Страх от неизвестното и безсилни погледи - от изчезващата сьомга на Норвегия до оголената Амазонка

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Климатичните промени и човешката дейност безмилостно заличават и променят пейзажа на емблематични територии и фауната на държави. Сред тях е емблематичната за Норвегия сьомга, която се изкачва от морето по норвежките реки и хвърля хайвер. От няколко години обаче нейната популация е намаляла заради възникнал вирус във фермите за изкуствено отглеждане. Ако не се направи нещо, северната страна е обречена да загубил милиони евро годишно от риболовен туризъм. Последните данни на правителството сочат, че за близо половин век популацията се е свила три пъти и е време за бързи действия.

Кристер Кристоферсен е рибар откакто се помни. Като баща си, дядо си и поколения назад. Влизат, потопени до кръста в буйните норвежки води, няколко размахвания и мрежата е пълна с улов. В момента – вече няколко пъти хвърля въдица и чака с часове да клъвне по някоя риба. За него и всички останали любители на спортния риболов е ясно, че дивата сьомга я няма, а в щастливи дни е драматично оскъдна.

В тези моменти си спомням когато бях дете в началото на 80-те, река Стььордал (в централната част на страната) беше пълна с риба, толкова че погледът ти не може да я обхване, не можете да си представите. Морска пъстърва, сьомга. Хващахме по 10-15 на вечер, спомня си Кристер.

В момента се десет хвърляния на въдицата, 50-годишният мъж се връща вкъщи с празни ръце. Така е от 10 дни. Проблемът го вижда не само рибарят, но и властите, които са констатирали, че в цялата страна рибата е толкова оскъдна, че Норвегия от 2021 г. я поставила в червения списък на застрашените видове.

Проблемът

Все по-голям дял от тази риба, която мигрира всяка година между прясна и солена вода, не се връщат да хвърля хайвера на родното място, нагоре по течението на реките. Просто мистериозно изчезва в морето по причини, които все още са неизвестни за учените. Предположението е, че са свързани с изменението на климата. Малко над 300 000 диви сьомги са си проправили път нагоре по норвежките реки през 2024 г. Специално създаденият научен комитет за управление на сьомгата е стигнал до извода, че една трета в сравнение от 80-те години на миналия век. Цифрите са красноречив сигнал за притеснение за всички, които се прехранват от спортен риболов – традиция, възприемана като ДНК-то на норвежката нация.

"Риболовът на сьомга е много важен за Норвегия, както за местните общности в речните долини, така и за икономиката. И привлича много туристи", казва Аксел Хембре, вицепрезидент на Norske Lakselver, асоциация на речните оператори на сьомга. Сривът е довел до там, че властите, в чиито територии минават 33 реки, през миналата година са отменили турнири. Това е удар за професионалистите в туризма. Годишно между 60 000 до 80 000 спортни рибари, които се отдават на страстта си във водните пътища, където популацията на сьомгата доскоро  се считала за достатъчно изобилна.

Изменението на климата в реките (затопляне, валежи, засушавания и т.н.) и в морето (промяна на екосистемата и източниците на храна и др.), е трудно да се спре. Това е другият виновник за изчезването на сьомгата.

От 70-те години на миналия век Норвегия произвежда сьомга, отглеждана във ферми, доходоносна индустрия, която е донесла 10 милиарда евро през 2024 г. - вторият по големина експортен продукт след въглеводородите, разказва в свой репортаж нидерландската телевизия „Нос.

По фиордите са пръснати стотици ферми. Всяка се състои между 6 до 12 плаващи клетки, които могат да поберат до 200 000 риби. Тези изкуствени развъдници са тихият убиец на дивата сьомга. По тях се развъждат морски въшки – паразит, който се прихваща при миграцията на дивите риби по пътя си нагоре по речните корита. Въшката гризе кожата, изсмуква кръвта и в крайна сметка убива рибата

Кръстосването между дива и отглеждана сьомга е проблематично, тъй като отглежданата сьомга е подбрана и адаптирана към средата на фермата за аквакултури, която очевидно е много различна от естествената среда. Някои от характеристиките на изкуствено отглежданата сьомга като бързия растеж е вредна за нейната дива посестрима, разказва изследователят и председател на държавната комисия Торбьорн Форсет.

За да се изкоренят тези проблеми, много гласове вече се надигат в подкрепа за отделяне на клетките на места където дива риба не мигрира. "Страхувам се, че ще бъда последното поколение, което лови дива сьомга в Норвегия, ако правителството не поеме отговорност", казва в коментар Ан-Брит Боген, която управлява хижа на брега край една от големите реки на Норвегия.

Прехвърляме се от единия край на света на другия – в Бразилия, където няколко държави по поречието на Амазония също както своите северни „братя“ по съдба са загрижени за туризма, екосистемите и тяхното препитание.

The Amazon rainforest in the Para’ state (Brazil). Снимка от сателита „Коперник“ на ЕС, предоставена чрез пресслужбата на ЕК.

