Боян Рашев: Трябва светкавично да се подобрят условията за бизнес в рудодобива и металургията

10 причини защо критичните суровини представляват невероятен шанс за България посочи пред Dir.bg и 3eNews експертът по управление на ресурсите

Икономика / Анализи / Интервюта , България , Индустрия на фокус
Ива Иванова
2768
article picture alt description

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Законът за критичните суровини на ЕК е шанс за България да заеме стратегически важно място в Европейския съюз. Остава само да се възползваме по умен начин. Това заяви пред Dir.bg и 3eNews един от водещите експерти по управление на ресурсите, околната среда и кръгова икономика - Боян Рашев, управляващ партньор, denkstatt и консултант на договорния фонд Expat Natural Resources за инвестиции в енергия и суровини. Той посочи 10 причини защо оползотворяването на този, по думите му "невероятен шанс", е важно за страната, а сред пречките изтъкна липсата на държавност, законодателни противоречия и неуредици. Ето какво още каза експертът Боян Рашев:

„ЕК най-накрая се събуди“ – така Вие, г-н Рашев, коментирахте предложението на Брюксел за новите регламенти за ключовите изкопаеми ресурси и за критичните суровини и ги определихте като „мечтата на миньора“. Задава ли се възраждане на минното дело и бурно развитие на добивната индустрия?

Точно това трябва да се случи, ако Европа наистина желае да постигне поне малко намаляване на зависимостта си от вноса на суровини, ре-индустриализация и целите на Зелената сделка. За съжаление ми се вижда малко вероятно. Да, известна промяна вероятно ще има – тук-там може и да се случат отделни проекти, най-вече в Скандинавските страни и Източна Европа. Като цяло обаче смятам, че ще остане в сред множеството политически заявки, за които Европейският съюз и правителствата на страните-членки говорят, но никой реално не изпълнява. Малко вероятно е изведнъж минната индустрия да стане топ приоритет за Европа след десетилетия на изграждане на възможно най-негативен образ на този бизнес.

Бихте ли изяснили разликата между “стратегически суровини" и "критични суровини"?

Понятието „критични суровини“ или „суровини от изключително важност“ (critical raw materials) съществува от 2008 г., тоест от предишния суперцикъл на цените на суровините. Тогава стартира Европейската инициатива за суровините. Критичните за ЕС суровини са тези, които се характеризират с особено голям риск от недостиг на снабдяването през следващите 10 години и които са особено важни за веригата за създаване на стойност. През 2011 г. беше създаден първият такъв списък на европейско ниво. Днес вече е наличен пети списък, който има много по-широк обхват – включва 34 различни суровини, основно метали.

Предложеният Европейски закон за критичните суровини (Critical Raw Materials Act) включва и втори списък – на т. нар. „стратегически суровини“. Грубо казано, там са добавени суровини, които не отговарят на строгите критерии да бъдат обявени за „критични“, но фактически ограничават развитието на стратегически индустрии за ЕС, вкл. цялата т. нар. „индустрия за нетна нула“, тоест производството на ВЕИ, батерии, всякакви компоненти на електроенергийните системи, електролизери. Примери за такива са медта и никела. 

С какви залежи и потенциални възможности разполага България?

България разполага със страхотни възможности, които са свързани най-вече с медта. Имайте предвид, че глобалният пазар на мед през изминалата 2022 г. е около 300 милиарда долара, а всички останали (критични за енергийния преход суровини) общо не надхвърлят 150 милиарда. С две думи, най-краткото описание на т. нар. критични или стратегически за Европа суровини от икономическа гледна точка е "Мед и други".

