запасите на азербайджанските газови находища все по-ясно показват, че Азербайджан не е в състояние да запълни Трансанадолски газопровод - TANAP, респективно и скачения към него Трансадриатически газопровод - TAP, което ще принуждава Азербайджан да внася природен газ от Руската федерация, за да изпълнява договорните си задължения. 

Прави силно впечатлениe и подписаният през септ. 2015 г. договор между Газпром и Азербайджанската метанолова компания - AzMeCo за внос на около 3 млрд. куб. м природен газ от Русия за Карадагския метанолов завод, намиращ се на 25 км югоизападно от столицата Баку.  Вносът на природен газ от Русия за Азербайджан ще позволи на азотно-торовата и химическа промишленост на Азербайджан да бъде натоварена целогодишно и да работи без престои поради недостиг на суровина (природен газ). 

Изводи:  Тези факти по най-прекия път ни разкриват или определени проблеми в пропусквателната способност на газопреносната инфраструктура на Азербайджан, или недостиг на газ в страната, или комбинация от двата възможни проблема, които всеки един вносител (като България) трябва предварително да отчита, съпоставя и анализира в дългосрочен план.

Добивът на природен газ в Азербайджан за 2020 г. е 24.5 млрд. куб. м, а вътрешното потребление в страната за същата година е 11.5 млрд. куб. м.  (24.5 – 11.5 = 13 млрд. куб. м).

Въпрос: Възможно ли е Азербайджан да подава годишно 16 млрд. куб. м за запълване на газопроводите «TANAP» и «TAP” ?

Отговор:  Да, възможно е, но само ако Азербайджан внася допълнителни количества природен газ, което понастоящем прави, внасяйки от «Газпром» около 3 млрд. куб. м годишно (13 + 3 = 16 млрд. куб. м). 

Изводи:  Понастоящем близо 20 % от подавания газ от Азербайджан по газопроводите TANAP / TAP за Грузия, Турция, Гърция, Албания и Италия с незавършено разклонение от Гърция към България („Междусистемна газова връзка „Гърция–България”, ICGB), идва от Руската федерация!

Пради гореизложените факти, за да облегчи положението Азербайджан прави всичко възможно да включи за вътрешния си пазар откритото още през 2012 г. газово находище «Апшерон» с неголеми запаси от около 350 млрд. куб. м, отстоящо на 25 км от находището Шах Дениз.  Акционери в газовото находище «Апшерон» са френските компании TOTAL и ENGIE, и азерската държавна газова компания SOCAR.  

 Пускането в експлоатация на дълбоководното газовото находище «Апшерон» и други находища постепенно би облегчавало ситуацията във върешния пазар на Азербайджан, прибавяйки допълнителен местен добив от 1.5 до 5 млрд. куб. м годишно, което от своя страна постепенно би облегчавало ситуацията в износа на природен газ от Азербайджан по газопроводите «TANAP” и «TAP” за Грузия, Турция, Гърция, България, Албания и Италия.  Но това зависи от степента на готовност на свързващата инфраструктура към газовото находище «Апшерон» и към другите газови находища.

Ако не се открият нови газови находища и към тях не се довършат и изградят съответните свързващи инфраструктури, Азербайджан постепенно ще се превръща в транзитна на руски природен газ държава и колкото по-бързо това се разбере, толкова по-голяма е вероятността стратегическите решения за развитие на Газовата индустрия в нашата държава да се окажат в по-печелившо  направление.

инж. Димитър К. Щерев e завършил магистратура в Московския Държавен  Геологопроучвателен университет (МГРИ), Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”. 

От 1997 г. (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «Съхранението и преноса на природен газ” и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ Чирен), с неговата текуща оптимална  експлоатация, рехабилитация, поддръжка и разширение, както и с ролята на този обект за оптимален и безпроблемен пренос на природен газ в страната и региона.

В периода 2013 – 2015 г. Димитър Щерев е Началник на управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София, а в периода 1985 – 1995 г. е работил по различни хидрогеоложки и гео-екологични проекти, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на термо-минерални води в България. 

От 2008 г., Димитър Щерев е член на Работен комитет по „Съхранение на природен газ” към Международния газов съюз (Working Committee Gas Storage, International Gas Union, WOC, IGU), където има представени и защитени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския регион, както и с развитието на газовата индустрия в страната.