Борислав Боев: Страните от ЦИЕ ще търсят начини за включване на ядрената енергетика и природния газ в климатичните политики на ЕС

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
683
article picture alt description

Коментар на енергийният експерт Борислав Боев пред 3eNews

През следващите дни в Европейския съюз предстоят важни срещи, свързани с енергийното развитие на общността. Това е голям тест и за българската енергийна дипломация, защото от позицията ни по тези въпроси до голяма степен ще стане ясно дали политиците разбират понятията „енергиен суверенитет“ и „национална сигурност“.

Засега индикациите са, че страната ни ще се застъпи за правото сама да определи по какъв начин и с каква технология ще изпълни целите по създаването на нискоемисионна енергетика. Това на практика означава, че ще търсим подкрепа за развитието на ядрената енергетика и газовите мощности. Умишлено не споменавам ВЕИ, тъй като те по презумпция са „лидер“ във всички стратегически документи и там указанията се изпълняват почти безпрекословно.

Ядрената енергетика е ключова не само за България, но и за доста страни от Източна Европа. Тя осигурява висока степен на енергийна независимост, като успоредно с това дава голям процент при нискоемисионните енергийни източници. В този ред на мисли позицията на про-ядрените страни от централна и източна Европа, не е изненадваща, защото тези държави нямат финансовата възможност да си позволят експерименти в енергетиката. А и не трябва. Именно по тази причина може да се очаква, че тъкмо страните от Централна и Източна Европа ще бъдат стожерите на ядрената енергетика и ще търсят усилено начини за нейното включване в климатичните политики на ЕС.

Отстояването на тази позиция (по включването на ядрената енергетика като опция за намаляване на емисиите в електроенергетиката) изобщо няма да бъде лека задача и при всички положения ще срещне политическия отпор на традиционните опоненти на ядрената енергетика в лицето на Германия (която до края на годината председателства ЕС), както и на някои други държави в Западна Европа. Въпреки това, България не трябва да отстъпва, дори трябва да търси политически съюз, заедно с другите държави от ЦИЕ, заедно с Франция. Френската подкрепа е наложителна, защото след напускането на Великобритания именно Франция остава единствената ядрена сила в рамките на ЕС, при това с най-висок дял на ядрената енергия в енергийния си микс. Преди няколко дни френския президент Еманюел Макрон декларира подкрепата си за развитието на френската ядрена индустрия, което е показателно за мястото и ролята на Франция при формирането на европейските енергийни политики.

За България е от стратегическа важност да отстоява позициите си в енергетиката. Несъмнено правителството трябва да се съобрази с общоевропейските политики, свързани с прехода към нискоемисионна енергетика, но това трябва да е съобразено с националните приоритети в сектора и възможностите на страната. Запазването на работата на ядрената централа в Козлодуй и развитието на проектите за изграждането на нов ядрен капацитет не бива да бъдат поставяни под съмнение, защото именно те са гарант както за икономическата сигурност, така и за намаляването на емисиите в енергетиката. За разлика от други сектори като транспорт и селско стопанство, в енергетиката са налице устойчиви решения за намаляване на емисиите, без това да уврежда икономическия просперитет и стабилността на енергийната система. За България, а и за другите страни от ЦИЕ това означава, че ще се търси увеличаване дела на ядрената енергетика в електроенергийния микс (включително и чрез внедряването на малките модулни реактори като обещаваща технология) и изграждането на допълнителен газов капацитет, където това е необходимо и възможно, за да се запази гъвкавостта на генерацията и адекватността на системата. Разбира се не трябва да се стопира развитието и на другите енергийни източници като ВЕИ, геотермална енергия и т.н., но само при условието, че всяка страна може сама да направи информиран избор за тяхното внедряване, без то да бъде резултат от политически натиск или енергиен авантюризъм.

С действията покрай приемането на рамката за климатичните цели ще стане ясно нещо много важно - дали родната дипломация си е научила горчивите уроци от преждевременното затваряне на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ – една страшна грешка, която разбърка картите в енергетиката ни за десетилетия напред. Подобни исторически компромиси с подкопаване интегритета на енергийната ни система никога не трябва да бъдат допускани отново!

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща