КЕВР между лова на вещици и закона

Славчо Нейков, енергиен анализатор

Поредното договаряне на парламентарни мнозинства и подкрепа със сигурност обхваща и подхода към регулаторите. Тенденциозното мачкане на КЕВР в последните дни ясно сочи, че акцентът отново няма да е върху независимостта на институцията. И конкретната ситуация с прекъсването на тока явно тепърва ще се ползва за една по-невидимата цел - подчинението на регулатора на политическата класа -  при това в пълен разрез с правото.

Продължителната липса на ток в много райони на страната около Нова година сама по себе си безспорно е абсолютно неприемлива и засегнатите с основание протестират. В този контекст и политическите искания, и очакванията на гражданите и бизнеса за бърз и пълен анализ на причините и за наказания на виновните следва да бъдат ясно и безусловно подкрепени. Само че това трябва да стане  в рамките на нормативната и регулаторна рамки.

В енергетиката стратегия няма, но в Парламента май е пълно с визионери на парче

Популисткото в случая политическо тричане на КЕВР и на Електроразпределителните ппредприятия (ЕРП) по повод кризата с електроснабдяването нито дава отговори за причините за случилото се, нито е в състояние да реши проблемите. А  нещата трябва да бъдат оценени конкретно и през призмата на потърпевшите, но и през тази на газещите дълбок сняг в непристъпни зони и мръзнещи екипи на ЕРП, работили по отстраняване на авариите, както и през законовите правомощия на регулатора. Само че при такъв анализ трябва да се отговори и на въпросите дали и Парламентът, и изпълнителната власт, че и кметовете, са изпълнили задълженията си; а също ще стане дума и за липсващата стратегия, за отложената пазарна  либерализация, за неосигуреното европейско финансиране, за обезпечаването на инвестиции в мрежите, за стабилността на КЕВР и др.

На този фон призивите за оставки на членовете на енергийния регулатор, комбинирани с юридически неадекватни стъпки на парламентарно ниво, определено изглеждат неадекватно. Всъщност, те само засилват усещането за политическите амбиции, насочени към пълно подчинение на институцията по две основни линии – натиск да НЕ се спазва закона („я да не вдигате цените“!) и впоследствие назначаването и тук на правилните хора на база на политически приумици и предпочитания.  

Е, нищо от това не е ново – да си спомним в тази връзка например за несъстоятелните законодателни предложения на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“ от декември 2021 г., както и инициираните от народни представители от различни партии (в случая ИТН, ППДБ и БСП) и за съжаление приети глупави законодателни промени за осакатяване на институцията от началото на 2022 г. (особено чл.11,  чл.13 ал.2, но и други: заедно с предложението) – при това с много повърхностни и откровено подвеждащи мотиви. В тях например намаляването на броя на комисарите е наречено „оптимизиране“ състава на комисията, въпреки че реално бяха създадени условия за блокажа ѝ; говори се за „значителни финансови икономии“ – при това за институция, която не получава средства от държавния бюджет и т.н. Да добавим и странните от юридическа гледна точка изявления на (тогава) председателя на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова от края на 2023 г. - според нея, в Конституцията било заложено някакво явно квотно пропорционално представителство за регулаторите, въпреки че там няма и намек за такъв подход. Да не говорим за твърдението ѝ по същия повод, че регулаторите се избирали с мнозинство от 160 гласа (аргументи за противното - виж чл.81 ал.2 вр. 84 т.8 от Конституцията и напр. чл. 4 от Закона за защита на конкуренцията, чл.11 от Закона за енергетиката и др., където се предвижда обикновено мнозинство и други).

В последните дни пък извън размахването на пръст и заканите от типа „не пипайте цените“, политическият ентусиазъм беше допълнен от направените от БСП заявки с подчертан командно-административен привкус, гарниран с ленински нюанси, за одържавяване на ЕРП. Тук да посочим и официално депозираните, но силно уязвими от юридическа гледна точка предложения за парламентарни решения по отношение на председателя и членовете на КЕВР и за ценови мораториум (виж тук и тук) , направени от ДПС -НН, някои от които бяха и оттеглени,  и така нататък.

Като цяло, за пореден път видяхме най-вече площадни приказки за пред електората, а не концептуално обосновани и юридически защитими тези. Та в този контекст е явно, че политиците или не знаят или са позабравили няколко обстоятелства за КЕВР, които следва регулярно да им се припомнят.

За регулатора и рамката

Първо – контролът върху работата на КЕВР по същество не е парламентарен, а съдебен (чл.13 ал.9, чл.59 ал.6, чл.225 ал.6 и др. от Закона за енергетиката). При положение, че това де юре и де факто е една от най-прозрачно работещите институции в държавата, осъществяването на такъв контрол не е проблем; а прозрачността е гарантирана от детайлни публични правила. С оглед контрола следва да се отбележат и специфичните правомощия в това отношение от страна на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори в съответствие напр. с Регламент 2019/942 (чл.3 т.2, чл.5 т.2 и др.) , приложими за всички национални регулатори, и т.н.

