АЯР: Съхранението на отработеното ядрено гориво не трябва да поражда притеснение сред населението

Съхранението и погребването на ядрено гориво не трябва да поражда притеснение сред населението. Възможностите за съхранение на отработеното ядрено гориво на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ са до 2032 г. В процес на пускане е и Националното хранилище за ниско и средноактивно съхранение на радиоактивните отпадъци. До края на 2026 г. трябва да бъдат изведени и отпадъците от хранилището в Нови хан, което впоследствие ще остане да действа само като съоръжение като източник на йонизиращо лъчение, което ще се намира под контрола на съответните органи. Това коментираха пред журналисти експертите от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).  Управлението на ядрените отпадъци, които се намират на площадката на атомната централа се осъществява от оператора на ядрените мощности, а извън тези обекти – от ДП РАО.

Затруднената геополитическа ситуация поставя все повече въпроси по отношение на отработеното ядрено гориво от 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Въпреки това решения има, а предоверяването на някои самоопределили се като „експерти“ често не решава, а нагнетява обстановката. Важно е също така да се знае, че процесът на изграждане на ядрена мощност, а в частност и на 7 и 8 блок на територията на Козлодуй съдържа сам по себе си и въпроса за съхранението, преработката, а впоследствие и погребването на ядрените отпадъци и в частност на отработеното ядрено гориво (ОЯГ).

Отработеното ядрено гориво може да се съхранява временно, но европейските и международни изисквания препоръчват преработка и процес на погребване. Това се съдържа и в самия ядрено-горивeн цикъл (затворен и отворен).  Затвореният ядрен цикъл обхваща процесите на добиване, преработка и конвертиране на уран, обогатяване по уран 235, производство на ядрено гориво, експлоатация, временно съхранение на отработено ядрено гориво (ОЯГ), експлоатация, преработка на ОЯГ, погребване), обясни заместник-председателят на АЯР Борислав Станимиров.

Временното или още междинното съхранение на ОЯГ се осъществява в приреакторните басейни като минималното време за отлежаване е 3 или 4 години в зависимост от типа на ядрените касети.  Освен това има и временно съхранение в т.нар. мокър ХОГ в зависимост от ресурса на съоръжението.  Временното съхранение предвижда и хранилище за ОЯГ с технология тип „сухо съхранение“ в контейнери CONSTOR 440 (сух ХОГ), където срокът за съхранение е 50 години.

Независимо от това, кой от вариантите ще бъде избран е необходимо в бъдеще да се осъществи процесът на погребване на ядрените отпадъци, каза Станимиров. Засега трябва да се положат грижи да високоостъклените отпадъци, които предстои да бъдат върнати след преработката от руската страна.  В мокрия ХОГ  по думите на Станимиров отработеното ядрено гориво може да се съхранява до 2032  г. Дотогава обаче трябва да има решение за сухо съхранение. В отговор на въпрос той уточни, че по договора с руската компания ТВЕЛ, страната ни може да изнесе за преработка ОЯГ и през 2025 г., или в годините след това. Разбира се, всичко е в зависимост от геополитическата ситуация, която към този момент остава доста усложнена. Последното извозване на гориво е осъществено през 2022 г. , когато са били изнесени 192 касети.

Самият процес на извозване е много сложен. Неслучайно е записано, че може да се осъществява само два пъти годишно, обясни Станимиров. По повод предстоящата замяна на горивото на шести блок на централата с това на френската Фраматом и в отговор на въпрос той уточни, че по принцип текат разговори за преработка на горивото на ВВЕР-1000, но самият процес е много дълъг, а и предстои да се реши все още самият процес по съхранение, преработка, погребване. Председателят на АЯР Цанко Бачийски обясни, че има специална методика за ВВЕР-1000, която предстои да бъде приета и тя предвижда обем, начин на връщане на отпадъците, активност и др. . "Ние спокойно може да държим горивото си дълги години, създавайки условия за безопасно съхранение", увери Бачийски. Той беше категоричен, че съхранението на отработеното ядрено гориво в момента е безопасно и има достатъчно време, за да бъде решен въпросът с окончателното погребване.