Река Амазонка е най-ценният екологичен актив на Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. С дължина от над 7000 километра за тях е носител на ценна климатична икономика и същевременно символ на глобалната екологична кауза. Площта е източник на стратегически ресурси, сладка вода и биоразнообразие. Стимулира развитието на обширни логистични маршрути - като водни пътища, железопътни линии и пристанища - в подкрепа на разрастването на агробизнеса, водноелектрическите централи и минната промишленост. Сред основните туристически атракции е уловът на пирани чрез сурово месо за стръв. Популярни са дневни и нощни разходки с кану.

Снимка: Риболов по Амазонка: Аудиовизуална служба на ЕК.

Бъдещето на горите заема много важно място в дневния ред на борбата с изменението на климата. През последните години централната роля на горите в глобалната система за регулиране на температурата на планетата се върна с пълна сила в центъра на вниманието с включването на механизма REDD+ под шапката на решенията, основани на природата [REDD+: Редуциране на емисиите от обезлесяване и деградация на горите, плюсът означава допълнителни мерки като опазване, устойчиво управление на горите и увеличаване на въглеродните запаси в горите. За да илюстрира този хоризонт, Бразилската национална банка за икономическо и социално развитие обяви, че планира да финансира възстановяването на 6 милиона хектара в Амазония до 2030 г. и на още 18 милиона хектара до 2050 г. и че очаква да разчита в значителна степен на инвестиции от частния сектор и капиталовите пазари, които се интересуват от въглеродни сертификати.

Ана Тони е национален секретар на Бразилия по въпросите на изменението на климата в Министерството на околната среда и изменението на климата и изпълнителен директор на срещата на върха на ООН за климата, която ще се проведе в амазонския град Белем през ноември. Тя призна собствените противоречия на Бразилия, която осъществява нови петролни проекти, но заяви, че страни като Франция, САЩ, Норвегия и Канада трябва да поемат по-голямата тежест за постепенното отказване от изкопаемите горива.

Бразилия и нейната Амазонка са само прашинка от глобалния проблем. Обезлесяването и екологичната катастрофа, надвиснала на две трети от земната повърхност са изправени на ръба на пропастта. Очакванията са на страни като Норвегия, „малките гласове“ на островни държави като Чад и Мали, Европа да поеме юздите и да предложи кардинални решения, защото „залогът е много висок“, както каза по време на една дискусия в Брюксел председателят на Комисията по околна среда в ЕП Антонио Декаро. "Всеки тон CO₂, отделян днес, компрометира бъдещето ни. Светът спешно се нуждае от ясни правила. Вече няма време за колебание.

Знаем диагнозата, чухме ясните послания. Сега вече не е време за диагнози и приказки, време е да действаме“, призовава председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща.

Голямата отсъстваща от последното издание на климатичната конференция COP’29 в Баку – Урсула фон дер Лайен обещава, че наред с договорените 1,3 трилиона долара на година в помощ на бедните страни, Брюксел е готов да извади от собствения си бюджет 1 милиард евро в 50 проекта по света за подпомагане на устойчивия риболов в Танзания, мангровите гори в Гвиана, коралови рифове, които поддържат 20% от световните рибни запаси. Този огромен финансов ресурс е шанс и надежда, че малките страни отново няма да бъдат излъчвани. Че историческият шанс, както го определи докладчикът за COP’30  Надя Пелефике, няма да бъде пропилян в популизъм, мили слова за пред камерите и забравен -до следващата световна среща, на която ще се наредят за снимка. Фон дер Лайен, Макрон, Мерц и кой ли още не от силните фигури с света.

И докато всички те, големи и малки политически фигури дефилират и се снимат на фона на тропическите гори, хубаво би било за миг да се спрат и помислят върху две от големите изследвания на сп. Nature и National Geographic през 2024, които бият тревога, че тропическите гори са дом на невероятно разнообразие от видове, но имат критичен охлаждащ ефект върху планетата, тъй като дърветата й канализират топлината високо в атмосферата. Освен това горите абсорбират и съхраняват въглероден диоксид (CO2) от атмосферата — CO2 който се отделя обратно в атмосферата, когато дърветата се режат и изгарят. Ако обезлесяването продължи на сегашните нива, ние сме се запътили към бедствие от глобален мащаб и тогава наистина „няма връщане назад и няма вече „точка на пречупване“ за системата на амазонската дъждовна гора, както го определя местното издание Brazilian Amazon Atlas. Регионът на Амазонка ще става все по-сух и по-сух, неспособен да поддържа здрави местообитания или обработваеми земи. Няма спортен риболов с пирани, няма туризъм с лодки, всичко може да се окаже мил спомен, така както като сьомгата в Норвегия, с която започнах и този разказ.

И накрая няма да забравя и ще го напомням всеки път едно от най-силните послания в знак на отчаяние, което бях слушал. Изказано бе от директорът по изменението на климата в екоминистерството на Чад Умар Гаджи Сумаила „ Стояли ли сте някога температура от 48 градуса на сянка? Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени. А всяка година чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия". Още от печалния разказ за борбата с климатичните промени можете да видите в материала.