За меда, медта и златото на България
Анализ на Борислав Георгиев пред 3eNews
Българска национална доктрина е необходимо условие за възстановяване, развитие и устойчивост. „Спътниковия“ поглед например върху числата и географията на износа на българския пчелен мед, рафинираната и нерафинирана мед и медна руда и златната руда е доста красноречив аргумент за това. Българският мед, медта и златната руда са световно конкурентноспособни стоки и за последните 20 години. Всичко това е положителен пример за развитие, защото се случва без намеса на „политиката“, може би само с изключение на българския размер на концесията при добива на рудата.
Разглеждам износа през на България по данните на ООН, систематизирани от www.trademap.org. в частност за периода 2016 – 2020 г. Данните се един своеобразен „спътников“ поглед - добра база за анализ и сравнение и очертаване на мащаба и някои особености. Той би могъл да бъде полезен на „медните и златните“ специалисти у нас търсещи допълнително развитие и устойчивост.
Българският пчелен мед класира България на 16 позиция в света по средногодишната стойност на износа от близо 36 милиона евро за 2016 – 2020 г., на 12 място в натура с близо 12 хил. тона и пак на 12 като постигната стойност от 3 евро/кг. Водещият износител в света със средно годишно 227 милиона евро, 127 хил. тона при 1,8 евро/кг е Китай, следван от Нова Зеландия с близо 225 милиона евро, 11 хиляди тона като натура (по-малко и от България) но при 21 евро/ кг (устойчиво най-високата в света) и други.
В рамките на ЕС-27 водещ износител е Германия, следвана от Испания, Унгария, Белгия, Румъния, Полша и България на 7 позиция в стойност и в натура. На Балканите водеща е Румъния с близо 42 милиона евро средногодишно (за 2016 – 2020 г.), в натура Румъния и България сме заедно с близо 12 хил. тона, като Румъния постига 3,5 евро/ кг., България – 3 евро/кг,, Турция-3,6, Гърция-4,4, Сърбия и Хърватия по 4 евро/кг., Северна Македония – 3,4 евро/ кг. Всички балкански държави без Румъния изнасят сумарно годишно в тона количества по-малко от българския износ.
България устойчиво присъства на световната тройка пазари САЩ с 133 тона средно годишно (2016 - 2020) при близо 4 евро/кг., в Германия с повече от 4,4 хиляди тона при 3,4 евро/ кг. и в Япония с повече от 100 тона при 5,6 евро/кг. Най-голям пазар за българския мед си остава Гърция със средногодишно 4,7 хил. тона при близо 2 евро/кг.
Българските пчелари предлагат предимно два вида мед - масов, но със средно световно качество мед с който са основен доставчик на гръцкия пазар от години. Втория вид е био-бутиковия мед, с който присъстват в Германия, САЩ и Япония и други държави. В България има натрупан пазарен световен опит и доказана конкурентоспособност. Вероятно, с много малки професионални и административни усилия например за доказване и гарантиране на качеството на масовия такъв, пчеларите биха могли да повишат с поне 30 % ( 12 милиона евро) годишно ефективността на своя износ.
България изнася рафинирана и нерафинирана мед и медна руда от десетки години. Медта е един от ключовите метали необходим за разширяване на електро мобилността и цифровизацията. Износът цялостно се описва с числата от глава 74 на ХС – мед и медни изделия и средногодишно за последните 5 години е на стойност повече от 2,2 млрд. евро в обем от близо 390 хиляди тона.
Повече от 80 % по отношение на стойността и обема на българския износ са три позиции медта (една от българските стоки милиардери в износа). На първо място са катоди рафинира мед с дял от 44 % - близо 990 милиона евро (близо 187 хиляди тона) и 15 позиция в света и на второ място след Полша в ЕС-27 с дял от близо 13 %. Втори са аноди нерафинирана мед с дял от 34 % или повече от 760 милиона евро (повече от 113 хиляди тона) – 4 позиция в света и на първо място в ЕС-27 с близо 40 % дял. Трети са рулони, листа, ленти от рафинирана мед с 7 % или близо 150 милиона евро (повече от 24 хиляди тона), средногодишно за времето 2016 – 2020 г. Отделно изнасяме и медна руда и концентрати средногодишно на стойност повече от 220 милиона евро (повече от 375 хиляди тона).
В качеството си на конкурентноспособен устойчив световен износител България би трябвало да търси допълнителна ефективност и допълнителна преработка/ добавена стойност за медни изделия у нас. Медта е стратегически метал, отчитайки ролята и мястото й в приоритетите на ЕС-27 като електро мобилността и цифровизацията, без които е трудно мислимо възстановяване и устойчивост.
Златната руда също е сред милиардерите в българския износ. През последните пет години средногодишно става дума за близо 400 милиона евро износ в обем от повече от 7000 тона. През 2019 и 2020 стойността устойчиво нараства на повече от 520 и 590 милиона евро съответно. България е на четвърта позиция в света по стойност и на 20 позиция по количество. Заради доброто качество на българската руда по съотношението евро/тон заемаме винаги позиция във водещата тройка държави в света. В ЕС-27 сме на първа позиция с български дял от повече от 50 % в европейския износ по стойност. Основни български пазари са Германия и Канада. На Балканите сме безспорен първенец, тъй като стойността на общия износ на всички останали балкански държави е по-малък, без да се приближава съществено до българските числа. Гърция и Турция изнасят повече от нас като количество, но без да се доближават до българското качество.
Медта и златната руда се произвеждат у нас от чужди собственици със стратегическа позиция в света. Днес, при силно променящата се икономическа среда в света, необходимостта от само достатъчност на ЕС-27 и зелената сделка би могло да се търсят взаимноизгодни решения за допълнителна преработка на суровината и заготовките и/или производство на продукти с допълнителна добавена стойност в България. Така едновременно ще се върви към намаляване на емисиите на въглероден двуокис и подобри ефективността, която дори с части от процента би била особено полезна и за България.
Борислав Георгиев е роден в София 1950 г., инженер по автоматизация на промишлеността - ВМЕИ София - 1975. Близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия започвайки, като експерт и достигайки до зам.министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за времето 2005 - 2017 г.
Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност -1996, заповането на преговирите за членство в ЕС.
Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.