Експерти: Нови продукти на БНЕБ и дългосрочни договори ще осигурят по-стабилна и перспективна визия на енергийния пазар
Новият пазарен дизайн на електроенергийния пазар, ролята на регулатора, на преносния оператор, на участниците на пазара и възможностите, които предлага Българската независима енергийна борса (БНЕБ, IBEX) бяха част от темите, разисквани от експерти в рамките на конференцията „Пазар и регулации“, организирана от сп. „Мениджър“. В рамките на конференцията бяха обсъдени и темите за REMIT, компенсацията за високите цени на електроенергията и бъдещето на енергийния пазар.
Има поне три принципа на пазарния дизайн, които трябва да са релевантни. Първият е да се максимизира съответствието между механизма, който определя цените и начина, по който преносната мрежа се управлява в реално време. Вторият принцип на пазарния дизайн, е че трябва да има комбинация между регулаторни и пазарни механизми, които осигуряват възможността за адекватни преносни и преносни мощности. Третият е, че трябва да се постигне активно участие на потребителите и всички участници на пазара. С тези думи модераторът Виктор Аврамов, преподавател департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет даде ход на панела озаглавен „Обновеният пазарен дизайн - предизвикателства и възможности“ в рамките на енергийната конференция „Пазар и регулации“, организирана от списание „Мениджър“.
Дискусията стартира с една от основните теми, по която, както се оказа има все още очаквания за развитие - балансиращата енергия. Както е известно, след новата методика на КЕВР тя влезе в дневния ред на всички пазарни участници и предизвика поредица от размяна на мнения.
„Действително балансирането на енергийната система е един изключително важен показател, особено в периода, когато вече България е член на от синхронната зона Континентална Европа“, коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той припомни, как събитията на пазара през месеците април и май тази година практически доведоха до промяна в нормативната уредба и в частност изваждането на методиката за балансиращия пазар от Закона за енергетиката.
Председателя на КЕВР напомни и за постъпилите в регулатора предложения за корекция на методиката и решението, че анализ ще бъде направен шест месеца след прилагането й. Сега, по думите му, след анализ какво се е случило „резултатите са много окуражителни“. „Между два и три пъти намаля енергията, която се използва за целите на балансирането“, каза той и определи тенденцията като „повече от положителна“.
В тази връзка той беше категоричен, че промяна няма да има. „Няма основания, когато един нормативен акт дава положителни резултати, да се започва с неговата промяна“ каза Иванов като не подмина и размера на коефициентите, с които се санкционират дружества, отдалечени от търговския график, както и дисциплиниращия ефект.
Предстои да се присъединим последователно към двете европейски платформи за балансираща енергия –Платформата за международна координация на автоматично възстановяване на честотата и стабилна работа на системата (PICASSO) и Европейската инициатива за ръчно активирани резерви (MARI)“, напомни още Иванов.
Главният търговски директор на Електрохолд България Владимир Дичев от своя страна определи, ситуацията на пазара на балансираща енергия на 19 май като „състояние на системата“, която обаче е дали и „сигнал за новите тенденции и изисквания към доставчиците“. „Имаше и дисциплиниращ ефект. Доста от координаторите осъзнаха, че пазара се променя и търговията – такава, каквато я познаваме преди десет години, вече не е такава“, отбеляза той. Дичев изрази очакване, че новите платформи ще доведат до повишаване на конкуренцията между доставчиците на балансираща енергия така, както се случи на борсата в сегмента „в рамките на деня“ с поглед и достъп до целия европейски пазар.
Според изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев обаче все още има, какво да се изчисти в методиката. Той коментира също така, че и в двете платформи PICASSO и MARI има несъвършенства. В тази връзка Цачев даде пример и подробности с излизането на част от държавите присъединили се преди към платформата PICASSO и в частност италианския регулатор. В същото време беше категоричен, че е „важно тези платформи да започнат активно да работят“.