Междувременно, според последния годишен доклад на АЯР  към края на миналата година в ХОГ се съхраняват под вода общо 122 броя кошници (чохли), съдържащи 924 касети от реактори ВВЕР- 1000  и1268 касети от реактори ВВЕР-440. В ХССОЯГ се съхраняват 19 контейнера тип „Констор 440/84“, съдържащи общо 1596 касети от реактори ВВЕР-440.

През миналия период от блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ са транспортирани за съхранение в ХОГ общо 120 отработили горивни касети.

Процесът на преработката на ОЯГ по думите на Станимиров предвижда разглобяване на горивните касети, извличане на уран и плутоний от горивните таблети, както и съхранение на извлечения ядрен материал, производство на ядрено гориво с извлечения обогатен уран, производство на ядрено гориво, съдържащо плутоний (MOX гориво). Следва остъкляване на високоактивни  радиоактивни отпадъци (РАО), получени при преработката на горивните таблетки.

Дълговременното съхранение или т.нар. „погребване“ на ОЯГ преди същинския процес преминава през етап на съхранение на остъклени високоактивни отпадъци в съоръжение за дълбоко геоложко погребване. Може да се осъществи и погребване на отработилите горивни касети след междинното им съхранение, без преработка, в  съоръжение за дълбоко геоложко погребване.

Междувременно експертите от АЯР разсеяха съмненията по отношение на получилата популярност съвместимост на погребване на „американско“ и „руско гориво“. Както обясниха те, тук зависимостта не е от „родината“ на горивото, а от активността, съдържаща се в отпадъка, както и от още редица елементи, понятни за експертите, но не и за хората, които ги употребяват в зависимост от политическите си възгледи.

Боряна Чакалова от дирекция Радиационна защита към АЯР от своя страна се спря на световните методи за погребване, които предвиждат повърхностно погребване, силозно хранилище и траншейно хранилище. Тя се спря на опита на Япония, Франция, ЮАР, САЩ, Южна Корея и Испания с изградените от тяххранилища за повърхностно погребване. В момента обаче всички страни с цел гарантиране на сигурността в дългосрочен план  са насочени към т.нар. хранилище от минен тип, които се изграждат на три етапа, а най-напреднала към момента е Финландия. Този тип хранилища може да се изграждат в зависимост от това какъв е типът на скалите – кристални (гранитни) скали, седиментни скали и солни формации. Самият процес на изследване отнема значителен период от време. Като пример тя даде именно Финландия с хранилището Onkalo. По думите на Чакалова Финландия е започнала процеса по избор на площадка още през 1983 – 1985 години като от 100 посочени площадки изборът се е свел до едва 6, за да може в периода от 1992 г. до 2000 г. те да минат през два етапа на характеризиране. Чрез изследователска лаборатория в  самото хранилище Onkalo във Финландия едва през 2004 г. започва същинска дейност, която продължава и до днес. На дълбочина 420 метра под земята има една изледователска лаборатория и друга – на дълбочина 520 метра. Същинското въвеждане  в експлоатация е предвидено едва за 2026 г.

Чакалова уточни, че в момента се проучва и въпросът за т. нар. сондажно погребване, но все още то е експериментално и по него се работи.

В страната ни все още няма задълбочено проучване за погребване на ядрени отпадъци, но е време такова да стартира. Предполага се, но само толкова, че възможности за такова има в северозападната част на България поради породата на скалните образувания.

Що се отнася до съхранението на средно и нискоактивните отпадъци в България, председателят на АЯР от своя страна уточни, че този въпрос вече може да се счита, за решен. Бачийски уточни, че това ще става на площадката "Радиана", която се намира на територията на АЕЦ "Козлодуй". Там ще бъдат съхранявани всички средно и нискоактивни отпадъци от цялата територия на България. Има възможност и за разширение на хранилището. Лицензия за експлоатация се очаква да има през следващата година. Самото откриване се планира в най-добрия случай да се осъществи към края на тази година.