Това е невероятен шанс за България, защото:

  • 1. Ние сме на трето място в Европа по добив на медни руди.
  • 2. България е в топ 6 на вносителите на медни концентрати в света.
  • 3. България е третият най-голям износител на нерафинирана мед в света за 2020 г. и център на рециклирането на мед в Европа.
  • 4. Продажбите на мед и медни продукти дават около 10% от износа на България.
  • 5. Преди броени дни Аурубис България обяви планове за нова голяма инвестиция в завода в Пирдоп, която ще ни изкачи нагоре в класирането на производителите на рафинирана мед.
  • 6. Мините на Асарел-Медет, Елаците-мед и ДПМ Челопеч непрекъснато инвестират в модернизация и увеличаване на добива.
  • 7. България разполага с множество нови находища с доказани запаси и голям потенциален ресурс за изграждане на нови мини.
  • 8. Все повече компании у нас използват произведената в България мед и произвеждат изделия с по-висока добавена стойност.
  • 9. За разлика от повечето страни в ЕС, България все още разполага с квалифициран човешки ресурс, способен качествено да върши гореописаната работа.
  • 10. За разлика от повечето страни в ЕС, България все още разполага с електроенергийна система, способна за осигури нужната за мините и металургията изобилна, надеждна, чиста и евтина енергия.

Медта е в основата, но България е в силна европейска позиция и при други метали. Благодарение на КЦМ сме сред водещите страни в добива, производството и рециклирането на олово и цинк . Освен това притежаваме и големи находища на манган и волфрам, които не използваме адекватно – в тях трябва бързо да се инвестира. 

Какво трябва да предприеме страната в близък и по-дългосрочен план?

Законът за критичните суровини на ЕК е шанс за България да заеме стратегически важно място в Европейския съюз. Остава само да се възползваме по умен начин. Най-общо трябва условията за правене на бизнес в съответните сектори – рудодобив и металургия – светкавично да се подобрят. Така родните компании ще могат бързо да инвестират печалбите си тук, а и ще привлечем и големите международни играчи в сектора. Разбира се, трябва да направим така, че да привлечем и производители на компоненти или крайни изделия от съответните метали, за да остане тук по-голяма част от стойността. 

Кои са главните пречки?

Ужасяващото наследство от комунизма в тези сектори, страховете и предразсъдъците на хората, бюрокрацията и най-вече – липсата на държавност. Минералните богатства са държавна собственост и държавата трябва да иска да се възползва от добива им като осигурява добри условия за частните добивни компании. В момента държавата само им пречи. 

Вашите препоръки за нормативната база, изграждането на инфраструктура и внедряването на щадящи природата технологии?

Да започнем с липсата на ясна стратегия за развитие на минния бранш на национално ниво. Няма разбиране на ползите от бранша, което показва от една страна недостатъчна работа на компаниите с обществеността, но от друга показва липсата на подкрепа за индустрията от държавата. Сроковете за издаване на разрешителни не са задължителни за администрацията, а от там и са непредвидими за бизнеса, което пречи на планирането. Преминаването през всички изискуеми процедури отнема много дълго време, дори и без да са обжалвани. Има нужда от еднозначно тълкуване и прилагане на законодателните изисквания от всички институции. Невинаги има яснота относно вътрешноведомствените процедури в институциите. Има противоречия в актове на европейско ниво – напр. Законът за критичните суровини ще влезе в директен сблъсък природозащитните регулации.

За проекти няма как да давам препоръки от общ характер. Много неща трябва да се имат предвид, а конкретните препоръки се отнасят за всеки специфичен проект. 

Забелязват ли се вече инвестиционни интереси?

Винаги е имало инвестиционен интерес, защото имаме находища, силна рудодобивна и металургична индустрия и обучени кадри. За съжаление последните бързо намаляват или работят из цял свят, но не и у нас. 

А опасност да бъдем заобиколени?

Българската държава многократно е доказвала неспособността си да се възползва от естествените си предимства или благоприятни обстоятелства, за да постига икономическа конкурентоспособност. Да, много вероятно е отново да стане така. Сърбия например вече привлича големите минни компании – просто нещата там се случват бързо и ефективно.  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща