Европейските електроенергийни борси стартират новата седмица пак разделени на "синя" и "розова" зона

Европейските електроенергийни борси отново са разделени на синя и розова зона. Трудната икономическа ситуация, произтичаща от COVID-19 продължава да е водеща както за икономиката, така и за участниците на европейските електроенергийни борси. Отразява се и полско-унгарският „финансов локдаун“. Всичко това се случва на прага на зимата.

Визията на картата, отразяваща резултатите от търговията в сегмента „пазар ден напред“ на  Европейските електроенергийни борси с ден за доставка 23 ноември изглежда впечатляващо – синя спокойна зона за западноевропейските електроенергийни борси и преливаща в  тъмно до леко розово за енергийните борси на страните отвъд Австрия и Швейцария. Всъщност по подобен начин европейските електроенергийни борси изглеждаха и преди седмица - с ден за доставка 16 ноември. Така че, разделението в сегмента „пазар ден напред“ се повтаря, но не е новост. Подобно разделение са наблюдава и през някои от есенните дни. Ценовата разлика малко се скъсява, но остава висока и варира до 20 евро за MWh.   

В синята зона остават западноевропейските електроенергийни борси с цени вариращи от 43.63 евро за MWh (Германия ) до 48.29 евро за MWh (Франция).

В тъмнорозово са Гърция (68.36 евро за MWh), Унгария (61.59 евро за MWh), Румъния (60.77 евро за MWh) и Сърбия (59.63 евро за MWh).  Постигнатата цена на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) за 23 ноември e 56.16 евро за MWh и е с малко над 2 евро за MWh под стойността, отчетена в началото на предишната седмица. Междувременно българските парламентаристи се опитват да намерят решение с поредната стъпка от либерализацията на електроенергийния пазар чрез промени в закона за енергетиката. За известно време ефект може и да има за БНЕБ, но не трябва да се забравя, че пазарът не е изолиран от една страна, а от друга предвидените законови промени водят до безпокойство сред част от производителите. Така че ценовите нива отразяват и това действие на законотворците ни, особено ако се погледне на него през „зеленото възстановяване“.

Не за пръв път прави впечатление, че разделението настъпва след една изглеждаща  относително спокойна търговия през седмицата. По-подробният преглед обаче сочи, че ценовите нива на западните европейските електроенергийни борси остават по-ниски в сравнение с тези отвъд Австрия със средно около 10 евро за MWh.

Освен това спрямо месец по-рано, отчетените ценови ниво в сегмента пазар ден напред на всички европейски електроенергийни борси, според статистиката на energylive.cloud са по-високи с 12 до 15 евро за MWh. Така че тенденцията за по-високи стойности се запазва.  За това говорят и данните отпреди година, където разликата за някои от европейските електроенергийни борси достига и до 20 евро за MWh. По всяка вероятност към края на годината средната цена на европейските електроенергийни борси ще е някъде към 45 – 48 евро за MWh.

Като цяло икономиката на Европа не е в най-добрите си позиции. Ситуацията се усложнява не само заради разпространението на коронавируса, а и поради разногласията с многогодишната финансова рамка на Европейския съюз.  Блокирането по един или друг начина на европейските финанси, особено след твърде амбициозните намерения за ускорен енергиен преход води до изнервящи действия на пазарните участници в един или друг сектор. Няма как това да е без  ефект и върху електроенергийните борси, където постигнатите цени отразяват и икономическите очаквания и действията на политиците по отношение на всички фактори.

Последните коментари са, че Германия е една от първите, които ще излязат от кризата, предизвикана от коронавируса. Прогнозата е на макроанализаторите на ING.  Те мотивират този извод с доброто здравеопазване, добре обмисленото антикризисно управление и безпрецедентния мащаб на бюджетните стимулиращи пакети. Икономиката на Германия през второто тримесечие на тази година е спаднала с рекордните 9,8 %, но през третото тримесечие е нараснала с 8,2 % - най-съществени подем от началото на извеждане на тези данни. За сравнение, БВП на Франция е спаднал с 13,7 % през второто тримесечие и е нараснал с 18,2 % през третото. Обемът на бюджетни стимули в Германия е над 30 % от БВП. На този фон българският премиер се похвали, че за бизнеса досега са отпуснати 1 млрд. евро, но сравнението ще оставим на финансистите. Разликата между ясното политическо говорене и мерки по един или друг начин се набиват в очи. В България се говори за зелено възстановяване , но разликата със страните от „синята зона“ е огромна. Това по начало е характерно за всички страни, оставащи в тази характерна с розовия си цвят зона, та дори и Гърция. Причината е основно в политическите действия, които остават недостатъчно ангажирани, подчинени на малко съмнителните зелени сметки и независимо от напредък по газови или вятърни проекти. На практика няма достатъчно ясни действия, които отсега да очертаят, че ще бъде преодолян задаващият се енергиен дефицит в резултат на амбициите за зелено възстановяване.

Сметката е много проста и тя показва, че мерките, предприети от оцветените в розово страни ще трябва в много  кратък период до 2025 – 2030 години да изключат огромни мощности, а не разполагат нито с достатъчно ядрена енергия, нито с такава от възобновяеми енергийни източници, за да постигнат баланс. Системата не може и няма как да навакса само от енергийна ефективност. Без категорични действия още сега, веднага, електроенергийният пазар за страните отвъд Австрия ще продължи да се оцветява в розово все по-често и по-често.