Доколко е възможно изпълнението от ЕС на плановете за зелен водород ?

Прогнозите за производството на зелен водород, за намаляване на цената, както и безбройните проекти завладяваха и продължават да държат първенство в медийното пространство. Реалностите обаче изглеждат малко по-различни към средата на 2024 г., независимо от този шум. Вярно е, че до постигане на целите, определени в REPowerEU има още шест години. Времето обаче не изглежда достатъчно.  Не само заради технологичните проблеми, с които се сблъскват производителите и поради административни пречки. Не по-малко влияние има и усложнената обстановка в световен мащаб. От тази гледна точка е важно да се помни реалната картина, очертавана често от шефовете на големите компании, присъстващи на световния пазар. При това е за отбелязване, че в международен план започват да се пораждат и съмнения за един или друг способ.

Може би не е зле да се помни изявлението по време на Световния икономически форум на генералният директор на TotalEnergies Патрик Пуяне, който коментира, че постигането на целите на ЕС за потребление на 20 млн. тона зелен водород през 2030 г. е невъзможно. Пазарът, включително производството на електролизери е в ранен етап, а стойността на зеления водород е изключително висока.

Както е известно, в съответствие с плана за развитие на енергетиката на ЕС, REPowerEU, Европа има намерение през 2030 г. да произвежда 10 млн. тона зелев водород годишно и да осъществява внос на още 10 млн. тона.

TotalEnergies е в процедура за провеждане на търг за покупка на 500 000 тона възобновяем водород (H2), който да използва в нефтопреработващите си заводи (рафинерии), затова компанията вижда реалните, предложени цени. И тези цени са много по-високи, от прогнозираните от много експерти. Очакваше се, че цената на зеления водород сега трябва да бъде три пъти по-висока от цената на сивия водород, казва изпълнителният директор на TotalEnergies. Въпреки това средната оферирана цена за този търг е приблизително 8 евро за килограм. „Не мечтайте: днес е 8 евро, 8 е в най-добрия случай“, казва Пуяне. За сравнение цената на сивия водород е 1 евро за килограм.

Въпреки това, както отбелязва Пуяне, търгът е жизнеспособен, благодарение на Европейската система за търговия с емисии, която не само начислява промишлени емисии на тон CO2, но също така предоставя безплатни квоти на производителите на зелен водород.

„Ако рафинерията използва зелен водород и замени този сив водород, не само избягвам (плащането) на данъка от 100 долара на тон, но на всичкото отгоре имам двоен кредит, така че системата потенциално ми позволява вероятното плащане от 7- 8 евро за кг и да инициирам развитието на пазара“, казва той.

Според изпълнителния директор на компанията, „не съществува никакъв начин за действително намаляване на цената на зеления водород, ако целта ще е само за тези пазарни ниши като индустриите с трудните за съкращаване емисии, петролните рафинерии и др. Ако нямаме пазар за водород в транспорта, ще бъде много трудно да намалим разходите."  Големият въпрос е дали ще има място за водород в този сектор, тъй като има голям напредък в електрическите технологии в транспорта, включително и за камионите.

Съответно, по думите му, правителствата трябва да преосмислят целите си.

„Честно казано, не знам как са определени тези цели – 10 милиона тона, 20 милиона тона, вероятно не разбират какво говорят“, казва той, имайки предвид целите на ЕС за 2030 г. „Да признаем, че сме в начален етап и да престанем да говорим за 10 милиона тона, за 20 милиона тона“, добавя той. Най-големият екологичен водороден проект днес в Китай – Kuqa, е с капацитет от 260 MW и може да произвежда само 50 000 тона годишно. Към днешна дата в света не е реализиран нито един проект за производство на зелен водород с мощност от 1 GW  (въпреки че портфолиото от проекти е достигнало гигантски мащаб - 1200 GW).

Днес най-достъпните възобновяеми горива са биогоривата, по които петролните компании работят от много години и това е секторът, в който TotalEnergies планира да инвестира също. Устойчивото авиационно гориво, базирано на зелен водород, едва ли ще стане популярно до 2035-2040 г., казва Пуяне.

Въпреки вълната от амбициозни изявления за водородни мегапроекти в света, изпълнението на грандиозни планове поражда въпроси и съмнения.

Разходите за производство и инсталиране на електролизатори за производство на зелен водород в Китай, САЩ и Европа - трите най-големи пазара в света са се повишили с над 50% спрямо миналата година, сочи изследване на BloombergNEF (BNEF). Това е в противоречие на предишните очаквания за непрекъснато намаляване на разходите чрез икономии от мащаба и подобряване на технологията.