Централните банки поеха по път, който не всички може да извървят докрай

След две години на висока инфлация, когато световните централни банки трябваше да вдигнат лихвите си, ограничавайки парите в обращение, успокояването на цените и охлаждането на икономиките през 2024 г. насочи към курс на намаляване на цената на кредитирането.

Седем от десетте основни централни банки на развитите икономики през изминалата година понижиха лихвите си, като само Австралия и Норвегия все още задържат нивото. Япония, винаги изключение, следва курс на вдигане на ставките, след като най-накрая инфлацията в страната започна да се ускорява, обобщава БТА.

Едва ли е възможно връщане към нивата на водещите лихви от преди пандемията от КОВИД-19, когато Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ поддържаше нулеви лихви, а Европейската централна банка (ЕЦБ) навлезе в екзотичния свят на негативните лихви, коментират експерти.

"Усещането ми е, че няма да се върнем към това. Изглежда неутралната лихва е значително по-висока, отколкото бе тогава", каза американският централен банкер Джером Пауъл.

Т. нар. неутрална лихва на централните банки е краткосрочна ставка, осигуряваща равновесието в паричната политика при пълна заетост и стабилна инфлация, и дългосрочният стремеж е връщане именно към тези нива. За САЩ и Канада като такова равнище се посочват 2 до 2,5 процента, за еврозоната и Япония - между 1 и 1,5 процента, за Австралия и Великобритания - 2,5 до 3 процента и нула до 0,5 процента за Швейцария.

И ако намаляването на лихвите през изминалата година, първото от началото на пандемията, бе приветствано и единодушно очаквано, то следващите 12 месеца вероятно ще бъдат по-сложни. Някои страни ще продължат бързо с по-нататъшните намаления, а други ще бъдат по-предпазливи. Сигналите може да са по-трудни за разчитане, като вниманието ще бъде насочено не само към чисто икономически фактори като нивото на инфлацията и безработицата, но и към политиката, където например завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом пораждат значителна несигурност.

Швейцарската национална банка (Swiss National Bank) бе първата, която доби достатъчно увереност в икономическия цикъл и на 21 март намали лихвите си. След четири поредни понижения на ставките, на 12 декември регулаторът ги свали отново, този път с 50 базисни пункта до 0,5 на сто. Това намаляване бе по-голямо от очакванията на пазарите, които залагаха на свиване с 25 базисни пункта, и стана най-голямото от януари 2015 г. насам. По този начин цената на кредитирането достигна най-ниското си ниво от 2022 г. на фона на инфлацията от едва 0,7 на сто и засилването на швейцарския франк, който е сред "сигурните" валути, предлагащи на инвеститорите убежище в периоди на сътресения. Швейцарският регулатор остава един от малкото, които продължават да следват без колебание поетия курс и е възможно на заседанието си през март догодина да слезе и под нивото от 0,5 на сто.

Европейската централна банка (ЕЦБ) реагира бавно на нарастващата инфлация миналата година и вероятно закъсня с прекратяването на повишаването на лихвените проценти, се посочва в анализ на банка Ай Ен Джи (ING). Едва през юни институцията от Франкфурт пристъпи към понижаване на лихвите си, окуражена от намаляването на инфлацията и приближаването й към целевите 2 процента. На четири стъпки през годината тя свали лихвата си с общо 100 базисни пункта до 3 на сто. Сега централната банка на еврозоната изглежда решена да изпревари кривата и да върне лихвените проценти към неутрално ниво възможно най-бързо. Пазарите залагат на свиване на референтния показател с близо 110 пункта до края на 2025 година. Въпреки това с появата на повече рискове за икономиката на еврозоната и дори ако инфлационният натиск не изчезне напълно, се очаква ЕЦБ да слезе под неутралната граница, посочват анализаторите на Ай Ен Джи, като депозитната лихва би могла да достигне равнище от 1,75 на сто преди лятото. На заседанието през декември председателката Кристин Лагард открои инфлацията като решаващия фактор за последващи решения, но те могат да бъдат мотивирани и от нуждата да се стимулира икономическият растеж на валутния съюз, който се очаква да бъде едва 0,8 на сто в края на тази година и 1,2 на сто догодина.

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ обаче изглежда разколебано в пътя за 2025 г. и заема изчаквателна позиция. След декемврийското заседание президентът му Джером Пауъл заяви, че догодина лихвите ще се понижават с по-бавен темп от очакваното дотогава, като върху паричната политика могат да се отразят някои от очакваните политики на Тръмп. През 2024 г. УФР понижи ставките с общо 75 базисни пункта, въпреки че икономиката расте с темп, близък до 3 на сто, инфлацията е над целевата, безработицата остава много ниска, а пазарите на акции и цените на жилищата са на рекордно високи нива. Централната банка се обоснова с това, че цикълът на повишаване на лихвените проценти през 2022/23 г. бе най-бързият и агресивен от 40 години насам, а периодът между последното повишение на лихвите и първото им понижение беше необичайно дълъг - 14 месеца при средно около шест месеца през последните 50 години.

До заседанието си през март УФР ще има по-ясна представа за тарифните, данъчните и разходните планове на Тръмп по време на втория му мандат. Перспективата евентуално намаляване на данъци да подпомогне икономическия растеж, докато нови мита тласнат нагоре инфлацията, подкрепя очакването за по-бавен и постепенен път на намаляване на лихвите през следващата година.

"Банк ъв Ингланд" (Bank of England) действа по-плавно. На две от заседанията си през годината тя нямали основната си лихва с по четвърт процентен пункт, сваляйки я от равнището от 5,25 на сто до 4,75 на сто, а през декември реши да я остави без промяна. Инфлацията в страната остава устойчива, особено в сектора на услугите, засилват се и опасенията, че увеличенията на възнагражденията могат да дадат нов тласък на инфлационните процеси. Същевременно се очаква новият бюджет на страната за 2025 г. със заложените в него допълнителни разходи да стимулира икономиката. Анализите сочат значителна вероятност догодина ставките във Великобритания да се понижат до 3,7 на сто, може би през първата половина на годината.

На 19 декември централната банка на Норвегия запази основния си лихвен процент на 16-годишния максимум от 4,5 на сто - най-високото ниво на лихви сред западните централни банки. В перспектива ръководителите й смятат, че макар все още да е необходима рестриктивна политика, моментът за започване на облекчаване на кредитирането наближава, и се очаква да започне да понижава ставките през март догодина.

Шведската централна банка "Риксбанк" (Riksbank) намали на последното си заседание основната си лихва с четвърт процентен пункт до ниво от 2,5 на сто. От регулатора посочиха, че "имат основания да бъдат по-предпазливи" по отношение на предстоящи решения за намаляване на лихвата в началото на 2025 година.

За Японската централна банка (Bank of Japan) 2024 г. донесе значителна промяна в паричната политика и тя започна цикъл на повишаване на лихвите - единствена сред водещите парични институции. След като през март се отказа от отрицателните лихви и вдигна референтната ставка до 0,25 на сто през юли, тя запази това ниво до края на годината, намеквайки обаче, че ново повишение може да последва още в началото на 2025 година. През следващата година, както и през тази, решенията на Японската централна банка ще бъдат изненада за пазарите и всеки път ще бъдат обусловени от конкретните показатели, като лихвата може евентуално до нарасне до 1 процент към края на 2025 година, прогнозират анализаторите на Ай Ен Джи. Очаква се инфлационният натиск, обусловен от повишението на заплатите, да нарасне, а корпоративните печалби да се подобрят, докато слабата японска йена остане рисков фактор за превишаване на инфлационната цел. 

Централната банка на Австралия не се реши да понижи лихвата си, запазвайки я на 12-годишен максимум от 4,35 на сто, но намекна за вероятността да я свие на заседанието си през февруари предвид неочакваното забавяне на икономическия растеж и задържащия ефект на високите лихви върху разходите на домакинствата въпреки данъчните намаления напоследък.

Съседна Нова Зеландия пък през третото тримесечие изпадна в рецесия, което проправи път за по-агресивни понижения. Централната банка на островната страна вече е свалила ставките със 125 базисни пункта до 4,25 на сто и до средата на идната година се очаква да бъдат заличени още около 100 базисни пункта.

Централната банка на Канада също намали лихвените проценти с 50 базисни пункта до 3,25 на сто през декември, като за първи път след избухването на епидемията от КОВИД-19 сви лихвите с половин пункт. Тя посочи, че по-нататъшното облекчаване ще бъде постепенно, след като годишната инфлация се ускори до 2 процента, но предвид слабата икономика на Канада, застрашена от предложените от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп мита, пазарите дават вероятност от 50 процента за понижение с 25 базисни пункта през януари./Елена Савова, БТА