Газови маневри или как Русия може да заобиколи украинската блокада

Русия загуби част от приходите си, след като Украйна затвори газопровода си за руския газ. Москва обаче има алтернативи за транспортиране на горивото, които да я защитят от сериозен икономически удар. Тя планира да разшири експорта си на втечнен природен газ като едновременно ще насочи тръбопроводен газ към други купувачи като Китай, например, посочва в своя публикация Bloomberg.

„Ще продължим да увеличаваме дела си на световните пазари на втечнен природен газ“, независимо от санкциите, насочени към спиране на този ръст, заяви Путин по време на годишната си пресконференция на 19 декември. Той изрази увереност, че руския газов гигант „Газпром“ ще преживее прекратяването на транспортирането през Украйна.

Европейският парадокс

Европа, както и преди купува рекордно количество гориво от Русия, предимно от завода „Ямал LNG“ на „Новатек“. Независимо от призивите за забрана на такива доставки, количествата от него надхвърлят тези, които Русия е продавала през Украйна до 1 януари, когато Киев затвори работещият пет десетилетия газов маршрут през територията си, се посочва в публикацията.

Ситуацията показва, колко е трудно Европа да разруши връзките си с Русия, която през последното десетилетие се утвърди като ключов доставчик на горива за континента. Войната с Украйна, започнала през февруари 2022 година накара Русия непрекъснато да коригира търговската си мрежа. Но опитът показва, че когато един път към пазарите се затваря, други често остават отворени.

Общият експорт на втечнен природен газ от Русия през миналата година достигна рекордно ниво, според данните за придвижване на корабите. До началото на войната Русия продаваше на Европа годишно около 155 млрд. куб м тръбопроводен газ. През 2024 година страната е експортирала за региона около 30 млрд. куб м газ, като почти половината е преминал през Украйна. Тъй като голяма част от руския тръбопроводен газ вече престана да постъпва в Европа, прекратяването на работата на украинската линия няма да окаже голямо влияние върху икономиката, смята Татяна Орлова, икономист от Oxford Economics.

„Европа, както и преди се нуждае от газ, но усилията й да се откаже от руски газ не се увенчаха с успех“, казва Орлова. „Вероятно регионът ще купува повече руски втечнен природен газ, за да компенсира спада на вноса на тръбопроводен газ от Русия“.

Както показват изчисленията на Bloomberg, през 2024 г. „Газпром“ е продал през Украйна синьо гориво за сумата от около 6 млрд. долара. Повечето икономисти и изследователи обаче смятат, че загубата на този канал за дистрибуция би намалила приходи, еквивалентни на 0,2-0,3% от брутния вътрешен продукт, което би имало слабо въздействие върху икономиката на страната.

„Числата са твърде малки, за да нанесат големи щети“, казва Дейвид Оксли, икономист в Capital Economics, в бележка през миналата седмица. „За сравнение, Украйна ще загуби приблизително 0,5% от БВП от комисионните, които получава за транзита на газ.

Словакия, която зависи силно от руския газ и също печели от транзитни такси ще загуби 0,3 % от БВП.

Алтернативни маршрути

Доставките за Китай, който изпреварва Европа като най-големият пазар  за руския тръбопроводен газ, според прогнозите би трябвало да достигат рекордните 31 млрд. куб м през 2024 г. Очаква се да нараснат до 38 млрд. куб м през тази година, тъй като газопроводът „Силата на Сибир“ достигна пълната си проектна мощност. Според оценката на Сергей Вакуленко, експерт към Carnegie Endowment for International Peace, това би компенсирало половината от загубените количества при спирането на транзита през Украйна.

„Газпром“ може да продава повече чрез „Турски поток“, директен газопровод между Русия и Турция под Черно море, който също помага за доставките на някои европейски клиенти. През 2025 г. "Газпром" може да продаде 25 милиарда кубически метра газ на Турция и 15 милиарда кубически метра газ на Европа чрез "Турски поток", смята Вакуленко.

Русия планира да пренасочи част от горивото към страните от Централна Азия и ще работи за увеличаване на капацитета на съветския газопровод от Русия до Узбекистан през Казахстан.

Политически игри

От политическа гледна точка газовият въпрос дава на Кремъл възможност да демонстрира, че Русия не се е превърнала в парий, казва Сергей Марков, политически консултант, близък до Кремъл.

„За Москва е изключително важно дипломатическата блокада да бъде пробита за втори път“, казва Марков, имайки предвид изненадващото посещение на словашкия премиер Роберт Фицо в Москва на 23 декември, за да обсъди газа, заедно с други въпроси. Той е вторият европейски лидер, посетил Москва след избухването на военните действия в Украйна. През юли унгарският премиер Виктор Орбан посети Русия.

Путин през миналия месец заяви, че Русия е готова да доставя газ за Европа, но предупреди, че каквато и да е нова сделка по всяка вероятност ще е трудна, дори и предвид растящите цени заради дефицита на предлагането, с което сега се сблъсква Европа. Освен това плановете за тръбопроводен газ и втечнен природен газ могат да се сблъскат с други предизвикателства. Въпреки че Русия планира да започне износ по втори тръбопровод за Китай след две години, преговорите за трети такъв са в застой поради несъгласия по отношение на условията.

Перспективи за амбициите на Русия за LNG

Русия има за цел да утрои износа си на втечнен природен газ до 100 милиона тона през 2035 г. от 33 милиона тона през миналата година, но западните санкции за всички ключови бъдещи проекти и флота от танкери за LNG затрудняват това.

„Ландшафта на природния газ и LNG се промени драстично за Русия през последните три години“, казва Клаудио Стюър, енергиен консултант и преподавател в IHRDC в Бостън. „Сега са необходими много по-големи инвестиции и усилия за по-малко печеливш бизнес“, защото Русия трябва да установи контакти с купувачи, които са по-чувствителни към цените.

Санкциите вече задушиха амбициите на Русия за растеж на LNG. Най-новият проект на Novatek, Arctic LNG 2, успя да започне с ограничен експорт през миналата година, но санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници, ограничиха достъпа на завода до танкерите от леден клас, необходими за навигация в студените северни води, и обезсърчиха желанието на чуждестранните купувачи за покупки на този газ.

През 2025 г. вниманието ще бъде насочено към това, което Доналд Тръмп ще реши да прави със санкциите срещу Русия. Картината се замъглява от собствените амбиции на САЩ за увеличаване на доставките на своя втечнен природен газ за Европа.

Забраната за трансбордиране на товарите на „Ямал LNG“ на европейските пристанища може също да усложни логистиката на руските доставки за Азия, когато Северният морски път бъде затворен, но санкциите всъщност могат да доведат това, че голяма част от тези доставки да се насочат за самата Европа.

 По Bloomberg