МАЕ: Инвестициите в нови централи за зелен водород са възпрепятствани - липсва адекватна политика, а търсенето остава несигурно

Енергетика / Зелен преход , Природен газ и горива
Георги Велев
2953
article picture alt description

Източник: iStock by Getty Images.

Глобалният производствен капацитет на зелени водородни електролизатори може да достигне 170 GW до 2030 г. Това представлява значителен скок в обявения капацитет от 2022 г. насам и e достатъчен, за да постави света на пътя към декарбонизаця до 2050 г Това е записано в нов анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), който бе публикуван вчера.

Въпреки това, според доклада на МАЕ озаглавен „Напредък в производството на чисти технологии“ (Advancing Clean Technology Manufacturing), само малка част от този капацитет е действително ангажиран или в процес на изграждане. А всъщност растежът на целия сектор за производство на електролизери виси на косъм заради продължаващата несигурност за бъдещето търсене на зелен водород.

Още по темата

Цифрата от 170 GW, която включва съществуващия капацитет, както и кумулативните съобщения, направени до края на 2023 г., представлява 66% увеличение спрямо 102 GW от капацитета за 2030 г., който МАЕ прогнозираше в края на 2022 г.

Със съществуващ капацитет за производство на електролизери, възлизащ на около 23 GW — почти двойно повече от капацитета от 12 GW през 2022 г. — това предполага план за създаване на електролизери с мощност от 147 GW.

Ако бъде реализирано, разширяването от 147 GW-то увеличение на капацитета ще достави достатъчно електролизатори за проектите за зелен водород, необходими за поставяне на света по траектория към декарбонизация до 2050 г., изчислява МАЕ.

Но само 13% от тази цифра - около 19 GW - се отнася до фабрики, които са или в процес на изграждане, или са достигнали окончателно инвестиционно решение (FID), отбелязва МАЕ. Това ще рече,че 87% от планираното производство е в ранните етапи на проектиране и създаване.

И повече от 40% (48 GW) от цифрата се отнася до проекти, които все още не са посочили целева година.

МАЕ отбелязва, че 13% от производството на електролизери, което е преминало FID, е подобрение спрямо предходната година (през която беше 7%). Но оттам предупреждават за несигурност, че плановете за технологията са силно чувствителни и има редица несигурности, свързани както с развитието както на зеления водород, така и с веригите за доставки на електролизери. По-специално, фабриките са засегнати от бавното развитие на проекти за зелен водород, които на свой ред са засегнати от огромна несигурност в търсенето на възобновяем H2, което „продължава да ограничава темпа на напредък“, обясняват от МАЕ.

Ситуацията е особено тежка за бъдещи фабрики за електролизери в ЕС и САЩ — които заедно съставляват около 30% от тръбопровода от 147 GW — където прилагането на политически програми като Европейската банка за водород в ЕС и окончателните разпоредби около данъчните кредити в САЩ, задържаха окончателното вземане на решения за проекти за зелен водород.

В допълнение, много фабрики в процес на подготовка, включително тези, които са достигнали FID, са съоръжения за сглобяване на електролизери, които ще разчитат на наличните доставки на компоненти като мембрани, катоди, аноди, биполярни плочи или силова електроника.

Тези фабрики се конкурират с по-зрели индустрии като производители на батерии за тези компоненти, поясняват от МАЕ.

„Постигането на разширяването на капацитета, предвидено от обявените проекти, ще зависи от увеличаването на производствения капацитет на всички тези компоненти успоредно, за да се предотвратят тесни места, възникващи в определени части от веригата за доставки“. От  агенцията добавят, че няма достатъчно надеждни прогнози дали производственият капацитет ще бъде разширен, за да отговори на изискванията на всички сектори.

Освен това МАЕ предупреждава, че нейните оценки за съществуващия капацитет се отнасят по-скоро до номиналния капацитет на фабриките, отколкото до действителния капацитет. Той често е значително по-нисък за няколко години от пускането в експлоатация, тъй като монтажните линии обикновено не се увеличават до пълен капацитет, докато това не се налага от търсенето.

Това означава, че не само поредицата от проекти е много несигурна, но и съществуващият капацитет е малко вероятно да бъде използван напълно в близко бъдеще, коментираха експерти пред изданието Hydrogen Insight.

Китайските производители, които днес могат да се похвалят с номинален капацитет за производство на електролизери от 13 GW и съставляват около една трета от очаквания капацитет за 2030 г., може да се очаква да надвишат търсенето на оборудване за електролиза в Китай като дори могат да се стремят към износ на съоръжения.

„За да се случи това обаче китайските производители ще трябва да модифицират текущия си дизайн, за да отговарят на стандартите, изисквани в други региони, и да отговорят на съмненията относно надеждността на оборудването. Те са възникнали от оперативните предизвикателства, изпитани с най-големия проект до момента“, обясни МАЕ. Става дума за проблемите, наблюдавани в проекта Kuqa на Sinopec в Синдзян, който беше публично показан през декември миналата година.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща