Изборът на конституционни съдии показа каква ще бъде парламентарната схема за продажба и на регулаторите

Коментар на Славчо Нейков пред 3eNews и Дир.бг

Търговията в Народното събрание продължава с пълна сила. Не трябва да имаме илюзии – иде ред за формалното разпределение на спазарените вече места и в регулаторите; и появилият се рев на разкаяние от „Да, България“ няма да промени това.  Сергията за регулатори е част от схемата за безпринципното овладяване на институциите и е логичната стъпка след договорките за скритите от хората конституционни промени и за едно нагло изтъргувано място в Конституционния съд.

На 19 януари т.г. мнозинството отхвърли излъчването на дискусиите за разпределението на местата в Конституционния съд по БНР и БНТ с идиотския аргумент, че интересуващите се можели да ги следят по други канали.  Всъщност, подходът е в най-добрите традиции на парламентарната политическа простащина в последните десетина години – и се използва с ясното съзнание, че огромна част от хората нямат възможност за такива опции.

Поради това няма да се учудя, ако при избора на регулаторите от мнозинството се разберат да блокират и интернет, а за всеки случай и да залостят примамените журналисти в мазата на Парламента. И това ще стане за радост и на сглобката, и на полуумрялата парламентарна комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Нищо чудно, че при избора на конституционни съдии не чухме никакво възражение от нейно име за ограничения достъп на националните медии. А иначе, колкото и невероятно да е, наистина има и такава комисия! Тя даже отскоро приюти в редиците си и гуруто на процедурните хватки за промени по потайни доби на Изборния кодекс и на Конституцията г-н Чолаков – може би за да дообогати експертността й.

 При избора на регулаторите щели да се търсят само професионалисти – това каза от парламентарната трибуна мънкащият Христо Иванов докато се оправдаваше за подкрепата на Десислава Атанасова. Само ден след избора й от „Да, България“ вече се разкайвали за неправилното „излъчване на ярки политически лица за позиции, които … предполагат неутралност и професионализъм“(тук и др). Ама верно ли? В Парламента от ППДБ окончателно затвърдиха като модел на поведение продажбата на всичките си принципи – подкрепата на кандидатурата на ГЕРБ за конституционен съдия беше поредното доказателство. И от ДПС подкрепиха избора – само че оттам без съмнение чакат квотно компенсиране с места в регулаторите и други институции, за което открито лобираше и същата г-жа Атанасова, позовавайки се с апломб на несъществуващ член на Конституцията. Друго обяснение защо депутатите-десетпроцентници от сглобката се обединиха около човек, чийто юридически опит е на юрисконсулт от чепърленски психодиспансер, трудно може да се намери. Освен, разбира се, ако не са черпили аргументи от силно професионалната оценка на Бойко Борисов, че Атанасова била по-добър юрист от един професор по право, доктор на юридическите науки, завеждащ катедра в Юридическия факултет на СУ.

На този фон не трябва да имаме никакви съмнения, че и за регулаторите политическата вярност ще се цени много повече от експертизата. От ГЕРБ знаят как се правят кадрови машинации и схеми, вкл. и в това отношение - КЗК е учебникарски пример за подобно поведение. Същевременно, спомените за безпросветните за постовете им ченгета от ДС и другите калинки, пляскани смело от ГЕРБ на ръководни постове в енергетиката, трудно ще избледнеят. А и от ППДБ се оказаха евтино лесни, та убеждаването им да гласуват правилно няма да излезе много скъпо – и отчаяните клетви на „Да, България“ часове по-късно, че подходът ще е друг, не променят това. Поредното им приклякване в поза „партер“ и за регулаторите е въпрос само на време – добре поне, че неадекватното изменение на Конституцията в това отношение (чл.91б) може в юридически план да им подейства като мехлем за облекчаване на страданията им.

Лошото е, че чрез сглобката Парламентът безусловно се затвърди като национален символ на политическата корупция и нейн абсолютен център. За политиците - привърженици на стадното гласуване освен търговията май нищо друго вече няма значение - нито достойнството, нито общественото мнение, нито професионализма. А и в Парламента срамът и страхът от истината и от последния за всички ни Съдия изглеждат като категории, отдавна продадени в името на келепира.  

И изборът, който остава за простосмъртните граждани, е да продължат да настояват за коренна промяна и засилен обществен контрол на база на многократно предлагани законодателни промени, които обаче упорито не се приемат. Другите опции са да се примирим и да посъветваме и малката част от останалите все още тук наши деца и внуци да преценят дали да не се махат овреме преди властимащите да са продали тайно и полека и дрехите на гърбовете им. Политическата каста обаче няма да се стресне от този факт – благодарение на нейното безскрупулно поведение и неграмотност младите – особено тези с добро образование - бягат извън България от години. А и политиците сигурно се радват на подобно развитие -  така хем остава повече за порциите при разпределението на всичко, което може да бъде отмъкнато, хем остават по-малко хора, които да задават въпроси.  

В България поне в последните петнадесетина години политическата корупция, облечена във власт, изглежда като утвърден начин на живот за мнозина, вкл. и за моментните десетпроцентници. Та те със сигурност ще продължат да използват всяка възможност да продават не само принципите си, но и каквото още може. Аз лично нямам съмнение, че следващото в институционален план са регулаторите! А докато си мълчим, десетпроцентниците ще продължават да ни лишават не само от възможността да гледаме какво правят, но и от възможността за активна обществена намеса и контрол, вкл. и по отношение на назначенията – но уверено ще ни обясняват, че всичко това е в пълно съответствие със закона. При необходимост, и Десислава Атанасова може от сърце да допълни, че такова поведение пасва и на Конституцията – тя вече получи подкрепата за такава роля, вкл. и от уж страдащите в случая за неутралност и професионализъм депутати от „Да, България“.

Е, поне аз така мисля.