Покрай КЕВР парламентът се омота в политическа корупция (1)

Славчо Нейков, експерт по енергийна политика

Само за няколко месеца съществуване на 47-мо Народно събрание депутатите от мнозинството май счупиха доста рекорди в енергийната област по чисто политически заигравки, по нарушаване на закона и по действия на ръба на закона – и то само по отношение на КЕВР. И това ставаше докато се кълняха във върховенството му и паралелно налагаха трудно защитими промени в стремежа си уж да направят Комисията независима. А предвид статута на парламентарната институция, за мен подобни действия са част от класическите примери за политическа корупция.

На този фон дори 44-то Народно събрание започва да изглежда все по-хрисимо, въпреки че и то има незабравими постижения в посочените направления.   

Какво стана в последните два месеца

През декември 2021 беше приет противоконституционен и противозаконен мораториум, лимитиращ дейността на КЕВР. Впоследствие решението за въвеждането му беше многократно определяно като политическа, икономическа и юридическа грешка и от управляващи, и от опозиция. Мораториумът обаче си действа и до ден днешен – напук на закона и независимо и от концептуалното му противоречие с аксиоми в партийните платформи на участници в управляващата коалиция, явно позабравени от тях самите. И въобще не е чудно, че според последни социологически проучвания именно тези участници са с все по-затихващи функции – размяната „политически облаги срещу законност“ само ще задълбочи този резултат.

Парламентарната комисия по енергетика вече даде конкретни примери как трябва да се нарушават и парламентарните, и собствените й правила по повод КЕВР и свързаните с нея законови изменения. Дано ръководството и да не започне да се специализира в блудкави процедурни хватки, криене на документи и отказ да отговаря на писмени запитвания – защото и в това отношение вече са налице опити по същество.

Разглеждането на промените в Закона за енергетиката в пленарна зала, насочени към засилване на политическия контрол върху КЕВР, също умирисаха заседанията с юридическа нечистоплътност.  Правилата за дейността на Народното събрание бяха откровено нарушавани, при това и по принципни въпроси – напр. относно сроковете за разглеждане на законопроекти. Обяснението на председателстващия г—н Вигенин (БСП) на запитване по този повод на 21 януари беше повече от странно. Темата трябвало да се обсъди по-рано - като че ли спазването на закона е задължително само в определени части от деня?!

Продължаваха и опитите за публичното омаскаряване на КЕВР, при това от хора, които по същество нерядко нямаха идея какво говорят. Тук поне целта беше ясна - трябваше да блесне контрастът между отиващите си грешници от Комисията и сиянието на новите политически назначения – и то още преди формално те да са факт.

Безспорният гвоздей на парламентарното шоу беше, че освен с кастриран закон, осъмнахме и с по една номинация за всяка от двете позиции (за председател и член на КЕВР). Това е реална предпоставка политическите назначения да се трансформират в безропотно политическо послушание на назначените – особено предвид изкривената схема на номинации и при необосновано намаления брой комисари.

Всъщност, отдавна стана ясно, че нито изслушвания, нито  жребии и каквито и да са други процедурни стъпки, нито биографии имат реално значение. А и изпълнителната власт открито праща към бъдещите комисари послания за конкретно очаквано поведение, като си говори напр. как тя контролира цената на тока, а и въвежда критерии за работата на КЕВР, наблягайки на желанието й комисията да заработи „правилно“ (министър Лорер, „Панорама“ по БНТ, 28.01.2022[1] и др.). В този контекст и председателят на Парламента г-н Минчев не пропусна да посочи своите очаквания за „адекватни действия“ на КЕВР, вкл. и за това какво и как да проверява – въпреки че това няма нищо общо с компетенциите му (БНР, „Неделя 150“, 30.01.2022[2]).

Същевременно, той въобще не коментира напр. елементарния въпрос решението за мораториума законосъобразно ли е и съответства ли на Конституцията – нещо, за което и той лично има преки отговорности.

И няколко питания плюс няколко предложения

Време е управляващите да се усетят, че системното незачитане на закона не може да продължава дълго. Да напомня, че изборът на нови членове на КЕВР е само част от голямо количество открити въпроси от стратегическо и оперативно естество в енергетиката, които чакат намесата на Народното събрание – и притесненията дали и тези въпроси ще бъдат третирани по същия начин се налагат естествено. Това е особено валидно предвид явната липса на средносрочна и дългосрочна визия за развитие на сектора, която липса отдавна е в основата на проблемите. Освен визията обаче, на преден план стои и нуждата за инвестиции, изискваща и промяна на отношението към бизнеса – а той очаква законност, прозрачност и реална подкрепа в рамките на предвидими и логични правила, а не мораториуми.

Та на този фон ще е добре председателят на  Парламента и председателят на комисията по енергетика поне публично да заявят дали по отношение на енергийната област се планира някаква законност, прозрачност и откритост – и ако може да уточнят откога.

Депутатите трябва да разберат, че само със спуснати от изпълнителната власт опорки по енергийни теми и със самочувствие на всеможещи и самодостатъчни няма да стане – спазването на законодателството, вкл. и парламентарните правила, става все по-актуално, особено при засилващата се миризма на политическата корупция, здраво налазила Парламента и в този му състав.  Политическата воля и коалиционната вярност не могат да бъдат оправдание за закононарушения – а дотук наблюдаваме точно това, докато необходимостта от консенсусни решения в енергетиката от стратегическо естество и в рамките на закона се засилва все повече и повече. Всъщност, обсъждането на стратегическите теми в енергийната област на парламентарно ниво отдавна е предложено официално на председателя на Парламента – но явно все още не му е приоритет.

Иначе г-н Минчев определено ще направи добре, ако спешно структурира Консултативен съвет по законодателството и го ползва реално – липсата му поне в енергийната област винаги е била очевидна.  Ефектът от целенасочените действия на бившия председател на Парламента г-жа Караянчева спрямо този орган, довели до закриването му през 2018 г., още се усеща, а е на гърба на всички ни.

[1] Всички изразени мнения са строго лични.

[1] https://bnt.bg/news/panorama-28012022-302633news.html (изрично между мин 05.00-07.00)

[1] https://bnr.bg/horizont/post/101593705/nikola-minchev-budjetat-shte-e-mnogo-prioriteten-zakon-za-ns-prez-sledvashtite-sedmici (между 8-12 мин.)