Поделяме си КЕВР – Спешно и Успешно!
Коментар на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика
Билборд с подобен надпис би могъл да се впише добре тези дни в пейзажа пред сградата на Народното събрание във връзка с предстоящия избор на нови членове на КЕВР, което според уебстраницата на Парламента ще започне днес в парламентарната комисия по енергетика.
Неколкократно съм публикувал позицията си на страничен наблюдател, който няма никакви претенции към постове в държавни структури, че Парламентът в последните години е арена за прояви както на неадекватни политически оценки, така и на често смущаващи нива на некомпетентност и евтин лобизъм спрямо енергийния сектор, съчетани тук-там с откровено незачитане на правото и утвърдените икономически принципи.
В този контекст отдавна застъпвам и тезата, че политическото овладяване на експертната по своята същност КЕВР от страна на парламентарно представени партии чрез сбъркания за мен подход по определяне на членовете й е само една илюстрация по темата. И в напъните за такова овладяване няма нищо случайно – в хода на либерализация на пазара институцията става все по-важна за сектора, а оттук и за икономиката на страната; във финансов план ролята й за усвояването на огромни национални и европейски средства тепърва ще расте. Оттук до желанието за мощен и постоянен партиен контрол няма и крачка.
За скроената рамка, председателя и морала
В конкретен план по повод предстоящия избор на новите членове на КЕВР предначертаните досега стъпки могат да бъдат обобщени така: правилата – изменени, сроковете – съкратени, резултатите – натамънени. Парламентът спешно промени правилата, като съкрати и изискуемия от закона стаж, и срока за номиниране на кандидати. В бързината обаче станаха и неочаквани засечки - промените в закона с оглед нагаждането му към първоначално определения от страна на ГЕРБ единствен кандидат за председател на КЕВР г-н Младеновски изведнъж увиснаха - човекът е бил своевременно информиран, че се е отказал от кандидатурата си. И въпреки че премиерът още в края на май насърчи бързата смяна, включително и на председателя, в крайна сметка дори и от ГЕРБ не номинираха кандидат за позицията в указания срок.
Всъщност, за мен няма съмнение, че отказът на всички партии в Парламента да номинират кандидати за председател е част от схемата за партийното разпарчетосване на КЕВР. Нека не се залъгваме - и за председателското място със сигурност са били направени договорки, само че сега и в това отношение е време за политическо снишаване. Ясно е, че в създалата се политическа ситуация дори само обявяването на кандидати за поста ще предизвика остра обществена реакция поради абсолютната вече публична нетърпимост към морала на политическата класа или по-скоро към неговата липса; а енергийната тема по принцип е особено чувствителна в обществото (да си спомним причините за оставката на премиера Борисов през 2013 г.).
Затова явно беше избран подходът за моментна концентрация само върху фактически по-незабележимите кандидат-членове на КЕВР. На този фон в контекста на морала, за който стана дума, да напомня, че веднага след отпадането на г-н Младеновски, широко изтъкваният аргумент за „даване път на младите“ беше моментално забравен – а именно този аргумент беше и оправданието от страна на председателя на парламентарната комисия по енергетика г-н Валентин Николов за изменението в закона относно изискванията за стаж. На практика обаче, точно с водещите подписи на шефа на парламентарната група на ГЕРБ г-жа Дариткова и на г-н Николов за член на КЕВР е номиниран човек, който е много симпатичен и с безспорна професионална биография, но според представените публично документи е прехвърлил от доста време седемдесетте. И въпреки че поне от десетина години би трябвало да е пенсионер, след избирането му ще може да бъде на държавна служба още пет години.
Между другото, изненада няма – държавната администрация масово е пълна с пенсионери, което до известна степен обяснява и факта, че младите и добре образовани българи масово са на Терминал 2. Всъщност, именно поради подобни прояви на политическо дебелоочие от България беше прогонена голяма част от поколението на децата ни, а сега май идва ред и на това на внуците ни. Междувременно дебелоочието постепенно прерасна в нормалност.
За очакванията, закона и приоритетите
Приетите правила относно избора на новите членове на КЕВР създават привидни очаквания за обективност и логика в подхода – само че те са обективно невъзможни поради заложената схема на избор, при която има смазваща политическа доминация над експертното начало. Тази доминация не се и крие – партийните квоти в КЕВР отдавна не са новост. И въпреки че номинираните кандидати са експерти с професионални биографии, в резултат на сбъркания подход изборът им винаги ще носи политическата дамга кой на коя партия е човек и респ. чии политически указания изпълнява – а това определено ще влияе и на работата им, и на авторитета на институцията.
Тъжното е, че морал видимо няма, но формално всичко това е в рамките на нагодения закон – и на този фон ни остава само да наблюдаваме предвиденото довършване на „избора“. Още по-тъжно е, че и само публичната информация е достатъчна, за да се установи, че в Парламента освен КЕВР и други институции са ставали обект на подобни заигравки. Примери има - любимият ми е за онази жена, чието едва завършено образование по аграрна икономика сигурно й позволява напр. да изчисли успешно колко пари могат да се изкарат от един декар люцерна или да посочи кой е най-ефективният начин за плевене на бостан; но след съответното гласуване под строй в Парламента тя е уредена за член на Съвета за електронни медии. Е, честно казано, нейният пример не изглежда чак толкова трагично на фона на политическите назначения на ръководни постове в енергетиката – през годините политическата класа напълно съзнателно е уреждала и продължава да урежда на такива постове баничари, ченгета, експерти по футбол, правилната рода и др.
Така, за съжаление, овладяването на експертни по своя характер институции и структури по политически подбуди се оказа водещ подход, много по-важен от стратегическите теми. Изкушавам се да подчертая отново вече изтъквани факти, които явно са дребнотемие за политиците. На фона на омазаната ни и насипно изглеждаща енергийна политика без внимание в последните пет-шест години останаха основни въпроси от компетентност на Парламента, свързани напр. както с никаквия контрол върху изпълнителната власт за липсата на визия за сектора, така и с продължаващите да се трупат милиарди лева финансови загуби на сметката на данъкоплатците в резултат на втрещяващо некомпетентни решения, и с неадекватното третиране на частните инвеститори, и с унищожаването на административния капацитет и др. А без спешна промяна на поведението, олицетворявано от подобен енергиен нихилизъм, има реална опасност секторът да затъне още повече в безвремие, а страната ни да загуби много, вкл. и по конкретни настоящи възможности за току-що договореното явно с много труд огромно европейско финансиране. Само че за такава промяна освен политическа адекватност и морал са нужни конкретни визия, познания и добре мобилизирана експертиза, а не политически мотивирани назначения на експертни длъжности.
Политиците ни така и не разбраха, че гражданите не са толкова против идеите в политическите платформи на съответните партии, които обективно си приличат все повече и повече, колкото против неизпълнението им и арогантните схеми за тяхното заобикаляне. Но явно и това в момента не е приоритет – в случая по-важното е, че в енергиен план поредното политическото овладяване на експертен орган като КЕВР май си остава водеща задача и се развива съобразно заложената схема въпреки политическата криза.