Второ – КЕВР работи на базата на три основни групи нормативни актове – такива, които са част от правото на ЕС; приети от  Парламента закони; подзаконови актове, които самата Комисия е упълномощена по закон да приема. До този момент  в купищата общи критики от политици аз не видях нито едно конкретно и аргументирано позоваване на текст от какъвто и да е нормативен акт, който Комисията е нарушила по повод прекъсването на тока. Нито едно! А и правото на ЕС и българските закони съдържат задължения не само за КЕВР, но включват и за Парламента.

Трето – в своята дейност КЕВР е длъжна в рамките на закона да се грижи за нормалното функциониране на енергийния пазар, като балансира между интересите на всички участници в него по ясно установени и усъвършенствани 25 години правила. В тази връзка е важно да се напомни, че енергийният сектор не е социален, а е пазарен по своето естество и респ. че социалната политика на държавата не следва да се осъществява чрез него.

Четвърто - Защитата на домакинствата в енергийна бедност и на уязвимите клиенти е особено важна тема за огромно число български граждани (в това отношение са например анализите на БАН и др.) , но тя се реализира по друг ред, в който КЕВР има ограничена роля. И именно този ред, както и данните за нивото на енергийна бедност, отдавна изглеждат като напълно игнорирани точно от тези, които имат преки изпълнителски и контролни правомощия и задължения в това отношение – това са изпълнителната власт и респ. Парламентът. И друг път съм писал, че в България на институционално ниво като че ли борбата е по-скоро кой да НЕ се занимава с темата за енергийната бедност.

Всъщност, Парламентът отдавна е длъжник на КЕВР, и то не само за назначенията

Стабилността и независимостта на КЕВР като институция са функция най-вече от дейността на Народното събрание, тъй като тези нейни характеристики трябва да са разписани в Закона за енергетиката. Така че бих искал да припомня серията предложения за промени, които и аз съм правил многократно в писмена форма. Така, по същество, преди да пристъпят към обсъждане на внесените вече проекторешения по повод КЕВР, вкл. и относно предлаганото отстраняване на настоящите и избор на нови членове, депутатите да изменят Закона за енергетиката минимум за следното:

• Да възстановят статута на КЕВР относно броя и структурата на комисията във вида преди промените от януари 2022 г., като не забравят и длъжността „зам.-председател“ – суматохата през 2022 г. с липсващия поради противоконституционни парламентарни решения председател на КЕВР не трябва да се повтаря; квотното разпределение на позиции да бъде забранено;
• Да завишат критериите за назначаване на членове на КЕВР – сегашните отворени критерии като че ли са правени, за да се даде максимална възможност за уреждане на квотна партийна номенклатура; в момента изискванията да станеш член на КЕВР определено изглеждат по – ниски от тези за доста  длъжности за държавни служители (виж конкретно чл. 12 ал.1 вр. Параграф 1 т.59 от Закона за енергетиката, чл.7 от Закона за държавния служител и др.);
• Да се предвиди възможността номинации за членове на КЕВР да бъдат правени пред Парламента и от страна на НПО, бизнес асоциации и др. заинтересовани.

Политическата корупция като кадрови бич

Когато става дума за кадрите, няма да е лъжа ако за пореден път се каже, че политическата корупция на парламентарно ниво не е от вчера и е просто ужасяваща – и тя не е само за КЕВР. Схемите са различни – от явно менкане на задкулисно договорена подкрепа до целенасочено блокиране на назначения. Така например длъжността „председател на Комисията за защита на конкуренцията“ наистина скоро може да бъде обявена и за пожизнена с право на наследяване. Видяхме политизирането на Конституционния съд чрез уреждането на г-жа Десислава Атанасова за съдия в институцията – при това чрез конституционно мнозинство; същевременно, по вина на Парламента председателят на КЕВР скоро ще започне третия си мандат, а е избран само за един – и то при необходимо обикновено мнозинство за смяната му и др.

Ясно е, че политическите приказки на кило няма да свършат. Важното е обаче в Парламента ефективно да си изпълнят задълженията, свързани с усъвършенстване на законодателството по отношение на КЕВР. Това със сигурност се отнася и до обновяване на състава й – само че на строго експертна, а не например  на квотна основа. При забавяне от няколко години, по-добре депутатите да отделят още няколко седмици и за формулиране на подходяща рамка като изменят закона в посочените по-горе направления.

А стратегическия поглед към сектора?

Паралелно с това в Парламента следва най-после да отчетат, че стихийната политическа концентрация върху конкретни проблеми или върху конкретни структури от енергийния сектор не може да скрие принципните въпроси. А те не са свързани само с електроенергетиката – газовият сектор и състоянието на този сегмент от енергийния пазар е обрасло в неизвестни, а развитието на ядрения сектор изглежда обрасло в тайни. Бизнесът от ВЕИ сектора очаква серия от отговори, при това далече не само за целенасочено външно финансиране. Темата за енергийната сигурност по отношение на горивата, вкл. и доставките на петрол, също има нужда от адекватна – и то стратегическа – преоценка на политическите реалности с оглед техния икономически ефект. Възобновяемите и нисковъглеродните горива изискват специално внимание, вкл. в контекста на транспортната политика;  от началото на 2025 г. България следва да изпълнява конкретни  изисквания на европейското законодателство по отношение на устойчивите авиационни горива  и май въобще не е готова за това и т.н. и т.н. Ето защо отново предлагам и цялостна оценка на ситуацията в сектора, която да бъде направена в Парламента, за да се даде някаква предвидимост в развитието му.