Goldman Sachs: Карбономика или зеленият двигател на икономическото възстановяване

Възобновяемата енергия ще стане най-голям обект на инвестиции в световния енергиен сектор през 2021 г., като за пръв пот в историята ще изпревари добива на нефт и газ. Това посочва инвестиционната банка Goldman Sachs в изследването си отпреди дни: Carbonomics: The Green Engine of Economic Recovery.

Докато през 2014 г. делът на ВЕИ в енергийните инвестиции е съставлявал 15 %, то според рогнозата на банката през 2021 г. този дял ще нарасне до 25 %.

От Goldman обръщат внимание на т.на. „сеизмично разместване“ в разпределението на капитала, стойността на който в проектите от ВЕИ съставлява 3 – 5 %, а в новите дългосрочни петролни проекти може да достигне 20 %.

Чистите технологии ще играят важна роля в предстоящото икономическо възстановяване, посочват от Goldman Sahs. Използвайки кривата на разходите в Carbonomics, по прогнозите на банката, инвестиците в „чисти технологии“ и съответната „зелена инфраструктура ще съставляват 1 – 2 трилиона щатски долара годишно и ще позволят създаването на 15-20 милиона работни места. Тези комултивни инвестиции може да достигнат 16 трилиона долара до 2030 г. , ако политиката отговаря на целите на Парижкото споразумение, изискващо ограничаване на глобалното затопляне с 2 градуса по Целзий (Графика 2).

Изчисленията на Goldman показват, че премията IRR по дългосрочните проекти за LNG и в областта на добива на петрол на шелфа пренесена към възобновямите източници на енергия предполага цена за въглеродни емиси в диапазона от 40 – 80 щатски долара за тон СО2. Затова капиталовите пазари предполагат съществено по-висока стойност на еммисиите въглерод от глобалната средна цена, която според изчисленията на банката се намира днес на ниво от 3 долара за тов СО2, тъй като се оценяват само 16 % от глобалните емисии.

В резултат такива ниска цена появява инвестиционен модел на две скорости, при който средствата бързо се веливат в по-зрели нисковъглеродни технологии, такива кота слънчевата ,вятърната енергетика и биогоривата. В същото време технологиите, намиращи се в начални степени на разработка, такивакото улавянето на въглерод и производство на зелен въдърод може да изпитвт недостиг на средства без по-високи цени не емисиите.

Авторите отбелязват ускоряване на преобразуването на Big Oil (големите петролни компании) в Big Energy (големи енергийни компании с широк профил). Ако през 2019 г. 4 % от инвестиционните бюджети са били предназначени за технологии в новата енергетика, то през 2021 г. техният дял ще нарасне до 14 % (данните са посочени в графика 2).

Може да се подчертае, че обезценяването на активите в петролния и газовия сектор се предизвиква от високата цена на капитала [което от своя страна е свързано с "настроението" на инвеститорите], но не и от фундаменталния недостатък „търсене“, отбелязват анализаторите от Goldman Sachs. Инвестиционните решения се намират на исторически минимум (по общия обем проекти). Ниското ниво на инвестциите в нефта и газа ще доведе до временен дефицит и повишение на цените на въглеводородите или както е формулирано – енергийният преход ще имне през високи цени на нефта и газа.

Ако миналите икономически катаклизми забавяха глобалните усилия за декарбонизация, то в резултат на настоящата криза с коронавируса всичко ще различно, смятат от Goldman Sachs. Зелените технолигии, според авторите са достигнали своята срелост и са готови за мащабно разполагате, в особености при условията на ниска себестойност на капитала и ефективно нормативна правова база.

European Green Deal

В докладът се обръща внимание и на Европейската зелена сделка ( European Green Deal)

Европейската комисия очерта своята пътна карта за „Европейска зелена сделка“ по-рано тази година, като се ангажира да публикува план, включващ специфични политики и инвестиционни изисквания за достигане на „нетни нулеви въглеродни емисии“ до 2050 г.

Планът, който според нас може да възлиза на 7 тилиона евро, вероятно ще промени основата на цялата икономика, променяйки начина, по който се произвежда електроенергия, отопление на домовете, пътуванията и дори навиците за харчене.

Смятаме, че инвестициите в комунални услуги (или подобни на комунални услуги) могат да представляват близо половината от Зелената сделка, докато останалата част ще включва субсидии за подпомагане на електрификацията в останалата част от икономиката.

Целите на „Зелената сделка“ предполагат, че до 2030 г. производството на електроенергия без въглерод може да достигне около 65% от микса на ЕС спрямо днес около 40%. До 2050 г. делът на възобновяемите енергийни източници може да достигне до 90% според нас, като останалата част ще е от батерии, водород и CCS.

Електрификацията на други части на икономиката (мобилност, отопление) би изисквала значителни инвестиции в електропреносните мрежи, като потенциално увеличава търсенето на електроенергия с 50-60%. В момента производството на електроенергия представлява около една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС. Ако не се достигне нула, трябва да се включат повече отрасли. Ето защо ЕС планира да се съсредоточи върху мобилността и отоплението (заедно една трета от емисиите в ЕС), тъй като електрификацията може да премахне почти напълно емисиите. Широкото приложение на въглеродните данъци може да повлияе на потребителските разходи в различни области като храната и пътуванията ( със самолети).

Зелената сделка изглежда е в центъра на европейското възстановяване в света след COVID; много държави от ЕС заявиха, че могат да разчитат на политиките за климата, за да подкрепят икономическия растеж и да засилят заетостта, а предложението на ЕК за пакета за възстановяване определи Зелената сделка като един от стратегическите си стълбове.

Неотдавнашен доклад, публикуван от IRENA, предполага, че всеки 1 евро, изразходван за възобновяеми енергийни източници, може да се превърне десет евро от растежа на БВП. Според същият доклад показа, че през 2017 г. възобновяемата индустрия е създала 1,5 милиона работни места в световен мащаб.

Въпреки че „новата нормалност“ може да предполага по-ниска степен на приемане поради по-слабите перспективи за търсене на енергия и потенциално по-малко подкрепа за субсидирането на мерките (т.е.прави ги по-скъпи за потребителите), заплахата от забавяне на инфраструктурните разходи е ограничена, поради наскоро подновената политическа подкрепа, атрактивната икономика и незначителното въздействие, което тези политики вероятно биха оказали върху сметките за енергия.

Пълният доклад на Goldman Sachs: https://www.goldmansachs.com/insights/pages/gs-research/carbonomics-green-engine-of-economic-recovery-f/report.pdf