Константин Константинов : „Създаването на IBEX извади целия електроенергийен пазар „на светло“

Интервю за сп. „Енергетика Електроенергийни ракурси“

През 2024 година Българската независима енергийна борса отбеляза 10 години от своето създаване. За крайъгълните и „километрични“ камъни по пътя до днес разговаряме с изпълнителния директор на българската енергийна борса – Константин Константинов.

Г-н Константинов, през 2024 година БНЕБ отбеляза 10 години от своето съществуване- едно десетилетие, което бележи създаването и развитието на либерализирания пазар на електрическа енергия в България. Какви са най-значимите постижения на организирания борсов пазар през първите 10 години?

Създаването на борсовия оператор и борсовият пазар на електрическа енергия бяха изцяло нов етап в професионален план, както за българската енергетика, така и за нас, служителите в IBEX. Най-важното, беше промяната на мисленето на основните участници, а именно, че пазарът е най-справедливият начин за разпределение на ресурсите и вземането на инвестиционни решения.

Преди създаването на IBEX, търговията се случваше изцяло под формата на контакти и двустранни споразумения, казано по просто – на „тъмно“, без публична информация относно резултатите, цените и количествата по сделките.

Безусловно, в дългосрочен план, това води до съмнения за корупция и неефективност. С гордост мога да кажа, че на тази практики беше сложен край. Създаването на IBEX извади целия пазар „на светло“ и в момента всеки може да провери в реално време всяка сделка на пазара. Вече свикнахме да се интересуваме от дневните, почасовите и 15-минутните цени на енергията, тяхната връзка с метеорологичното време, събитията в Югоизточна Европа, както и от цените на газа и още много на брой фактори. Това е огромна промяна спрямо 2015 г., когато думата „пазар“ в енергийния сектор беше просто термин, лишен от съдържание и ясна дефиниция.

Казахте, че пътят е бил дълъг, кои бяха основните „километрични камъни“ по него?

Организираният борсов пазар в България, за разлика от страните от ЕС, беше проект, стартиран с помощта на ЕК и създаден по така наречения „top-to-bottom“ подход. В началото, пазарните участници не бяха убедени в ползата от тази промяна. Днес обстоятелствата са съвсем различни. Нашите членове, български и чуждестранни дружества, са много активни, търсещи решения и ценящи иновативния подход. Относно най-значимите постижения, мога да откроя създаването на отделните пазарни сегменти в периода 2016 – 2019 г., разбира се и пазарните обединения на вътрешно-общностните граници – с Румъния и Гърция.

Въвеждането на допълнителни механизми на търговия, като например търговете в рамките на деня, заедно с множеството допълнителни услуги, свързани с роботизацията на търговията, са също важни постижения на пазарния оператор.

Винаги сме полагали усилия да бъдем сред първите в Европа, когато става въпрос за внедряване на иновативни решения и повишаване на качеството на предлаганата от нас услуга.

Началото на този път беше белязан от тясното сътрудничество с ЕСО. Помним 2019 година и обединението на пазарите „в рамките на деня“ на българо-румънска граница. Как бихте оценили днес съвместната работа на БНЕБ с независимия електропреносен оператор на България - ЕСО?

Преди да отговоря на въпроса, ще си позволя да уточня, че за нас през 2019 г. беше вече наполовина извървян пътят в съвместното ни сътрудничество с ЕСО, тъй като имахме функциониращи всички основни пазарни сегменти – „Ден напред“, „В рамките на деня“ и „Двустранни договори“. Интеграцията беше поредната стъпка, която направихме заедно в посока засилената връзка и взаимно влияние на пазарите в ЕС.

Партньорството ни с ЕСО винаги е било от съществена важност, като искам веднага да подчертая, че през годините това сътрудничество се надгради и се превърна в нещо много повече от обща работа по съвместни проекти. Нашите оперативни екипи имат чудесни взаимоотношения, висока квалификация и най-важното, ясна обща цел.

Как предстоящата пълна либерализация на пазара на електроенергия и излизането на битовите потребители на свободния пазар очаквате да се отрази на работата на БНЕБ и може ли да се мисли за някакви специални продукти за тази категория потребители?

