Първа среща след евроизборите: Лидерите на ЕС се стремят да използват зеления преход за стимулиране на индустрията

Срещата на лидерите на ЕС в края на юни ще бъде първата след изборите за членове на Европейския парламент. На нея ще бъде подчертана необходимостта от конкурентоспособна Европа като ще се акцентира как зеленият преход и истинският енергиен съюз могат да подкрепят тази цел. Това е записано в проектодокумент, видян от европейската медия Euractiv.

В черновата на петгодишната стратегическа програма на ЕС, която ще бъде приета на среща на 27-28 юни, се очаква лидерите да подчертаят необходимостта от „просперираща и конкурентоспособна Европа“ като тяхна основна грижа.

За тази цел „ние ще използваме потенциала на зеления и цифровия преход“, се подчертава в документа. Това означава „справедлив и честен климатичен преход“, като същевременно се намалява вносът на енергия.

„Истински енергиен съюз“, дългогодишният проект за по-дълбоко интегрирани европейски енергийни пазари, ще осигури доставките на „изобилна, достъпна и чиста енергия“, е записано в документа.

За тази цел „изграждането на адекватна интелигентна мрежова инфраструктура и взаимовръзки в електромрежата“ ще бъде централен въпрос. Около това мнение се очаква да се обеднят лидерите на отделните страни. Българският служебен премиер Димитър Главчев ще участва също в заседанието. Понастоящем ЕС не е на път да постигне целите за взаимно енергосвързване за 2025 г. за повечето страни.

Междувременно мозъчни тръстове като базирания в Брюксел Bruegel подчертаха, че по-дълбоката интеграция на енергийния пазар може да осигури реални спестявания на потребителите.

Очаква се лидерите на ЕС да се съгласят с тази теза, уточнявайки, че „това ще увеличи реалните доходи и покупателната способност“. Наблюдателите обаче са по-критични. „На всеки няколко години правителствата връщат програмата за конкурентоспособност от мъртвите, за да угодят на големия бизнес и техните акционери, с много малко ползи за обикновените хора“, смята пък Ариадна Родриго, политически съветник в екологичната организациия Грийнпийс Европа.

Що се отнася до опазването на околната среда, в текста се казва, че националните правителства ще „продължат да защитават природата и ще обърнат деградацията на екосистемите“, като същевременно насърчават селскостопански сектор, който „продължава да гарантира продоволствената сигурност“.

Страховете за бъдещето на Зелената сделка, нарастват. С 25% по-малко ще са „зелените“ евродепутати

Новият Европейски парламент е на път да има повече депутати от партии, които отричат ​​науката за климата, и по-малко от такива, които искат по-бързо намаляване на замърсяването на околната среда.

Резултатите до момента показват значителни печалби за крайнодесните партии и спад в подкрепата за Зелените. А това им коства около една четвърт от местата, добавя британския The Guardian. Това породи опасения, че ЕС е на път да спре климатичните амбиции, които помогнаха за определянето на стандарти за намаляване на замърсяването в световен мащаб.

Свен Хармелинг, ръководител на политиката за климата в европейския клон на кампанията Climate Action Network, каза, че много от крайнодесните групи, спечелили места, могат да бъдат характеризирани като отричащи климатичните идеи, за които не са на дневен ред задачите по отношение на зеления преход и енергийната криза. „Въпреки това, европейската политика в областта на климата не може лесно да бъде върната назад“, добави Хармелинг.

След последните избори през 2019 г. ЕС обеща да превърне Европа в първия климатично неутрален континент в света, като намали замърсяването и защити природата. Под ръководството на председателя на дясноцентристката комисия Урсула фон дер Лайен и с подкрепата на други центристки политически семейства, тя прие набор от мерки, известни като Зелената сделка, повечето от които в крайна сметка стигнаха до финалната линия, след като бяха разводнени. надолу от политиците и държавите-членки.

