Достатъчни ли са 1,2 трилиона евро за спасяването на Европа?

Марио Драги, бившият министър-председател на Италия, се наслаждаваше на пенсионирането си, когато телефонът иззвъня. Беше септември 2023 г. и от кабинета на Урсула фон дер Лайен искаха да разберат дали той би могъл да свърши една последна работа за Брюксел: да намери начин да направи Европа отново конкурентоспособна.

„Трябваше да помисля няколко дни... преди да кажа „да“,“ спомня си Драги по-късно, когато публикува окончателния си доклад за съживяване на икономиката на Европейския съюз. „Задачата изглеждаше толкова трудна, толкова сложна.“

В сряда идеите на Драги за конкурентоспособността отново ще бъдат в центъра на вниманието, тъй като фон дер Лайен ще представи своя проект за следващия седемгодишен бюджет на ЕС, което ще бъде решаващ момент в нейния мандат като председател на Европейската комисия. Това анализира в свой текст авторитетното издание Politico.

Многогодишната финансова рамка (МФР), както е известен този огромен дългосрочен план за разходите, ще се прилага от 2028 до 2034 г. Фактът, че две години са отделени за преговори относно съдържанието на бюджета, е знак, че както обикновено фон дер Лайен очаква огромна битка с националните правителства, които трябва единодушно да се споразумеят за съдържанието му.

Служителите на Комисията прекараха уикенда в маратонски срещи за финализиране на предложението и работиха до късно в понеделник вечерта, захранвани с пица, кола и вода.

Залогът едва ли може да бъде по-голям. Предложението за МФР ще трябва да финансира ЕС, за да се справи с безпрецедентни предизвикателства, сред които търговска война с Америка на Доналд Тръмп; действителна война с Русия на Владимир Путин; засилена конкуренция от страна на Китай; конфликт в Близкия изток; изменение на климата; международна миграция; възход на крайната десница с нейната антибрюкселска политическа програма.

По думите на Драги, мастития мъдрец на европейската икономика: „Стигнахме до момента, в който без действия ще трябва да направим компромис с нашето благосъстояние, с околната среда или със свободата си.“

Сегашният основен бюджет на ЕС е на стойност около 1,2 трилиона евро, което едва ли е малко.

Но това представлява само около 1 % от общия БВП на ЕС, в сравнение с 48 % за бюджета на Германия и 57 % за Франция. Авторитетни наблюдатели - включително Драги - твърдят, че инвестициите в публичния сектор на ЕС са крайно недостатъчни, за да посрещнат предизвикателствата, пред които е изправен континентът.

Въпросът е колко по-голяма трябва да бъде бюджетната базука на Брюксел? Отговорът варира в широки граници в зависимост от това кой го дава.

Някои държави търсят никакво увеличение, докато други искат бюджетът на ЕС да се удвои, казва Ян Страски, старши икономист в ОИСР.

„Това е диапазонът от нула до двойно увеличение и според мен, ако го увеличите с по-малко от половината, вече ще можете да постигнете много от това, което има смисъл да се прави на ниво ЕС“, казва Страски пред изданието. „Може би да кажем, че 20 или 30 процента“ - което би довело до увеличаване на общия бюджет до около 1,3 процента от БВП - „ако се изразходват добре, биха могли да бъдат огромно подобрение“.

Лесните цели за постигане

В доклад от този месец ОИСР препоръча освен по-голям общ бюджет да се промени приоритетът на съществуващите средства на ЕС, за да се съсредоточат върху отбраната и по-интегрирания пазар на електроенергия, което ще намали разходите за електроенергия и ще спомогне за стимулиране на растежа.

Аналитичният център предлага по-голям дял от публичните разходи да бъде прехвърлен на Брюксел, за да се координират по-ефективни трансгранични инфраструктурни проекти, като например междусистемни електропроводи, и обществени поръчки в областта на отбраната.

„Не става въпрос и за търсене на перфектното решение, а за извличане на ползи от първи порядък като най-ниско висящите плодове (лесни за постигане цели, бел. ред.)“, каза Страски.

Според други анализатори Брюксел трябва да бъде още по-амбициозен, за да може ЕС да се справи с този момент. Според Жолт Дарваш, един от авторите на ново проучване на мозъчния тръст Bruegel, пакетът за разходи по МФР трябва да се удвои, повече или по-малко, за да се отчете необходимостта от финансиране на климатичния преход и изплащане на дълговете на Covid-19.

„Европейският съюз е изправен пред нарастващ натиск да изпълнява приоритети, които са все по-европейски по своя характер“, се казва в заключението на проучването на Bruegel. "Предизвикателствата, сред които са преходът в областта на климата и цифровите технологии, конкурентоспособността, икономическата устойчивост, отбраната, управлението на миграцията и външната политика, надхвърлят националните граници и изискват координирани и добре обезпечени с ресурси отговори. Но основният финансов инструмент на ЕС, неговият бюджет - или многогодишната финансова рамка (МФР) - остава зациклил в миналото."

Дарвас предложи бюджетът да се увеличи до около 2 % от БВП. Подобно увеличение ще позволи на бюджета на ЕС да покрие своя дял от допълнителните 800 млрд. евро годишно, които според Драги ще бъдат необходими от частния и публичния сектор за съживяване на икономическата конкурентоспособност на Европа.

Някои страни, включително Франция, са съгласни, че бюджетът на ЕС трябва да се увеличи.