Въпросът е доста актуален, но мисля, че е необходимо да се внесе едно важно уточнение, за да се избегнат излишни спекулации. Борсовият пазар, или както вече е прието да се нарича съгласно Регламент 1227/2011, организираният пазар на електрическа енергия, е пазар на едро и в този смисъл достъпът до него от страна на битовите потребители не е финансово оправдан.

С други думи, на ниво регистрирани пазарни участници на борсата, не очаквам особена промяна. По-скоро, основното очакване е битовите потребители да станат част от портфолиата на търговци и доставчици на електрическа енергия до крайни консуматори. Продуктите, отговарящи на профила на потребление, и в момента са налични на пазара. Освен пълната гъвкавост, която може да се постигне на сегментите „Ден напред“ и „В рамките на деня“, предлагаме и три вида дневни профили, освен базов и нощен, на сегмент „Двустранни договори“.

Може ли пазарният сегмент „Двустранни договори“ да послужи за доставка на битовите потребители на електроенергия на достъпни цени и за недопускане на чувствителен ръст на цените за тази категория потребители?

Постановка, която включва създаване на нов или определяне на съществуващ пазарен сегмент, който да осигурява доставки на „достъпни“ цени, звучи доста манипулативно. Това е внушение, че на останалите пазарни сегменти цените не са достъпни, т.е. не са резултат от срещане на търсенето и предлагането. Ако за момент допуснем, че се създаде сегмент или механизъм, на който цените са по-ниски, това означава, че ще има огромен интерес за арбитраж с останалите сегменти и механизми. Явно на него ще има продавачи, които са принудени да продават неизгодно за тях. И двете хипотези са несъстоятелни, вредни и нереалистични.

Подпомагането на групи от пазарни участници, особено за сметка на останалите такива, не бива и не трябва да се случва през пазара, а през външни за него механизми. Трябва да оставим пазарът на функционира по естествените си правила и да изследваме опита на станалите държави в ЕС, преди да създаваме нови модели и механизми.

През последните години Борсата разшири пакета от предлаганите услуги в отговор на сигналите от търговските участници. Какви нови сегменти стартирахте през 2024г.?

През последната година IBEX въведе един нов механизъм на търговия на сегмент „В рамките на деня“. Това стана по решение на ACER и по предложение на преносните оператори. Целта беше да се постигне цена на имплицитното разпределение на преносните способности в сегмент „В рамките на деня“, което не е постижимо при механизъм „непрекъсната търговия“ на този сегмент. Проектът беше с висока степен на сложност и оперативни рискове, като за момента не бихме казали, че интересът е съществен от страна на търговските участници.

Една от основните причини е бурното развитие през последните години на сегмент „В рамките на деня“, като за това допринесе навлизането на роботизираната търговия. Тя промени ролята на търговеца и начина на взимане на решения, тъй като фокусът е поставен върху алгоритъма, който роботът изпълнява, а не върху постоянното следене на пазара и предприемане на индивидуални решения на всеки отделен оператор или търговец.

Въпреки трудното начало, нашите очаквания са този нов механизъм да продължи да се развива и в хоризонт от 3 до 5 години да измести по важност сегмента „Ден напред“.

На какъв етап е въвеждането на 15-минутния сетълмент на пазара „ден напред“?

Този проект е общ за всички пазарни и преносни оператори в Европа, като неговото осъществяване е заложено като задължение в Регламент 943/2019. Тук не става въпрос за сетълмент на пазар Ден напред, защото сетълмента с 15-минутна резолюция вече е факт от 2023 г., а за предлагане на 15-минутни продукти за търговия (или т.нар. 15’ MTUs). В момента вече тече подготовка за провеждане на функционални тестове с тези продукти, като се очаква те да станат част от търговията най-късно през април 2025 г.

Въвеждането на краткосрочни продукти и почасови сделки какви предимства осигурява на търговските участници и как се отразява на волатилността на електроенергийния пазар?