Европейската крайна десница, макар и дълбоко разделена относно прекъсването на връзките си с фашистките си корени, най-вече застана заедно в опозицията си срещу Зелената сделка. Но нейните членове са третирали политиката за климата като страничен въпрос – такъв, който постига лесни победи в културни войни, но не си струва да бъде прокарван в предизборни кампании въз основа на имиграцията, идентичността и икономиката. Техните поддръжници като цяло приемат науката за изменението на климата и гласуват въз основа на другите си политически позиции.

Анализаторите казват, че крайнодесните печалби едва ли ще развалят политиките на Зелената сделка, въведени през последните пет години, но могат да намалят подкрепата за привеждане на политиките на континента в съответствие с това, което според учените е необходимо, за да се спре затоплянето на планетата с под 1,5C  спрямо прединдустриалните нива.

Винсент Хъркенс, ръководител на политиката на ЕС в мозъчния тръст за климата E3G, каза: „Въпреки че голямото внимание се отделя на крайнодесните добри изборни резултати, огромно мнозинство от европейците все още гласуват за партиите в политическия център. Зависи от дясноцентристите, либералите и социалдемократите [да решат] колко власт и влияние ще позволят на крайната десница и техните идеи да имат върху бъдещето на Европейската зелена сделка. Изборът на тези политически семейства през следващите седмици ще бъде решаващ за способността на Европа да действа срещу драматичните въздействия и рисковете от изменението на климата.

Политиките, които предизвикаха най-голям гняв от десницата, са тези, които засягат пряко гласоподавателите – от постепенното премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене до действителната забрана на нови газови котли – и тези, които увеличават краткосрочните разходи за фермерите. Дясноцентристката Европейска народна партия, за която се очаква да увеличи местата си, вече беше започнала да отстъпва подкрепата си за някои мерки на Зелената сделка в парламента, който отива.

Следващият президент на комисията вероятно ще бъде под още по-малък натиск от страна на Зелените, които се очаква да изгубят 20 от своите 72 места. Партията претърпя големи загуби в Германия и Франция, но имаше малки победи в скандинавските страни от ЕС. Сред хората под 30 години в Германия – традиционно смятани за шампиони на действията за климата – екзитполовете показаха, че Зелените губят гласове, тъй като крайнодесните и по-новите партии ги печелят, промяна, която може да звучи тревожно за прогресивните партии.

Джесика Хаак, политолог от Хамбургския университет, каза, че няма едно-единствено обяснение за зелените загуби, но че промяната във възприеманата важност на климатичната криза отчасти обяснява тенденцията в Западна Европа.

„На предишните европейски парламентарни избори протестите срещу климата изведоха опасенията за околната среда на преден план в политическия дневен ред в по-голямата част от ЕС“, каза тя. „Въпреки че избирателите в някои западноевропейски страни все още смятат климатичните проблеми за важни, те дадоха приоритет на икономическите проблеми, миграцията и войната.“

Големи битки продължават около съществуващите предложения за политика в областта на климата. ЕС планира да определи правно обвързваща цел за емисиите за 2040 г. в рамките на следващата комисия, докато европейските министри на околната среда ще гласуват в понеделник за съдбата на предложения закон за защита на природата, който се сблъска с огромна реакция от страна на земеделските лобита.

Освен това европейските лидери все още се борят да отговорят на огромните субсидии, които се изливат в зелени индустрии на големи икономики като САЩ и Китай.

Матиас Бък, директор за Европа в климатичния мозъчен тръст Agora Energiewende, обясни, че изборите са подчертали важността на достъпната енергия, сигурността, безопасните работни места и конкурентоспособността. Той каза, че отговорът на това би означавал ускоряване на инвестициите в чиста енергия и разработване на стабилна индустриална стратегия, която предоставя сигурност на компаниите, инвестиращи в неутрално по отношение на климата бъдеще.

„Последните пет години твърдо утвърдиха Зелената сделка като стратегия за растеж на ЕС по пътя на континента към климатична неутралност“, допълва Бък. „Основната задача за следващите пет години е да гарантираме, че гражданите и предприятията ще се възползват напълно от прехода.“