Енергийните общности настъпват, а поевтиняването на технологиите дава все по-голяма увереност за домакинствата

Нужно е изчистване на законодателството у нас, за да започнат все по-масово да виждаме местни кооперативи с енергийни цели

Енергетика / Зелен преход
Георги Велев
3559
article picture alt description

Източник: iStock by Getty Images.

Стабилни, достъпни цени на електроенергията за всички! Местни, устойчиви инвестиционни възможности! Повишено благосъстояние на общността и добри местни работни места! По-чист въздух и по-ниски емисии на парникови газове! По-устойчива, надеждна местна енергийна система! И идеи от типа „не в моя заден двор“ (not in my backyard (NIMBY). Това са някои от предимствата на притежаваното и управлявано от общността „разпределено“ производство на електроенергия. В България и Европа това са вече познатите енергийни общности. Такива проекти имат не само енергиен, но и климатичен и социален ефект и стават все по-популярни.

По-ниските цени за възобновяема енергия и системите за съхранение на енергия тип „батерии“ означават, че местното производство на електроенергия, точно където е необходимо, се е превърнало в най-полезния и най-евтиния начин за посрещане на търсенето. Това вече започва да заменя традиционния модел на полезност на централизираните генераторни централи в другия край на дългите преносни линии.

И ако енергията се произвежда в съоръжения, които се притежават и управляват на местно ниво, тези енергийни плащания остават в общността и новите енергийни съоръжения могат да се самофинансират с капитал на местните хора. Това дава шанс на всички да се възползват, включително хора, които не могат да си позволят или не могат да инсталират собствени системи за възобновяема енергия. И никой не възразява срещу енергийните съоръжения, които притежава или използва в собствения си квартал.

Собствеността на общността върху местното поколение процъфтява в Европа и някои щати на САЩ повече от десетилетие, с правителствени политики и програми за подкрепа. Но канадските провинции, които имат юрисдикция върху производството и разпределението на електроенергия, бавно възприеха разпределено производство на електроенергия и още по-бавно разпознаха множеството предимства на собствеността на общността.

Още по темата

Вече и там има напредък. Управата на Нова Скотия наскоро представи нова обществена слънчева програма, моделирана по подобни усилия в Съединените щати. Преди месец бе внесен Закона за достъпна енергия, законопроект на частни членове, който включва много от общностните енергийни политики, използвани в Европа и САЩ, и призовава за промени в разпоредбите, управляващи местното производство.

Междувременно канадските кооперации за възобновяема енергия са готови да се активизират. През последното десетилетие те изградиха малък, но добре поддържан сектор в няколко провинции и са готови да разширят собствеността на общността, ако бъдат въведени тези видове мерки. Те наскоро създадоха Community Energy Co-operatives Canada, нова национална организация, за насърчаване на собствеността на общността.

Обществена собственост в Европа

От началото на 2000-те години общностната собственост на кооперациите за възобновяема енергия в Европа нарасна значително. Вече има мрежа от над 2250 кооперации, представени от RESCoop.eu.  В резултат на техния дял в собствеността в тези кооперации, над 1,5 милиона души в Европейския съюз са активни в енергийния преход. и представлява мощен избирателен кръг от домакинства.

Проучване на университета в Делфт [pdf] показа, че половината от всички граждани на ЕС биха могли да произвеждат собствена електроенергия до 2050 г., индивидуално или чрез енергийна кооперация, като по този начин задоволяват 45% от енергийното търсене на континента. Скорошно проучване в страните от ЕС показа, че:

• 86% от европейците подкрепят нови вятърни и слънчеви проекти в своите местни райони;

• 77% от хората, които живеят в близост до вятърни турбини, биха подкрепили допълнителни централи наблизо, ако са общинска собственост;

• 61% от европейците биха се присъединили към кооперация за възобновяема енергия, ако такава бъде създадена в техния район;

• 79% от европейците искат техните правителства да осигурят повече финансова подкрепа за общностите, за да генерират собствена слънчева и вятърна енергия.

