Европейската химическа индустрия търси спасение

Европейската нефтохимическа промишленост се разпада, изправена пред вълна от затваряне на заводи след години на загуби и бързо разширяване на глобалните мощности начело с Китай.

Високите производствени разходи и остаряващите заводи поставят европейските производители в затруднено положение и  правят региона все по-зависим от вноса на първични химикали като етилен и пропилен, които са в основата на пластмасите, фармацевтични продукти и безброй промишлени стоки, пише Ройтерс.

„Докато останалият свят строи над 20 нови крекера, Европа върви към индустриален упадък“, казва Джим Ратклиф, основател на INEOS, визирайки нефтохимическите заводи.

Милиардерът е спечелил парите си, купувайки нефтохимически заводи, включително и от BP и заедно с други лидери в индустрията критикува липсата на политически действия.

Европейската комисия отговори този месец с обещание да подкрепи местното производство на химикали като етилен и пропилен, смятани за стратегически за индустриите в съюза. Комисията планира да разшири държавната помощ за модернизиране на заводите и да изисква при публичните търгове да се дава предимство на стоките, произвеждани в Европа, подобно на законодателството на ЕС от 2023 г. за металите и минералите.

Може да е твърде късно обаче за този ход, за да се обърнат щетите.

„Все едно си на „Титаник“ – не можеш да останеш и да отричаш. Трябва да отидеш и да намериш спасителна лодка“, каза Джузепе Ричи, ръководител по индустриалната трансформация в италианската енергийна група Eni.

Химическият бизнес Versalis на Eni е натрупал над 3 милиарда евро (3,5 милиарда долара) загуби през последните пет години, казва Ричи. Фирмата е в готовност за затваряне последните две инсталации за парен крекинг в Италия и инвестира 2 милиарда евро в биорафинерии и химическо рециклиране.

Други глобални групи Dow, ExxonMobil, TotalEnergies и Shell също затварят или преразглеждат своите химически активи в Европа.

Повечето от планираните затваряния са насочени към инсталации за крекинг – инсталация, която превръща въглеводородите в етилен, пропилен или други първични химически материали.

В документ, издаден от осем държави от ЕС относно нефтохимикалите през март, се казва, че 50 000 работни места може да бъдат изложени на риск поради потенциално затваряне на още пещи за крекинг в Европа до 2035 г.

Заводите в ЕС са предимно малки и средни. Те работят със среден коефициент на използване под 80% - ниво, считано за неикономично.

До 40% от капацитета за производство на етилен в ЕС, който е общо 24,5 милиона метрични тона, е изложен на висок или среден риск от затваряне, включително спирания, обявени от края на 2024 г., според консултантската компания Wood Mackenzie.

„Делът на европейските мощности за крекинг, изложени на риск, е много по-висок, отколкото в други региони“, каза Робърт Гилфилан, ръководител на пазарите за пластмаси и рециклиране в Wood Mackenzie.

Докато по-старите европейски заводи използват нафта като суровина, Съединените щати и Близкия изток използват по-евтини суровини като етан - страничен продукт от шистовия газ.

Нова зависимост

Капацитетът за производство на етилен в Северна Америка ще нарасне до 58 милиона метрични тона до 2030 г. от 54 милиона в момента, според консултантската фирма ADI Analytics.

Междувременно Китай ще добавя 6,5% към капацитета си за етилен всяка година между 2025 и 2030 г., когато ще произвежда близо 87 милиона метрични тона етилен годишно, по думите от месец май на изпълнителния директор на Националния център за химическа информация на Китай, Хуан Ингуо.

Това е над три пъти повече от сегашния капацитет на ЕС.

Китайските производители също така изграждат мощности в Югоизточна Азия с готовност за износ за Европа и Северна Америка, за да заобиколят данъците върху въглеродните емисии и западните тарифи върху стоките, произведени в Китай.

Японските и южнокорейските фирми, неспособни да се конкурират, поддържат ниски нива на използване от 2023 г. насам, се казва в публикацията, която се позовава на доклади от месец май за нефтохимическата индустрия на страните.

Европейските политици сега са изправени пред труден избор: да се намесят решително или да гледат как химическият гръбнак на континента ерозира, посочват от Ройтерс.

В своя документ от март държавите, включително Франция, Италия и Испания, призоваха за „Закон за критичните химикали“, тъй като последните данни на ЕС показват, че регионът е бил нетен вносител на етилен и пропилен всяка година в периода 2019-2023 г.

Еврокомисарят по промишлеността Стефан Сежурне заяви, че Брюксел ще определи стратегическите доставки и производствени обекти.

„Преди всичко, става въпрос за суверенитет – запазването на нашите парокрекери“, каза той пред репортери този месец.

Но суверенитетът си има цена. Повечето европейски крекери са на повече от 40 години, в сравнение с едва 11 години в Китай, според анализатора на Citi Себастиан Зац. А производството на етилен в Европа с помощта на нафта струва 800 долара на метричен тон, в сравнение с по-малко от 400 долара на метричен тон в САЩ, ако се използва етан, и около 200 долара на метричен тон в Близкия изток с етан, посочват от Eni в презентация, публикувана през март.

Излизане от упадъка

Някои компании залагат много на оцеляването си.

INEOS, която управлява едно от най-модерните нефтохимически съоръжения в Европа в Кьолн, изгражда крекер за етан на стойност 4 милиарда евро в Антверпен – първият нов крекер в Европа от около 30 години, с производствен капацитет от 1,45 милиона метрични тона етилен годишно.

Заводът, чието завършване се очаква през 2026 г., има за цел да конкурира китайското производство и да отговори на местното търсене с по-нисък въглероден отпечатък.

В Близкия изток консолидацията създава нови световни гиганти.

Сливане на стойност 60 милиарда долара между Националната петролна компания на Абу Даби и австрийската OMV ще формира Borouge Group, четвъртият по големина производител на полиолефини в света. Компанията планира да изнася полимери за Европа, конкурирайки се директно с американски и азиатски фирми.

Анализаторите казват, че европейското нефтохимическо производство няма да изчезне напълно, а ще стане домейн на няколко доминиращи играчи.

„Само големи европейски компании с пазарен дял, така че да определят конкурентни цени, ще продължат да произвеждат етилен“, каза Енцо Баглиери, професор по управление на операции и технологии в Училището по мениджмънт SDA Bocconi в Милано, се посочва в публикацията.