Енергийните общности в Европа имат огромен потенциал, но почти неизползван досега

Анализ на Диего Джулиани за платформата Science X

Папа Франциск ги нарече „нови изрази на интегрално гражданство и демокрация“, а експертите са съгласни относно тяхната социална, екологична и икономическа стойност. И все пак, от интегрирането в електроенергийната система до надеждността на пазара, енергийните общности все още са изправени пред значителни предизвикателства. „Нека вземем спешни мерки, иначе ще пропуснем потенциала им“, предупреждават операторите на мрежите. Именно енергийните общности излизат все по-явно на сцената и ще бъдат важен фактор в бъдещите устойчиви политики.

"Има твърде много изкопаеми и невъзобновяеми източници. Има твърде много енергия, замърсена от несправедливост, войни, несправедливи трудови отношения и концентрацията на огромни печалби в няколко ръце. Човек не може да бъде суверенен гражданин, ако остане енергиен субект. Производство и потреблението трябва да става все по-справедливо и приобщаващо." Това не са думи на Грета Тунберг, нито на активист за климата. Тази реч беше произнесена от папа Франциск пред членове на италианската електропреносна компания Terna в края на август.

Енергийните общности са „нови изрази на интегрално гражданство и демокрация“, добави той, и поради всички тези причини те заслужават „да бъдат подкрепяни и насърчавани“. Към началото на 2024 г. в Европейския съюз имаше над 9000 енергийни общности, но доклад на ЕС от януари също посочи техните „специфични предизвикателства при опитите да навлязат и да участват на пазара с по-големи търговски участници“. В България все още сме „прохождащи“ в пазара на енергийните общности като най-значимите проекти са в Габрово и Бургас. Последната енергийна общност все още се структурира.

През тази година съвместно проучване на ETIP Smart Networks for Energy Transition (SNET) и International Smart Grid Action Network (ISGAN) разпозна енергийните общности като „основни играчи в бъдещата многоенергийна екосистема, ориентирана към клиентите“ и идентифицира „четири ключови фактора“ за тяхното внедряване: социална ангажираност, законодателство и регулиране, адекватна пазарна структура и технически решения.

Професорът по енергийни системи и интелигентни мрежи в Техническия университет на Виена Албана Ило координира доклада. „Увеличаването на разпределените енергийни ресурси само по себе си няма да е достатъчно“, казва тя. „Енергийната мрежа е най-голямата машина, създавана някога, и тъй като има силни взаимозависимости в електроенергийната система, за да я поддържаме работеща и да поддържаме качеството на доставките, трябва да решим няколко проблема едновременно.“

Сред тези проблеми докладът идентифицира „дълъг и поетапен процес“ на разработване и внедряване на енергийни общности, разгръщащ се в четири фази. Докато първите се характеризират със споделяне на енергия и други основни операции в рамките на самите енергийни общности, само с интегрирането им в енергийната система те ще осигурят ползи по отношение на гъвкавостта както на мрежата, така и на пазара. Помощта за по-гладък процес е една от мисиите на италианската RenPower Group. Фокусирайки се върху проектирането, изграждането и експлоатацията на инсталации за производство на възобновяема енергия, компанията също си сътрудничи тясно с Università Politecnica delle Marche, един от партньорите на европейския проект eNeuron, за оптимизиране на дизайна и работата на местните енергийни общности.

„Ние сме преди всичко енергийни анализатори, специализирани в проектирането на енергийни общности и възобновяеми инсталации“, обяснява неговият главен изпълнителен директор Диего Маргионе. „Осигуряваме административна подкрепа по време на фазата на настройка, предлагайки безплатни модели на учредителни документи и разпоредби, но също така се занимаваме с проектирането и внедряването на енергийни централи за общностите, които помагаме да създадем.“ Една от основните пречки пред изпълнението на тази мисия е значителното географско несъответствие в „достъпа до възможността за създаване на енергийна общност“, казва той. „По крайбрежието на Италия, например, все още има много капацитет на мрежата, докато в много селски и слабо населени райони, където енергийните общности биха били особено полезни, достъпът до мрежата е практически невъзможен.“ Доставчиците твърдят, че работата е твърде сложна или че първичните подстанции трябва да бъдат разширени, обяснява Маргионе, но по същество „местните мрежи не са оборудвани да обработват всички заявки за свързване от възобновяеми източници“.