За да подпомогне растежа на енергийните общности, Директивата на Европейския съюз от 2018 г. за енергията от възобновяеми източници закрепи правата на потребителите да генерират, съхраняват и търгуват със собствена електроенергия както и да формират „общности за възобновяема енергия“, включително кооперации и други модели като Дружества в Обединеното кралство в полза на общността.

ЕС определя общността за възобновяема енергия като „юридическо лице, което се основава на открито и доброволно участие, автономно е и се контролира ефективно от акционери или членове, които се намират в близост до проектите за възобновяема енергия, които са притежавани и разработени от това юридическо лице. Общностите за възобновяема енергия имат право да произвеждат, консумират, съхраняват и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници; и да споделят, в рамките на общността за възобновяема енергия, енергията от възобновяеми източници, която се произвежда от производствените единици, собственост на тази ВЕИ общност“, е записано в документа.

В резултат на това много европейски страни (включително Обединеното кралство) имат програми за подпомагане на енергията на общността и нов манифест на REScoop призовава за допълнителни мерки.  Gower Power в Обединеното кралство  е пример за кооперация, която предоставя както инвестиционна възможност за тези със спестявания, така и опция за закупуване на местна възобновяема енергия за всички жители. Британската общностна енергия се подкрепя от силни организации като Community Energy England.

Слънчевата енергия на общността увеличава ползите за местните хора

Щатите на САЩ, подобно на канадските провинции, имат юрисдикция над електричеството. Но в САЩ общностните слънчеви програми съществуват повече от десетилетие и са инсталирали близо 3500 MW местно слънчево производство, за което са се абонирали от местните общности. В обществен слънчев проект потребителите се абонират за производствено съоръжение в техния квартал и получават кредит върху сметките си за електроенергия за техния дял от генерираната слънчева енергия. Кредитът за киловатчас, изплащан на потребителя, се определя на цена на дребно или въз основа на тарифа за „стойност на слънчевата енергия“, определена правителството.

Соларните програми на общността могат да бъдат проектирани така, че да благоприятстват собствеността на общността върху производството от страна на местен кооператив за възобновяема енергия, със заделени резерви, за да се гарантира, че абонаментите са достъпни за домакинствата с ниски и средни доходи. Подходът доведе до развитието на силни кооперации за възобновяема енергия като Cooperative Energy Futures в Минесота.

Канадските кооперации за възобновяема енергия са активни от няколко години. Но те са били възпрепятствани да разширят пълния си потенциал като своите колеги в Европа, Обединеното кралство и САЩ от провинциални разпоредби и политики, които благоприятстват централизираното производство, или мерки, които несправедливо наказват производството на енергия от възобновяеми източници, като новите разпоредби за местоположението на Алберта.

Така че макар инициативите в Нова Скотия и Онтарио да са добро начало, има още много какво да се направи. Всички канадски провинции имат различни разпоредби и пазари, регулиращи собствеността и продажбата на енергия. Подкрепата за собственост на общността ще се нуждае от провинциите, за да актуализират своите разпоредби и политики и да изградят капацитет за доставяне на разпределена енергия чрез законодателство, каквото предлага една от партиите в Онтарио.

Ситуацията в България

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България", насочена изцяло към подпомагане развитието на енергийни общности. Националният онлайн портал има за цел да отговори на нарастващия обществен интерес към участие в колективни инициативи в областта на възобновяемата енергия и необходимостта от информационна подкрепа и достъпни ресурси по темата. Ползите за гражданите от участие в енергийни общности са множество. Освен независимост, достъп до сигурна, чиста и евтина енергия, енергийните общности осигуряват и възможност за допълнителни приходи на своите членове. За съжаление обаче, все още ниското ниво на информираност за възможностите за участие на гражданите в този тип инициативи е основна пречка пред масовото им навлизане в България. Това коментира пред БНР  д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и координатор на европейския проект SHAREs.

Енергийните общности са доброволни граждански инициативи, функциониращи под различна правна форма, която може да обединява приятели, съседи, малки и средни предприятия, представители на местната власт и др. желаещи съвместна инвестиция в енергия от възобновяеми източници.

"Енергийните общности са социална иновация, която се сформира и се развива в рамките на ЕС вече над 15-20 години. Имаме хиляди, не мога да ви кажа точния брой, но постоянно се зараждат нови инициативи и се развиват. Най-активните страни са скандинавските, но също така Германия, Австрия и Нидерландия. Съседна Гърция също е държава, която последните няколко години набира скорост. Енергийните общности се използват като платформи, в които гражданите не просто инвестират свои собствени средства във възобновяема енергия с икономическа цел, но също така преследват различни социални цели. Такива са подпомагането на енергийно бедни граждани, които живеят в населените места и най-вече това е начин да вземат активно участие в енергийния преход", каза д-р Трифонова.

Тя посочи, че в България има само няколко пилотни инициативи, но те все още не са работещи. Община Габрово са инициирали подобен проект и вече са напът да го осъществят финално. Друга такава инициатива има в Стопанския факултет, създадена от няколко жени, която може да се превърне в първата женска енергийна общност в страната. Платформата е създадена за да обедини всяко съществуващо знание по темата, както и достъп до различни ресурси.

"Има още много работа по законодателната рамка така, че ние да се доближим до това, което вече е установено в други държави, но изисква и опит. Радвам се, че вече има пилотни инициативи и някои от тях са в напреднал етап на развитие, защото това ще даде също и обратна връзка към законодателите, къде са юридическите пречки, какво работи и какво не работи. Липсва юридическа практика, а това е много важно, защото гражданите все пак трябва да имат доверие в един такъв модел", каза д-р Трифонова.

По думите й  в Австрия се наблюдават много успешни модели, в които гражданите и производителите се обединяват в такъв тип енергийни общности, не за да инвестират в нова инсталация, а по-скоро за да имат гъвкавост и да могат да комбинират своите профили на потребление и производство, с което да спестят разходи от пренос и разпределение на електрическа енергия. Това би породило интерес в България, тъй като голяма част от първоначално изградените инсталации за соларна и ветро енергия ще излязат от режима, в който биват подпомогнати от държавата.

В края на 2023 год., в България бяха положени основите по транспониране на тези принципи в националната законодателна рамка с изменения в Закон за енергетиката(ЗЕ) и Закон за възобновяемите енергийни източници(ЗЕВИ). Ако тези основи се надградят и се улеснени достъпа и възможността за участие в енергийната система на страната, ролята на енергийните общности може да се определи, като стратегическа за постигането на целите по Европейския зелен пакт. Това обясни наскоро и Доц. Владимир Зиновиев от УНСС.

За да бъдат подкрепени тези инициативи е необходимо да се продължи с последователните мерки по транспониране на европейското законодателство, да се дефинират стимулиращи мерки, политики и финансова подкрепа, с които да се позволи включването на широк кръг заинтересовани страни,

включително уязвимите части на местните общности, дефинирани като енергийно бедни.

„Изгрей“ беше в началото, а Габрово вече проправя пътя

Именно след промените в законодателството община Габрово започна постъпления за създаване на своя общинска енергийна общност. Енергийната общност (ЕО) се реализира по инициатива на Община Габрово в сътрудничество с ЦЕЕ ЕнЕфект и подкрепата на международната инициатива TANDEMS, финансирана по програмата на ЕК LIFE. Тя ще включва партньорство между Общината, физически и юридически лица и малки и средни предприятия (МСП). Стойността на инвестицията за изграждането на ВЕИ е 180 000 лв., а местоположението на инсталацията е Регионалното депо за неопасни отпадъци. Там вече са поставени соларни панели, а домакинства и фирми проявяват интерес да участват в проекта. Финансовото участие на физическите и юридическите лица може да  бъде в размер не по-малко от 500 лева и не повече от 5000 лева, уточняват от общината.

Изгрей Белозем

Още преди няколко години двама българи решават да стартират свой новаторски проект. Въпреки че законодателството в страната все още не го позволява, те започват работа по създаването на енергийна общност.