„Вижда се вече ефекта в пилотния проект между Германия и Австрия. За германските оператори моделът работи много добре, тъй като те се възползват от австрийските водноелектрически централи и евтината балансиращата енергия. За сметка на това австрийският оператор в известна степен страда, защото когато му се наложи да ползва балансиращи мощности, той трябва да ползва скъпите германски централи. Именно тук има разминавания между това каква част от генериращите мощности или от резерва на всяка една държава трябва да бъде предложна на европейските платформи“, даде пример Цачев.
Председателя на КЕВР Иван Иванов също беше категоричен, че въвеждането им от българска страна означава и навлизане на произвежданата в страната ни енергия на конкуренция на европейско ниво.
С балансиращия пазар са тясно свързани и продуктите, които предлага Българската независима енергийна борса (БНЕБ, IBEX) в пазарните сегменти. Това подчерта от своя страна ръководителят на „Бизнес развитие“ в IBEX Никола Габровски, който представи и проектите, по които се работи, и които в близко бъдеще ще отворят нови възможности за участниците на пазара. В частност той се спря на въвеждането на 15-минутни продукти в сегмента „ден напред“. По думите му, той е „най-съществен в България от гледна точка на ликвидност“. Както обясни Габровски, този проект се изпълнява координирано между всички оператори на борсови пазари от една страна, а от друга – от всички преносни оператори“. Очакванията са въвеждането на 15-минутните продукти да се случи едновременно във всички пазарни зони в Европа в края на второто тримесечие на 2025 г. (приключването на проекта е планирано за месец юни).
Габровски наблегна и на другите продукти, които предстои да станат реалност в скоро време. „Предстои въвеждането на продукт „уикенд“ със съответния профил, както и два нови профила, които ще обхващат вечерните пикове. Това е решение, което се основава на информация, която имаме от нашите участници. Стремим се да действаме реактивно и проактивно, допитвайки се до нашите участници и използвайки обратната връзка от тях, ние се стремим да адаптираме продуктовото си портфолио“, каза той, а думите му за продукт „уикенд“ срещнаха особено одобрение.
Друг проект по който работят от IBEX е въвеждане на пазар на „гаранции за произход“, като очакването е той да стартира в началото на следващата година. Както е известно, от борсата държат изключително много на този съвсем нов пазар, който може да отвори големи възможности за участниците на пазара.
„Разглеждаме възможността и за увеличаване на портфолиото от продукти в сегмент „Ден напред“ чрез добавянето на нов блоков продукт, който има за цел да отговори на потребностите на средствата за съхранение на енергия, които бързо навлизат на пазара – така наречените от всички „батерии“, каза още той.
Освен това до края на годината предстои да стартира възможността за докладване на сделки по REMIT. Междувременно по-късно в отделен панел експерти по регламента REMIT разискваха казусите с „злоупотреба с вътрешна информация“, и „пазарна манипулация“. Както стана ясно България е на четвърто място по нарушения на пазара.
В рамките на дискусията Владимир Дичев от своя страна обърна внимание на необходимостта от стабилен пазар на дългосрочни договори, така че да се развие и пазар на финансови деривати и да се намали волативността на цените. „Пазарът „Ден напред“ ще продължи да съществува, но той ще бъде по-скоро референтен за моментното състояние на системата. Дългосрочната визия ще се дава от дългите договори. Дългите договори също са необходими от гледна точка на зеления преход, който върви в Европа. За да привлечем ВЕИ-тата, трябва да им предложим дългосрочни решения за 5 до 10 години напред“, посочи Дичев той като наблегна и на необходимостта от тях и заради сигурността, изисквана от потребителите.
Зад становището за необходимостта от дългосрочни договори застана и председателя на КЕВР Иван Иванов. Според него за този тип пазар ще помогнат системите за съхранение на енергия. „В България в момента съотношението е почти 80% сделки на динамични цени и 20% на дългосрочни договори. Целта е това да се обърне в обратна посока. Проблемът е във волатилността и той е международен“, каза Иванов.
Изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев от своя страна обърна внимание, че пазарът и съответните сегменти трябва да са съобразени с възможностите за производство. „В нашата страна нямаме достатъчен обем от генериращи мощности с такава маневреност, за да отговарят на спецификите на тези краткосрочни пазарни сегменти. Оттам идват и големите проблеми с балансирането и невъзможността на търговските участници да бъдат адекватни и да направят по-добре портфолиото си. Това създава и големите проблеми“, каза той.„Ако имаме по-голям обем от договори на фиксирани цени с дълъг срок на изпълнение, това ще намали, както небалансите, така и ще даде една сигурност на пазарните участници, за да могат да имат една предсказуемост и съвсем друго пазарно поведение в самия енергиен пазар“, добави Цачев.
Според него е изключително важно както борсата, така и регулатора да дадат необходимите сигнали за насърчаване на дългосрочните договори.
Въпросът с „тесните места“ в системата за пренос на енергия също не беше подмината. Според Ангелин Цачев, „отстраняването на тесните места няма да повлияе само на балансиращата енергия“. „Тесни места има в цялата европейска преносна мрежа и отстраняването им ще повлияе изключително положително върху всички търговски участници, защото ще даде възможност огромни количества енергия от различните региони на Европа да бъдат споделяни в различни пазарни зони“, коментира той като напомни и проектите, които се движат в тази посока.
По думите му на този етап Югоизточна Европа остава малко изолирана от Централна и Западна Европа по простата причина, че има тесни места, както на Австро-унгарската граница, Унгарско-словашката граница и в самата Румъния – между северната и южната част на страната.
„Всички тези тесни места намаляват капацитета за пренос на електрическа енергия. Потенциалът на двата региона – Югоизточна Европа и Северозападна Европа, за производство на възобновяема енергия не може да бъде използван в достатъчна степен. Именно по тази причина, като преносен оператор, разработваме два проекта с нашите колеги от страните членки. Единият проект е „Изток-Запад“, който тръгва от Турция и преминава през България, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и стига до Италия. Целта му е да даде възможност за увеличаване на възобновяемата енергия точно в пиковото потребление. Този проект е изключително напреднал, като има избран консултант, подсигурено финансиране за необходимото изследване“, каза Цачев.
По думите му, през миналата седмица по време на Истанбулския енергиен форум, както и на COP29, този въпрос е бил повдигнат и от президента Радев, и от министър Владимир Малинов.
„Другият проект, по който работим, е коридорът „Север-Юг“. Той тръгва от Гърция и преминава през България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Германия. Целта тук е ние като потребители в Югоизточна Европа да можем да се възползваме от големия вятърен потенциал на Северно море и Балтийско море и да разшири обема на възобновяемата енергия в целия енергиен микс“, добави Цачев.
Никола Габровски от своя страна добави, че за да се подобри планирането и оптимизирането на разходите, от съществено значение е внедряването на новите технологии.
„За по-ефективното използване и по-доброто прогнозиране са необходими две неща. Първото са по-качествени данни и прогнози. Второто е внедряването на технологии – алгоритмичната търговия, която прави така, че момента на взимане на решение не е момента, в който се случва промяната на пазара, а е той е изместен назад. На базата на прогноза се обучава един алгоритъм, който започва да търгува по начина, по който е заложено от този, който го управлява“, обясни той.
По отношение на процеса на либерализация на пазара на електроенергия председателя на КЕВР Иван Иванов беше категоричен в необходимостта от енергийна стратегия и пътна карта, която да се спазва и да не зависи от политическите събития и говорене.
Няма как да не се отбележи, че по-късно в рамките на дискусия за инфраструктурата бившият министър на екологията Юлиан Попов обърна внимание, че не е ясно какъв ще е пазарът след десет години. Както и, че решенията сега се взимат от хора, които познават един доста по-стар и различен енергиен пазар.