Доларът се измъкна от петседмичното си дъно след нарастващите шансове за преизбирането на бившия президент Доналд Тръм

Доларът се измъкна от петседмичното дъно във вторник, докато инвеститорите претегляха аргументите за намаляване на лихвените проценти през септември след коментари на председателя на Фед Джеръм Пауъл и нарастващите шансове за преизбирането на бившия президент Доналд Тръмп.

В понеделник на среща в Икономическия клуб на Вашингтон Пауъл каза, че трите показателя на инфлацията в САЩ за второто тримесечие „добавят донякъде увереност“, че темпът на повишаване на цените се връща към целта на Федералния резерв по устойчив начин.

Коментарите, вероятно последните на Пауъл до неговата пресконференция след среща на Фед, насрочена за 30 и 31 юли, промениха очакванията за намаляване на лихвените проценти. Днес пазарите дават 68% шанс това да се случи тази година, като първото понижаване най-вероятно ще се бъде през септември.

Доларът получи подкрепа и от политическите новини от САЩ. Преди ден Доналд Тръмп стана официален кандидат за президент, след като получи достатъчен брой гласове от делегатите на Националния конгрес на Републиканската партия. Освен това, Тръмп обяви, че ако спечели президентските избори, 39-годишният сенатор от Охайо Дж. Д. Ванс ще стане вицепрезидент. Експерти смятат, че тази новина, на фона на опита за убийство на Тръмп през уикенда, увеличава вероятността той да спечели изборите.

Индексът DXY, който измерва съотношеинето на щатския долар спрямо шест основни конкурента (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона) нарасна с 0.12% до 104.37 пункта, но остава близо до петседмично дъно, което достигна в ранния следобед в понеделник. В същото време по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.12%*.

Пазарът също очаква публикуването на данните за продажбите на дребно в САЩ по-късно във вторник. Според консенсусната прогноза, изготвена от Trading Econimics, цифрата остава непроменена през юни на месечна база след покачване с 0.1% през май.

Еврото спадна с 0.09% спрямо долара до 1.0884 долара спрямо 1.0894 при затварянето на сесията в понеделник, под четиримесечния връх, достигнат в понеделник, изтривайки всички загуби от последните няколко седмици, когато беше под натиск от несигурността около изборите във Франция. Фокусът в момента е върху месечната среща на Европейската централна банка (ЕЦБ) в четвъртък, когато се очаква регулаторът да задържи лихвените проценти, но вниманието ще бъде насочено към коментарите на председателя Кристин Лагард, за да се разбере каква ще бъде траекторията за следващите понижения на лихвените проценти. Пазарите оценяват 48% шанс да има поне още едно намаление тази година. Да припомним, че на юнското си заседание ЕЦБ намали с 0.25% лихвите за пръв път от 2019 година. Така трите лихви спаднаха от 12 юни съответно до: 3.75% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.25% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.50% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).

Обменният курс на британския паунд към долара се понижи с 0.11% до 1.2954 долара спрямо 1.2968 долара в края на предходната сесия.

Стойността на щатската валута спрямо йената се повиши с 0.35% до 158.61 йени от 158.06 йени предишния ден. През изминалата седмица йената се повиши с около 2% поради сигнали за намеса на японските власти в подкрепа на националната валута. Японските власти продължиха с предупрежденията си срещу падането на йената, като главният секретар на правителството Йошимаса Хаяши каза, че са готови да предприемат всички възможни мерки на валутния пазар.

Това дава основание на търговците да подозират, че Токио се е намесил на пазара в края на миналата седмица след данните за забавяне на за инфлацията в САЩ. Данните на централната банка на Япония показват, че властите може да са похарчили до 3.57 трилиона йени, за да подкрепят крехката йена, според Ройтерс. Пазарите ще следят за свежи данни от паричните пазари, за да преценят дали Токио ще се намеси и следващия петък.

Сред стоковите валути австралийският долар спадна с 0.27% до 0.6741 щатски долара, след шестмесечен връх, достигнат миналата седмица. Новозеландският долар се понижи с 0.17% до 0.6064 американски долара, достигайки двуседмично дъно преди данните за инфлацията, които трябва да бъдат публикувани в сряда. Двете стокови валути са зависими и от търговията на двете страни с Китай.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола, канадският долар и норвежката крона спаднаха съответно с 0.10% до 1.3692 канадски долара за един американски и с 0.26% до 10.8310 крони за един щатски долар. Фючърсите на американския суров петрол (WTI) с доставка до 22 юли се понижиха с 0.73% до 81.31 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа Brent с доставка до 31 юли спаднаха с 0.68% до 84.27 долара за барел.*

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:00 часа българско време, източници Ройтерс и TradingEconomics.