Освен техническите проблеми, доказателствата сочат, че цялостната и подходяща архитектура е от решаващо значение за интегрирането на енергийните общности в електроенергийната система. Докато международният доклад „Въздействието на енергийните общности върху мрежите“ установява, че текущото им развитие не осигурява „адекватно взаимодействие и оперативен потенциал“, той също така заявява, че те трябва „да действат при равни условия с другите играчи на пазара“ и „да изпълняват всички свързани задължения и отговорности“. С други думи, добавя Ило, "За да бъдат интегрирани в електроенергийната система, те първо трябва да бъдат признати за надеждни заинтересовани страни." И все пак, в допълнение към различни технически и свързани с пазарната структура пречки, докладът, който тя координира, подчертава и наличието на организационни и законодателни бариери.

Матео Лоренцети е мениджър процеси и иновации в Astea, италианска мултикомунална компания, чиито дейности включват производство на енергия, „с основна цел изграждане на инсталации, които да обслужват нейните активи и да подобрят местното потребление на възобновяеми източници“. „Ние управляваме централа за когенерация и централно отопление, която произвежда и разпределя топлина на 1250 домакинства“, обяснява той. „В момента се захранва с природен газ, но ние инсталирахме две термопомпи, високоефективен когенератор, свързан към система за съхранение, и се пренасочваме към енергиен микс, който все повече се фокусира върху възобновяеми източници.“

Една от основните пречки, които забавиха дейността им, беше сложността и мудността на регулаторния процес, разказва Лоренцети: „Европейската директива от 2021 г., която за първи път въведе стимули за общностите за възобновяема енергия, беше толкова неясна по отношение на това как те трябва да бъдат структурирани и техния обхват, че, като много други, ние стояхме и чакахме." Оттогава нещата станаха по-ясни и големи компании като Astea бяха изключени от пряко участие в общности за възобновяема енергия (на италиански „Comunità energetiche rinnovabili“, известен също под съкращението CER), за да гарантират, че ползите им се разпределят по-справедливо и за да подкрепят местните и устойчиви инициативи. „Въпреки това, тъй като някои от нашите инсталации са силно енергоемки и са разположени на широка територия, решението, което възприемаме, за да оптимизираме използването на възобновяемата енергия, която произвеждаме, е дистанционно собствено потребление“, обяснява Лоренцети.

Нещата се развиват, но както папата също призна в обръщението си, в Италия общностите за възобновяема енергия се борят да постигнат напредък. Според доклад от 2024 г. на консултантската компания  Legambiente споделените енергийни преживявания в цялата страна са се увеличили общо до 154, а общностите за възобновяема енергия до 67, но „може да има още 400“. Дългоочакваните укази оттогава изясниха темата за стимулите, но в допълнение към въпроса за свързването към мрежата, Legambiente все още осъжда много бюрократични пречки, бавен процес на разрешаване и неясни данъчни разпоредби, които затрудняват оценката на икономическата устойчивост на CER.

Повишаването на осведомеността и насърчаването на образованието са ключови фактори за разгръщане на потенциала на общностите за възобновяема енергия, както подчерта Лоренцети: „Оптимизирането на техните ползи изисква истинска промяна на парадигмата. Вече няма да е достатъчно потребителите да действат като пасивни потребители, а това да е възможно , също е необходим интерфейс, който прави разбирането и споделянето на данни прости и достъпни за всеки." Значителни архитектурни, управленски и – най-важното – финансови бариери все още трябва да бъдат преодолени, добавя Марджионе: „Енергийните общности могат да бъдат мощен и въздействащ инструмент за балансиране на енергийните системи и предотвратяване на претоварване на мрежата, но ние все още пропускаме тяхния страхотен технически и социален потенциал“.

Междувременно някои експерти поставят под въпрос необходимостта от продължаване на научноизследователските и развойни проекти, като твърдят, че е дошло времето за ускоряване на трансформацията с по-прагматичен подход. „Започнете да сравнявате и тествате наличните решения, за да удовлетворите изискванията на мрежата и да приспособите разпределеното генериране на енергия“, е призивът на Ило към европейските институции. „Никога няма да постигнем декарбонизация, без да предприемем действия и да възприемем холистичен подход, разглеждайки всички различни аспекти заедно“, категорични са специалистите.