Експерти по устойчиви политики: Резултатите от изборите в ЕС заплашват целите на Европейската зелена сделка

Резултатите от изборите в ЕС през юни ще застрашат прилагането на Европейската зелена сделка. Това смятат мнозинството експерти, разпитани от Института за европейска екологична политика (Institute for European Environmental Policy (IEEP).

Наскоро IEEP публикува Барометър на зелената сделка, базиран на отговорите на 312 европейски експерти по устойчиво развитие, които анализираха напредъка на екологичните политики на ЕС. (вижте доклада на прикачен файл).

От данните на доклада и анализите на експертите (67%) става ясно , че те очакват резултатът от изборите да има отрицателно въздействие върху прилагането на Зелената сделка. Това наблюдение се споделя от

Ееро Юрьо Коскинен (Eero Yrjö-Koskinen), изпълнителен директор на IEEP, който посочва пред Euractiv, че политиките на ЕС в областта на климата все повече са обект на политически натиск.

„Последните няколко месеца показаха (...), че това съзнание за околната среда и климата започва да ерозира и че много от вече постигнатите компромиси и споразумения се поставят под съмнение от индустрията, фермерите и държавите-членки“, споделя той пред новото издание на зеления барометър.

Миналия декември Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) публикува първия си мониторингов доклад за усилията на блока да изпълни международните си ангажименти по отношение на целите за климата и биоразнообразието, както са определени съответно в споразуменията от Париж от 2015 г. и от 2022 г. в Монреал.

Според ЕАОС „в момента Европа не е на път да постигне никоя от тези цели“, припомня Euractiv.

Прилагането на Зелената сделка е изложено на риск

Там, където има политически консенсус, Европа е постигнала значителен напредък към въглеродна неутралност – например в енергийния сектор.

Тук важна роля изиграха по-широките политически обстоятелства. Инвазията на Русия в Украйна даде възможност на Европа да приеме ясна позиция относно необходимостта да стане независима от руския газ чрез инициативи като REPowerEU, които имат за цел да стимулират внедряването на възобновяема енергия  из континента.

Около 74% от интервюираните експерти казват, че усилията на ЕС за декарбонизирана енергия вероятно ще помогнат за постигане на целта на блока за климатична неутралност до 2050 г.

Други политики на Зелената сделка обаче се борят да си осигурят достатъчна политическа подкрепа.

Примерите включват регламента за устойчивото използване на пестициди, който най-накрая беше оттеглен, и предложения закон за възстановяване на природата, който няма достатъчна подкрепа в Съвета на ЕС.

Според 62% от анкетираните „недостатъчният ангажимент на правителствата на държавите членки“ е една от основните пречки пред превръщането на Зелената сделка в тази ѝ част в реално одобрено законодателство.

Въпреки че са приети близо стотина закона, свързани със Зелената сделка, експертите по устойчивост посочват в проучването, че прилагането на Зелената сделка на национално и местно ниво ще бъде от решаващо значение за оказване на въздействие в реалния свят.

Попълване на пропуски при следващата Европейска комисия

Докладът завършва с поредица от препоръки за следващата Комисия, насочени към подобряване на въздействието и приемливостта на Зелената сделка.

IEEP вижда преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2027 г., което започва следващата година, като възможност за по-ефективно пренасочване на средства към политики за устойчивост, като същевременно се гарантира справедлив преход във всички сектори.

В допълнение, експертите съветват, че бъдещото законодателство на Зелената сделка трябва да се съсредоточи върху климатичната неутралност в хранително-вкусовата промишленост, да се намеси в по-голям мащаб в опазването и възстановяването на природата, за да засили адаптирането към климата и устойчивостта, и да въведе нов всеобхватен европейски закон за материалните ресурси. И в него да са зададени цели за намалено потребление на ресурсите.

И накрая, докладът на IEEP препоръчва засилване на ролята на гражданите и организациите на гражданското общество и включването им в по-голяма степен в разработването на тези екологични политики.