Анализ: Цените на CO2 емисиите трябва да стигнат 500 евро/т за да може производството на стомана да премине към гориво зелен водород

И в следващото десетилетие ще бъде по-евтино да се внася желязо отвън, отколкото да се преработва със зелен водород в електродъгови пещи, изчисляват от Rystad Energy

Енергетика / Индустрия на фокус
Георги Велев
2874
article picture alt description

Източник: needpix.com

Стоманодобивът е един от трудни сектори за декарбониизация, където зеленият водород дава много възможности и може да се използва за намаляване на емисиите. Но в последния анализ от Rystad Energy по темата се предупреждава, че въпреки милиарди евро обещано финансиране за пилотни проекти, Европа все още ще изпитва финансови трудности да преобразува производството си на стомана и да го надстрои към по-екологични алтернативи.

„Дългосрочната икономическа жизнеспособност на зелената стомана срещу сивата стомана – произведена с помощта на изкопаеми горива – е в сериозна опасност, като екологичният материал струва до 1000 евро (1072 долара) на тон повече от алтернативните в момента продукти“, предупреждават анализаторите.

Още по темата

„За да се затвори разликата, данъците върху „сивата стомана“ ще трябва да бъдат около 500 евро на тон въглероден диоксид (CO2), което е рязко увеличение спрямо сегашните 60 евро на тон данък. Другият вариант е правителствата да трябва да предложат значителни стимули за производство на екологична стомана”, обясняват от Rystad Energy.

Само Германия обаче вече е предложила над 6,8 милиарда евро на производителите на стомана като Thyssenkrupp, Salzgitter, Stahl-Holding-Saar и ArcelorMittal за производство на директно редуцирано желязо (DRI). И това при първоначално производство с природен газ, преди да се премине към зелен водород, уточняват от Hydrogen Insight.

Но въпреки тези субсидии Rystad предупреждава, че производството на стомана на базата на възобновяем водород в Германия ще бъде много по-скъпо спрямо вноса на DRI от чужбина и преработката на желязото в зелена стомана чрез електродъгова пещ.

В докладът се изчислява, че дори и с транспортните разходи, вносът би бил с $25-30 по-евтин на всеки тон желязо.

Въпреки това, дори при очаквано 20% намаление на разходите за DRI на базата на зелен водород между сега и 2030 г., най-евтиният внос от Оман ще струва $480 на тон — или $101 повече от базирания на природен газ DRI в Германия.

Освен това Rystad повдига мнението, че глобалният износ на DRI идва с геополитически риск. Днес около 7% от стоманата се произвежда от базиран на природен газ DRI, но „търговските обеми са намалели през последните години поради няколко причини, включително национализацията на производствените съоръжения във Венецуела“, смятат експертите. От Rystad добавят: „Продължаващият конфликт в Близкият изток е друг рисков фактор“.

Докато електродъговите пещи могат да се използват за обработка на скрап от стомана, то директно редуцираното желязо (DRI) все още ще е необходимо като суровина. „Въпреки че използването на природен газ (NG-DRI) за производство на DRI е най-евтиният вариант, той намалява емисиите само с около 50%“, става ясно от анализа. „За разлика от това зеленият водород намалява емисиите с повече от 90%, но все още е с 50% по-скъп от NG-DRI технологията. Това остава факт въпреки очакваното намаление на разходите до края на десетилетието“.

Rystad също така посочва, че друга възможност за производителите на стомана да използват водород за намаляване на емисиите е инжектирането на газа в доменни пещи, цитирайки тестове от Cleveland Cliffs, най-голямата фабрика за валцована стомана в Съединените щати, в нейния завод Indiana Harbour IH7. Тази опция се пробва и в Япония, подкрепена от държавно финансиране.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Индустрия на фокус:

Предишна
Следваща