Цените на медта се доближиха до най-високото ниво за последните 5 месеца

Цените на медта се покачват поради очакваните тарифи на САЩ върху вноса.

САЩ разчитат на внос за 45% от потреблението си на мед, а мито от 25% може да наруши веригите за доставки.

Очертава се дългосрочен недостиг на мед, тъй като големи производители като Чили и Перу са изправени пред намаляващо производство и ресурсен национализъм.

В понеделник цените на медта се доближиха до най-високото ниво за последните 5 месеца, отчасти заради представения от китайското правителство план за действия за стимулиране на потреблението. Търсенето от страна на китайският сектор на недвижимите имоти, който е ключов източник за търсенето на метала остава слаб, посочва в публикацията си за Oil Price Andrew Topf.

Медта с доставка за месец май на борсата Comex в Ню Йорк се търгуваше с повишение от 1% - 4,49 долара за фунт или 9 900 долара тон. След като президентът Тръмп подписа указ за започване на проверка на вноса на мед по раздел 232, цените се повишиха с около 12%. Проверката оценява въздействието на вноса върху националната сигурност.

Червеният метал достигна най-високото си ниво от 5,20 долара за фунт през месец май 2024 г. заради липсата на предлагане. Преходът към възобновяеми източници на енергия, ръстът на електромобилите и развитието на изкуствения интелект (ИИ) увеличиха търсенето на мед, посочва авторът.

Най-големият производител на мед в света е Чили. Службата в Чили, която отговаря за медната индустрия публикува прогнозата си за цената на медта. Очаква се, че металът ще струва средно 4,25 долара за фунт през 2025 г. и 2026 г. и да се задържи над 4 долара за фунт през следващото десетилетие.

Citigroup очаква, че медта на Лондонската борса на метали (LME) ще достигне 10 000 долара за тон през следващите три месеца (4,53 долара за фунт), тъй като световният пазар на мед ще остане напрегнат до изясняване на сроковете за въвеждането на вносните мита от САЩ.

Въпреки че администрацията на Тръмп не го е обявила официално, 25-процентното мито върху медта е на хоризонта. В обръщение към Конгреса американският президент Тръмп каза: „Също така наложих 25-процентови мита върху чуждестранния алуминий, мед и стомана. Необходими са мита, за да направи Америка отново богата. Това се случва и ще се случи доста бързо.", се казва в публикацията.

Подобно на Citigroup, Morgan Stanley също очаква цените на медта да се повишат допълнително на фона на заплахата от потенциални американски мита.

„Тъй като тарифите още не са въведени, има силен стимул за доставки на метал в САЩ, което оказва натиск върху пазарите в останалата част от света“, съобщава Morgan Stanley чрез Mining.com.

Големите търговци като Glencore и Trafigura спешно изплащат мед за САЩ до обявяване на митата. Ако тарифите от 25 % върху вноса станат реалност, това значително ще повлияе върху вътрешния пазар на мед, твърдят от Metal Miner, отчитайки растящата необходимост от електрификация и настоящото развитие на електрическите мрежи.

Зависимостта на САЩ от внос на мед през последните две десетилетия се увеличи значително. Геоложката служба на САЩ съобщава, че вносът сега съставлява около 45 % от вътрешния пазар, пише още Andrew Topf.

Търсенето на мед

Преходът към чиста енергия също стимулира търсенето на мед. Според данните на Forbes, „минералът за електрификацията“ е необходим за производство и строителство, както за традиционните, така и на развиващите се сектори в САЩ.  Около 75 % от търсенето на медта се пада на електроенергийния сектор, включително за производство и пренос на електроенергия и окабеляване на офиси и домове. Медта се използва също така широко и за транспортно оборудване и инфраструктура, промишлено оборудване и все по-голям брой продукти.

Електрифицирането на глобалния автомобилен парк изисква пускането в експлоатация на 55% повече нови мини. Между 35 и 195 големи нови медни мини трябва да бъдат построени до 2050 г., със скорост до шест мини на година. В силно регулирани юрисдикции като САЩ и Канада изграждането на мина от нулата може да отнеме до 20 години.

Най-големият производител на мед в света, чилийската държавна Codelco, наскоро предупреди, че производството през това тримесечие ще бъде подобно или малко под нивото от миналата година поради поддръжката на неговата подземна мина El Teniente в централно Чили. Страната, която е и най-големият производител в света през януари е намалила производството си с 24 % в сравнение с предходния месец – до най-ниското ниво за последните 9 месеца. Чели не само намалява производството на мед, заради ниското му съдържание и сушата (производството на мед изисква много вода), но и заради засилената държавна намеса в добива на полезни изкопаеми.

Същото се случва и в Перу – трета по производство на мед в света.

Например през април 2023 г. Чили обяви, че всички проекти за добив на литий трябва да бъдат структурирани като публично-частни партньорства, където държавата притежава мажоритарен дял. Чили произвежда почти една четвърт (24%) от световния литий, пише авторът.

Според него други държави също стават все по-националистични по отношение на ресурсите. Повече от една трета от производството на мед сега се извършва в страни, считани за „висок“ или „много висок“ риск, спрямо едва 17% през 2016 г., според нов доклад на Verisk Maplecroft.

„Страните производителки налагат забрани за износ, създават държавни компании и в някои случаи национализират цели минерални сектори. „Независимо дали това е оправдано заради енергийния преход, технологичните индустрии или военната подготовка, но страните навсякъде искат свой дял от критичния минерален пай“, казва Теа Риофранкос, професор по политически науки и автор на предстоящата книга „Добив: Границите на зеления капитализъм“.

Миналата година CNBC написа, че медта е жизненоважен компонент за строителната и отбранителната промишленост и ключов компонент в електрическите превозни средства, вятърните турбини и електрическата мрежа, напомнят от Oil Price.