Краткосрочните пазари и продукти са в основата на електроенергийния пазар, като формират всъщност цената на електрическата енергия. От друга страна те се използват при финансовия сетълмент на енергийните деривативи. Например цените на Bulgarian Power Futures, които се търгуват на Европейската енергийна борса са обект на сетълмент на база на среднодневните цени на сегмент „Ден напред“ на IBEX. Знаете, че цените на тези фючърси са основния бенчмарк при определянето на минималните цени при търговете на сегмент „Двустранни договори“. Факторите, които влияят върху цената на електрическата енергия са комплексни, не може да отделим дългосрочните от краткосрочните, нужно е по-общ поглед върху процесите, които се случват на пазара и то не само в България, а в Европа.

Какви нови продукти планира занапред да разработи БНЕБ като средство срещу флуктуацията на ценовите равнища?

Борсовият оператор не е фактор за формирането на цените на електрическата енергия и не може да има влияние върху тяхната динамика. Цените се влияят от метеорологичното време, от водните запаси, от спирания и инциденти на генериращи мощности и части от преносната мрежа, от цените на газа, от цените на квотите за CO2 емисиите, от различните кризи, които ни спохождат (например войни) и т.н. Колкото по-бърза или по-голяма промяна настъпи при вече изброените фактори, толкова ценовите флуктуации ще бъдат по-резки.

Задача на борсовия пазар е да предоставя възможност за максимално точно отразяване на тези промени. Относно дългосрочните продукти по време на ценова криза, нека си спомним какво се случи с цените на енергийните фючърси през 2021 и 2022 г. и как участниците, които бяха хеджирали позициите си с фючърси на ЕЕХ, срещнаха огромни трудности да покрият т.нар. „margin calls“, защото въпреки дългосрочните договори с финансов сетълмент, клиринговите къщи (ЕСС например) обезпечаваха ССР риска от дефолт по контрактите използвайки отново цените на пазарите „Ден напред“.

За да се борим успешно с ценовите флуктуации и кризи, трябва да управляваме по-добре факторите, които ги причиняват, а не да променяме правилата на работещ коректно пазар.

Защо въпреки обединените пазари, ръста в производството на зелена енергия от ФЕЦ и достатъчния трансграничен капацитет, горещото лято на 2024 година доведе отново до скок в цените през юли?

Основната причина, по мое мнение, се корени в недостатъчния капацитет за съхранение на енергия, съчетан с ефектите от кризата в Украйна (например износ на съществени количества енергия).

Не трябва да забравяме, също така, че рано или късно ще се заговори за пестене на енергия и на ниво битово потребление, особено във връзка с очевидното изменение на климата. Ще се наложи да променим навиците си, ако искаме да прогнозираме добре и да живеем в предвидим и подреден свят.

Как виждате развитието на пазара с гаранциите за произход и как гледате на предложенията да се включи към тази търговия и атомната енергия?

Нашите планове предвиждат в сътрудничество с АУЕР да успеем до края на годината да стартираме пазара на Гаранции за произход. Колкото до включването на енергията от АЕЦ, то това е чисто регулаторен въпрос.

Ако трябва да направим своеобразна класация, коя платформа е най-предпочитана от търговците за сделки с електроенергия и какви са реализираните количества на двата основни пазарни сегмента „в рамките на деня“ и „ден напред“ през първите 6 месеца на 2024 година?

Най-предпочитан остава сегментът „Ден напред“, но трябва да подчертая, че „В рамките на деня“ търпи най-бурно развитие. От началото на годината на сегмент „Ден напред“ са изтъргувани почти 14 TWh. А на сегмент „В рамките на деня“ изтъргуваното количество е 1,5 TWh, като нарастването спрямо първите 6 месеца на 2023 г. е с 50%.

____________________________________________________________________________________________________

Константин Константинов е магистър електроинженер от Техническия университет в София и магистър по информационни системи от СУ „Св. Климент Охридски“. Средно образование получава в Националната финансово-стопанска гимназия в София.

Кариерата му в енергийния отрасъл започва в „Електроразпределение Столично“ ЕАД, където в периода 2003-2005 г. работи като специалист по Географски информационни системи. От 2005 до 2013 г. е част от екипа на „Енемона Ютилитис“ ЕАД, където е член на управителния съвет и заместник-изпълнителен директор. След това продължава професионалното си развитие като директор „Търговия с електрическа енергия“ в НЕК ЕАД, където е и член на Управителния съвет на NECO S.A.

Константинов е изпълнителен директор на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД от нейното създаване през януари 2014 г.