Британски метеоролози: 2025 вероятно ще бъде поредната година с високи температури

Какво време да очаква Европа през 2025 г.? Глобалната прогноза на Метеорологичната служба предполага, че това ще бъде една от трите най-топли години в историята, като по-горещи ще са били само 2024 и 2023 г. Това ще се случи въпреки преминаването на Тихия океан във фаза на Ла Ниня, която обикновено носи малко по-хладни условия за Европа.

Рекордните горещини на 2024 г. ще бъдат потвърдени официално през следващите дни, но се очаква изминалата година да бъде най-топлата година в историята. Това ще е първата година, когато средната глобална температура надхвърли 1,5C спрямо прединдустриалните нива. Този рекорд дойде веднага след предишната най-топла година в историята – 2023 г. – която регистрира средна глобална температура от 1,45C над прединдустриалните нива, припомня британският Guardian.

Както 2023 г., така и 2024 г. бяха повишени от условията на Ел Ниньо, където по-топлите тропически води на Тихия океан ускориха затопянето. Но няма съмнение, че нарастващите емисии на парникови газове са доминиращият двигател, като предишните години на Ел Ниньо останаха в сянка в сравнение с 2023 и 2024 г.

Използвайки скорошни наблюдения и 20-годишна средна стойност на глобалните температури британският Met Office изчислява, че средната глобална температура за 2025 г. ще падне между 1,29C и 1,53C над прединдустриалните температури. Това ще направи 12-та поредна година, в която температурите ще бъдат с повече от 1,0C над прединдустриалните нива. С подобни данни и прогнози  целта за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5C да изглежда все по-малко вероятна.

Горещата 2024 година

А данните за 2024 година никак не бяха обнадеждаващи спрямо покачването на температурата на Земята. Ето какво събра по темата и кореспондентът на 3eNews в Бенелюкс Апостол Апостолов.

2024 г. освен че беше изключително топла, годината беше белязана и от изключителни валежи. Това до голяма степен се дължи на факта, че по-топлият въздух може да задържи повече влага. Освен това затоплянето на океаните води до изпаряване на повече вода и следователно до повече дъждове.

В годишен преглед  организациите World Weather Attribution (WWA) и Climate Central отбелязват още един факт - в екстремните валежи. Учените са сравнили пет най-влажни последователни дни от 1994 г. насам и са стигнали до извода, че Това показа, че през 2024 най-обилните валежи са регистрирани в Централна Европа, части от Австралия, югоизточните САЩ и региона на Сахел.

От Climate Central също така изчислили, че всеки ураган е станал по-силен миналата година поради изменението на климата, което е довело до по-висока скорост на вятъра и повече щети.

2024 г. беше "изключителна година за екстремни метеорологични условия", е общото становище на двете организации.

По време на съвместна пресконференция стана ясно, че за изготвянето на обзора са регистрирани 219 природни феномена, които отговарят на критериите за анализ. 29 от тях са внимателно проучени, а за 26 случая е установено, че екстремните метеорологични явления са се влошили в резултат на изменението на климата. Заедно те са отговорни за 3700 смъртни случая.

Климатолоизите отбелязват и още един факт, който прави 2024 различна - заради изменението на климата е имало 41 допълнителни опасно горещи дни, довели до висока смърност. Сред най-засегнатите са малките островни държави като Науру, Барбадос и Сейнт Винсент и Гренадини с със 150 допълнителни опасно горещи дни. За сравнение една Белгия имала "само" 26 допълнителни дни.

"С наближаването на края на 2024 г. този доклад подчертава, че очевидните щети, причинени от причинените от човека климатични промени, не са далечна заплаха, а съвременна реалност", казва Фридерике Ото, климатолог в Кралския колеж в Лондон и основател на WWA.

Докладът включва и 4 препоръки за по-добра защита на обществото от екстремни метеорологични явления и въздействието на изменението на климата до 2025 г.: по-бързо излизане от изкопаемите горива, разработване на по-добри системи за ранно предупреждение, по-точно докладване на смъртните случаи, свързани с горещините, и международно финансиране, за да се помогне на развиващите се страни да се справят по-добре с бедствия, свързани с климата.

И докато организации World Weather Attribution (WWA) и Climate Central поставят на висок глас проблема с рекордните горещи дни, страни като Чад от години с цяло гърло крещят, че трябва нещо да се направи, а не само да се говори и да се отчитат негативни статистики. Защото, температури от порядъка на 48 градуса по Целзии са ежедневие. Това за пореден път стана ясно и на проведената поредна среща на върха за климата COP в Баку. Малките страни не искат приказки, а действия и повече финансиране.

"Стояли ли сте някога при температура от 48 градуса на сянка?", пита риторично повреме на интервю от азербайджанската столица Умар представителят на страната Гаджи Сумаила Сумаила и преди обзорите и годишните статистики на институти и НПО-та напомня на света, че 2024 г. я е усетил на плещите си като незапомнено гореща, а всяка помощ, долар е „на живот и смърт“.

"Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени", казва Сумаила, който е директор по изменението на климата в Министерството на околната среда, рибарството и устойчивото развитие.

Веднага след упостошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Това са най-тежките, които някога страната е виждала. Стотици жертви и щети за милиони долари. Пари, които Чад няма. "Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни", казва Сумаила. Той заявява, че страната се нуждае от технологии, които могат да  помогнат да стане по-устойчива на климатични бедствия. Като например по-добри системи за предупреждение. Чад се нуждае от 5 милиарда долара за националната стратегия за климата.

За да направи това, страната се обръща към богатите страни, които имат голям дял от глобалните емисии на парникови газове и следователно изменението на климата. "Всяка година на тази среща на върха чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия", казва директорът.

Към картината на нуждаещите се медиите разказаха тази година и за климатичната трагедия в Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.

Наводненията също са новата реалност в Пакистан. През 2022 г. "Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем", казва Наурийн.

Две години по-късно страната все още се опитва да се изправи на краката си, но процесът е бавен. "Водата може да е изчезнала, но въздействието не е." Освен това остава да видим дали това ще се случи отново, защото с всеки мусон страната затаява дъх.

Наурийн нарича подкрепата за климата под формата на заеми "несправедлива" и "икономически неустойчива".

"В резултат на това бедните страни само ще затъват в дългове." Затова тя се застъпва за дарения, така че развиващите се страни да могат да защитят гражданите, без да увеличават дълговото бреме. "Нямаме полза от половинчати ангажименти. Искаме да бъдем взети на сериозно."

Страни като Пакистан, Чад и Нару вече са се уморили от големи обещания, искат от големите държави най-после нещо да се случи, да бъдат ведени, чути, а не отново забравени до следващия COP този път в Бралилия.

Разочарованието на малките

И след поредната среща на върха за климата малките страни по света останаха с горчив привкус и разочарование. Техните представители бяха изчислили, че ще са необходими 1,3 трлн. долара годишно за борба с непосилните горещини, мусони, бури и екстремни климатични явления. Получиха обаче едва 300 милиарда. И тези пари бяха договорени с много мъка, компромиси и дебати, което накара новия климатичен еврокомисар и представител на ЕК Вопке Хукстра да признае, че цялата конференция е била на „ръба на провала“.