Други, като Германия и Нидерландия, не искат бюджетът изобщо да се увеличава. „Швеция има предвид, че не бива да се впуска в разказа, че сега се нуждаем от по-голям бюджет, защото имаме нови проблеми, с които трябва да се справим“, заяви пред Politico шведският министър по въпросите на ЕС Джесика Розенкранц. „Ще трябва да направим приоритети в рамките на бюджета.“

Швеция желае МФР да бъде насочена към отбраната и сигурността, въпреки че според някои анализатори правото на ЕС не позволява на блока да прави преки военни разходи чрез дългосрочния си бюджет. „Как точно трябва да бъде формулирано или представено това в бюджета, към това ще трябва да се върнем“, каза Розенкранц. „Но смятам, че отбраната, сигурността, подкрепата за Украйна, както и конкурентоспособността - това ще бъдат темите, с които трябва да се занимава новият бюджет.“

Драги предложи също така радикално опростяване на бюджета - идея, която фон дер Лайен възприе със своето предложение за обединяване на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд - най-големите разходи на ЕС - в един мегафонд.

Вторият стълб на МФР, съгласно вече обявените от Комисията насоки, ще създаде нов Европейски фонд за конкурентоспособност, който ще осигури инвестиционен капацитет за ключови сектори и подкрепа за научните изследвания. Третият стълб на бюджета ще бъде нов фонд за външна дейност, който ще съчетава помощта за развитие и дипломацията, съгласно първоначалния план на фон дер Лайен.

Някои страни от ЕС и политици вече са настръхнали срещу тези реформи, особено по отношение на паричните средства за европейските земеделски стопани и икономически затруднените региони.

Европейските данъци

Толкова за разходите. По-трудната част - поне потенциално - е да се реши откъде изобщо да дойдат парите.

Вече се води ожесточен дебат за това дали новите форми на тези „собствени ресурси“, както се наричат приходите на ЕС, трябва да бъдат одобрени като част от новия бюджет, евентуално чрез разширяване на дела на приходите, които Брюксел може да вземе от съществуващите данъци или финансови споразумения.

Една от причините, които често се изтъкват в полза на нови форми на собствени ресурси, е да се намали напрежението в дебата за вноските на различните държави в бюджета - политическата фиксация върху така наречените „нетни салда“.

Страните, които са нетни платци, като Германия, Нидерландия и Швеция, внасят в банката повече, отколкото получават обратно. Това често прави политически по-трудно за тези правителства да обосноват пред своята национална аудитория защо общият бюджет на ЕС трябва да се увеличи.

Комисарят по бюджета на ЕС Пьотр Серафин обеща „амбициозен пакет от собствени ресурси“, който „от една страна ще укрепи финансовия капацитет на това, което имаме тук, на европейско равнище, но от друга страна ще бъде политически и социално приемлив за държавите-членки, а също и за гражданите на Европа“.

Късметът ще бъде на негова страна. „Не виждаме нужда от нови собствени ресурси и определено не от европейски данъци“, каза шведският Розенкранц. "Знаем, че се води широка дискусия за всичко - от използването на приходите от схемата на ЕС за търговия с емисии и механизма за регулиране на въглеродните граници до различни видове други форми на нови собствени ресурси. Това не е нещо, от което Швеция вижда необходимост. По-скоро бихме искали да се съсредоточим върху промяна на приоритетите в рамките на бюджета, което винаги е трудно, но това трябва да се направи в един национален бюджет, също и когато има нови предизвикателства за решаване."

Върховенство на закона

Един от начините да се спестят средства е да не се допусне „нито едно евро“ да бъде отпуснато на държава, която грубо нарушава демократичните стандарти на ЕС за „върховенство на закона“, добави Розенкранц. Това е мнение, което съвпада с целите на Комисията за следващата МФР.

Екипът на Фон дер Лайен разработва нов режим на „условност“, който ще засили финансовите санкции за страни като Унгария (а в миналото и Полша), за които Брюксел е установил, че не спазват демократичните свободи, които според него са в основата на ценностите на ЕС.

Но когато всяка страна от ЕС трябва да постигне пълно съгласие по бюджетния пакет - включително Унгария на Виктор Орбан - няма гаранция, че правилата за условност ще бъдат включени в окончателния проект на бюджета, каквото и да искат фон дер Лайен и нейните комисари.

Всъщност въпросът за наказването на държави, които не спазват принципите на „върховенството на закона“, се връща към същия основен въпрос, който е в основата на целия бюджет: За какво всъщност служи ЕС? Колко в тази епоха на многобройни глобални предизвикателства 27-те държави от блока трябва да правят заедно чрез действия, координирани в издигащите се офиси от стъкло и стомана в Брюксел, и колко трябва да решават у дома?

В крайна сметка мащабът и обхватът на окончателния бюджет на ЕС ще бъдат израз на колективния отговор на блока на този въпрос.

„Ако погледнете назад към историята на споразуменията за следващата МФР, видяхме много ограничени промени от една рамка до друга“, каза Дарвас, един от авторите на доклада на Bruegel. Според него най-големият риск за ЕС да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен сега, е, че изискването за единодушно съгласие между 27-те държави „силно ще ограничи“ всяка възможност за реформи.

„Съществува огромна закостенялост“, казва той. „Малко съм скептичен, че и този път ще има големи промени“, обяснява специалистът.