В началото интересът на Михаил и Цветан Георгиеви, които решават да реализират проекта в пловдивското село Белозем, не е провокиран само от желанието да използват възобновяема енергия. Става дума и за базисните нужни на домакинствата в селото. Местните се оплакват от чести прекъсвания на електрозахранването.

България е една от държавите в ЕС с най-високи нива на енергийна бедност, припомня DW. У нас една четвърт от населението на страната не може да отоплява адекватно домовете си, припомнят оттам.

От особена важност за проекта в Белозем е изиграла Европейската федерация за граждански енергийни кооперативи - REScoop.eu, която е работила със стотици други такива стартъп проекти. "Много инициативи на други места са преминавали първо през този процес, за да натрупат експертността, която е нужна, за да подкрепят онези, които ще ги последват по този път", обяснява Ставрула Папа от REScoop.eu.

За да станат производител на енергия, на братята се налага да регистрират своя компания. Това им позволява да продават електричеството, оставащо от продукцията на соларните панели на покрива на къщата им в Белозем.

Въпреки че в България има изключително добри условия за соларна и вятърна енергия, само 19% от енергията в страната се произвежда от възобновяеми източници. През 2022 г. България има свой малък соларен бум, но голямата част от зелената енергия продължава да идва от производство във ВЕЦ.

Кристиян Димитров от "Грийнпийс" казва, че обществото в България не е подготвено за гражданското участие в производството на енергия. "Хората тук са свикнали да получават електричеството си в права посока - от големите производители. Те плащат в една посока, а към тях идва електричество", обяснява експертът.

Европейската комисия също смята, че проектът на Михаил и Цветан Георгиеви може да постави началото на нещо много по-голямо за България. "Изгрей" е една от енергийните общности, които са в основата на промяната", пише европейската институция на сайта си. Двамата братя започват с малък кооператив - девет соларни панела и четирима участници в общността. Системата захранва двуетажната къща, където са инсталирани панелите, а остатъкът се връща в мрежата.

Бургас ще е дом на следващата енергийна общност

След успешния пример от Габрово, Бургас ще бъде е втората община, в която ще бъде изградена соларна централа по подобен модел.

Тя ще задоволява нуждите от електроенергия на плувен басейн в бургаския квартал "Славейков" и ще е с 420 KW инсталирана мощност. Това бе съобщено от Станислав Андреев от Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", който реализира проекта заедно с местната власт. Информацията бе съобщена по време на събитие "Енергийно гражданство в България", организирано от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).  По-голяма част от енергията вече ще се използва само на място, което подобрява финансовия модел, защото се пести от такси за достъп и пренос", обясни Андреев пред Economic.bg.

Предвижда се в началото на юни да бъде обявена цялата процедура по набиране на участници, като най-вероятно ще се запази моделът, при който гражданите ще могат да участват финансово с минимална сума от 500 лв. В Габрово максималната сума е 5000 лв., но за Бургас може да бъде повишена. 

Очакванията са във втората енергийна общност да се включат над 200 човека, като според експертите всичко зависи от това как ще се проведе информационната кампания.

Инвестицията в подобна енергийна общност може да се разглежда и като алтернатива на банковите депозити. 

Всички финансови анализи, които правим, са да предложим по-добра доходност от това хората да си държат парите в банките. Очаква се за 10 години 30% доходност, в момента не намираме банков продукт, който да предлага такава доходност", обясни Андреев. 

Според него средствата за новата соларна централа, собственост на енергийната общност, ще се съберат до три месеца, след което следва изпълнението на проекта, а приблизително до края на година той може да заработи. 

Андреев допълни, че и други градове в страната са се интересували от подобни проекти, но след Габрово и Бургас моделът ще бъде изчистен напълно, което ще доведе до създаването на още енергийни общности по този образец.

Време е да дадем на енергията на общността подкрепата, която заслужава, така че ползите от енергийния преход да са достъпни за всички, категорични са експертите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща