Mоже ли Европа да се справи без природен газ от Катар?

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Катар може да спре газовото кранче на ЕС, стана ясно от интервю на енергийният министър на страната  Саад ал Кааби пред Financial Times. Причината е нова директива на Брюксел, според която от 2027 г. страните от общността ще могат да налагат глоби на големите компании, които не правят достатъчно в борба с правата на човека и изменението на климата. Под ударите на закона са и енергийните компании като QatarEnergy, които може да загубят под формата на глоби до 5% от годишния си оборот.

Белгия е една от страните, които силно разчитат на катарските доставки. В момента 8% от общия внос идва от Катар. Останалите страни са Норвегия, Нидерландия, Великобритания, Франция и все още нищожните стотина тераватчаса руски втечнен природен газ.

"Ако загубя 5% от генерирания си оборот, за да отида в Европа, тогава няма да ходя там“, казва министърът пред световната икономическа медия и дава да се разбере, че няма да се поколебае да спре доставките, защото тези 5% означавали загуби не само за компанията, но и за бюджета на самата държава.

Редица икономисти и университетски преподаватели коментираха в редица белгийски медии след въпросното интервю, че за Белгия няма непосредствена заплаха. За Моник де Йонг, постдокторант от университета "Фридрих-Александър" в Нюрнберг – петте процента са важни за Европа, но не и фатални като обем. „Значителен процент, но не толкова голям, колкото зависимостта, която имахме от руския газ"“, казва ученият.

Предимството на пазара на втечнен природен газ, според Де Йонг, е, че потоците могат да се променят бързо. В момента голяма част от катарския газ все още отивал в Азия и Европа. Ако Катар наистина спре да доставя Европа, страни като Белгия бързо ще се преориентират и ще започнат да внасят повече LNG от Америка и тогава американците ще изнасят по-малко за Азия.

За други наблюдатели заканата може да окаже влияние върху цените на газа. Силно ще бъдат засегнати най-вече домакинствата на променлив договор, каквито са повечето във фламандската част на страната.

Заплахата като средство за натиск за преговори

Пред обществената телевизия Ве Ер Те Моник де Йонг поставя и друг любопитен акцент по отношение на заплахата на катарците – дали въобще ще се стигне до спиране на кранчето и просто е лост за политически натиск. Според енергийният специалист трябвало да се обърне внимание на изказването на катарския министър, че „съществуващите договори ще бъдат спазени“.

Все още е малко неясно какво точно има предвид с това. Във всеки случай законът няма да влезе в сила до 2027 г., така че все още имаме известно време, за да видим какво точно ще се случи. Засега заплахата е главно като средство за натиск, за да отклони вниманието от нарушенията на човешките права. Това е като предупредителен сигнал да се преговаря и да се види какво е възможно, така че да не се налага да плащат тези глоби, университетският постдокторант.

"Отговорът на Катар може да създаде прецедент за други страни износителки на енергия да се противопоставят на строгите разпоредби на ЕС. Тогава ЕС може да бъде подложен на натиск да балансира целите за устойчивост със съображения за икономическа и енергийна сигурност", коментира катарският вестник The National.

Директивата на раздора

Директивата на ЕС за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD), която влезе в сила през юли, позволява глоби до 5% от годишните глобални приходи на компанията, ако ръководството не успее да се справи с неблагоприятните въздействия върху правата на човека или околната среда. Текстът предизвика критики в много държави в самия ЕС с изискването, че трябва да транспонират новите правила в националното си законодателство до 2026 г. Една година по-късно, през 2027 г., правилата ще започнат да се прилагат за компаниите, с постепенно въвеждане между три и пет години след влизането в сила, отбелязва „Политико“.

Директивата е част от по-широката стратегия на блока за привеждане на корпоративните практики в съответствие с целта за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Европейската комисия подчерта, че директивата е в съответствие с международното право и че това, което представлява неблагоприятно въздействие по мярката, се определя от световно признати стандарти. "Надлежната проверка съгласно директивата е базирана на риска", се казва в изявление на комисията.

Германия призова законът да бъде отложен с две години и малките и средните предприятия да бъдат освободени от задълженията за отчитане, тъй като най-голямата икономика в блока се бори със спад, съобщи Bloomberg през декември.

Договори с мандат за десетилетия

QatarEnergy подписа 27-годишни сделки с европейски големи компании, включително Shell, Eni и TotalEnergies, за доставка на втечнен природен газ за страните от ЕС от огромните си проекти за разширяване в Катар, които трябва да започнат работа през 2026 и 2027 г.

Извън Европа през 2023 беше сключено близо тридесетилетно споразумение и с Китайската национална петролна корпорация (CNPC). Богатото емирство от Персийския залив, което е един от водещите световни производители на втечнен природен газ заедно със САЩ и Австралия, вече брои Китай, Япония и Южна Корея сред основните си клиенти. Съгласно това споразумение ще бъдат доставяни 4 милиона тона LNG годишно.

През миналото лято беше съобщено още, че CNPC ще се "присъедини към семейството" на катарския газ, като участва в North Field East (NFE), проект за разширяване на офшорното находище North Field, най-голямото находище на природен газ в света, което Катар разработва с Иран. Qatar Energy ще прехвърли на CNPC  5% дял в находището.

През ноември 2022 г. QatarEnergy и Sinopec, друга китайска държавна компания, подписаха подобен договор за доставка от 4 милиона тона годишно в продължение на 27 години, считан по това време като най-дългосрочния договор, сключван някога в индустрията.

През 2020 г. Китай стана най-големият търговски партньор на шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив ( включително Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства) в търговията с изкопаеми горива.  Новата газова сделка с Катар идва в същия ден, в който Пекин обяви вноса на руски петрол през май, който достигна рекордно високо ниво след нахлуването на Москва в Украйна, припомня фактологията френската телевизия BFM Business.