Без индустрия, няма танкове: ЕС залага на повече чиста стомана, за да осигури бъдещето си

Спасяването и екологизирането на европейските стоманодобивни заводи вече е ключова част от отбранителната стратегия на ЕС. ЕС трябва да построи повече танкове - и няма причина тези танкове да не бъдат екологични. Това коментира европейското издание Politico.

В стремежа си да спаси загиващите си стоманодобивна и металургична промишленост ЕС формулира план за защита на сектора от нелоялна конкуренция от чужбина, високи цени на енергията и предстояща търговска война със САЩ - като същевременно спомогне континентът да стане екологично чист.

С тази стратегия, която до голяма степен се основава на използването на арсенала от търговски мерки на ЕС срещу по-евтини чуждестранни продукти и субсидирането на декарбонизацията на сектора, Брюксел се надява, че спасяването на производството на метали ще даде тласък и на отбранителната промишленост и в крайна сметка ще осигури безопасността на Европа.  

„Един основен боен танк съдържа 50 до 60 тона висококачествена стомана, една самоходна артилерийска система - до 100 тона, един изтребител - 3 тона алуминий“, пише Комисията в плана и добавя, че „стабилната и устойчива верига за доставки на тези материали е от решаващо значение за укрепването на европейската отбранителна технологична и промишлена база, за гарантиране на готовността и вътрешната сигурност на ЕС“.

В документа от 19 страници се признава, че стоманата е заемала централно място в европейската интеграция, като първите стъпки на блока към сътрудничество датират от Европейската общност за въглища и стомана, създадена след Втората световна война.

„Изборът беше ясен - Европа трябваше да спаси стоманата си. Дължим това на нашата история. Европа започна със стоманата“, заяви ръководителят на промишлеността на ЕС Стефан Сежурне на пресконференция в сряда, визирайки същото знаково споразумение от 1951 г., което в крайна сметка се превърна в Европейски съюз.

Това, което започна като проект за укрепване на мира чрез обвързване на френските и германските интереси, сега бързо се превръща в проект за производство на възпиращи средства срещу експанзионистична Русия, която не е ограничена от обещанията на САЩ да се застъпи за Европа.

Не е случайно, че ЕС разкри важни планове в областта на отбраната, финансите и промишлеността в един и същи ден. Грубото събуждане на блока през първите месеци от втория мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ означава, че всички проблеми, пред които е изправена Европа, са увеличени почти максимално.

По-специално стоманодобивната и алуминиевата промишленост ще усетят въздействието на наложените от Тръмп преди седмица 25-процентни мита върху целия внос на метали от САЩ.

Преди всичко сигнал към тежката промишленост, че Комисията признава проблемите ѝ, Планът за действие за стоманата и металите рисува сектори в почти неизбежен упадък. „ЕС е единственият голям регион за производство на стомана, в който се наблюдава намаляване на капацитета“, се предупреждава в плана.

В дългосрочен план Брюксел се надява, че съсредоточаването върху производството на нисковъглеродна стомана с по-евтина местна енергия от възобновяеми източници, водород и местно рециклиран скрап ще даде на индустрията предимство пред конкурентите.

Безпрецедентни действия

Ако причината е в отбранителната индустрия и заетостта, то случаят е по-сложен.

Планът включва мерки в областта на енергетиката, търговията и устойчивото развитие. Може би най-належащото е, че Комисията обещава, че ще намери начин да възпроизведе защитните мерки, предназначени да продължат да предпазват стоманодобивния сектор от вноса, спрян от САЩ с новите мита на Тръмп.

По закон предпазните мерки могат да действат само осем години, така че заместването им ще изисква известна правна креативност от страна на Комисията. Планът за действие за стоманата обещава да представи предложение през третото тримесечие.

Комисията също така обещава „активно да започва разследвания въз основа на „заплаха от вреда“. Това е европейски говорене за започване на търговски разследвания на дъмпинг или субсидии, като станалия известен случай с китайските електромобили. Използването на правния термин „заплаха от вреда“ означава, че ЕС не трябва да чака, докато даден отрасъл вече почувства натиск.

Като мярка за защита скоро стоманата и алуминият може да бъдат класифицирани въз основа на това къде първоначално са били „разтопени и излети“, а не в коя държава са били променени след това. Това ще позволи на ЕС да се справи със заобикалянето на съществуващите мита върху вноса.

„Достатъчно ли е? Историята ще покаже“, каза служител на Комисията, на когото бе предоставена анонимност, за да обсъди плана открито пред изданието Politco.

„Но ако бяхме обещали това преди няколко години, никой нямаше да повярва“, казаха те, като имаха предвид, че Комисията обмисля ограничения върху износа на метален скрап, проследяване на местата, където първоначално се топи и излива стомана, и издигане на предпазни мерки за алуминия. Последните две точки са напълно нови мерки.

Зелено и сигурно

Брюксел също така даде най-благосклонното досега становище по отношение на предстоящите промени в трансграничния данък върху въглеродните емисии в ЕС, известен като CBAM, с който се облага определен внос от страни без еквивалентна цена на въглеродните емисии.

Комисията обеща да разшири обхвата на данъка върху въглеродните емисии, така че да обхване и специфични продукти, произведени от стомана и алуминий - не само основните метали. Това би затворило вратичка, която според индустриалните групи е използвана от фирмите за избягване на данъци.

Първата реакция на промишлеността беше положителна. „Благодарни сме, че Комисията ясно призна стратегическото значение на европейската стоманодобивна промишленост за суверенитета, сигурността и конкурентоспособността на ЕС“, заяви Хенрик Адам, президент на асоциацията на производителите на стомана Eurofer.

Най-големият европейски лобист за алуминий Пол Вос отбеляза във вторник „напълно нова, различна и по-добра динамика на обмена с Европейската комисия“, като добави: „Сега ни трябват реални резултати.“

Междувременно зелените групи приветстваха акцента върху подпомагането на тежката промишленост да стане екологична. „Това е добра новина: Ускоряването на декарбонизацията на стоманодобивния сектор е най-добрият залог за осигуряване на дългосрочно бъдеще за сектора в Европа“, каза Йохана Лене, асоцииран директор за чиста икономика в мозъчния тръст за климата E3G.

„Трябва да видим много по-съгласувана индустриална политика, която да стимулира прехода с бързи темпове: увеличаване на пилотните проекти от първо поколение с почти нулеви емисии, увеличаване на търсенето чрез водещи пазари и осигуряване на евтина и богата електроенергия от възобновяеми източници за сектора“, добави тя.