Либерализацията на пазара на електроенергия на едро няма да мине без проблеми

Либерализацията на пазара на електроенергия на едро влиза в сила от 1 юли, но пред енергийните компании и в частност пред  крайните снабдители възникват проблеми, които могат да предизвикат недостиг на оборотни средства и да доведат до липса на достатъчна ликвидност. Налице са и съществени проблеми с компенсирането на крайните снабдители, начина на фактуриране. Това стана ясно по време на  кръгла маса на тема „Промени в електроенергийния пазар на едро и дребно – възможности и проблеми“, организирана от Института за енергиен мениджмънт. От не по-малко значение е и фактът, че този етап от модела на либерализация остава неясен. Притеснения има и заради „дупката“ от 1 млрд. лв. във Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), въпреки успокоенията на председателя Диан Червенкондев, че има осигурен буфер за първите месеци на либерализацията. Докато крайните снабдители остават притеснени, представителите на държавата в лицето на председателите на комисията по енергетика към парламента Делян Добрев, на КЕВР Иван Иванов и зам.-министъра на енергетиката Ива Петрова са спокойни, че решение по поставените проблеми има. Както за покупките от борсата, така и за ФСЕС. Резервите в крайните снабдители все пак остават.

Карел Крал: Ликвидността на крайните снабдители е застрашена

Законът за енергетиката е приет. Той предвижда Министерски съвет да определя базовата цена за битовите потребители, а регулаторът компенсацията, която ще се плаща от Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Компенсацията ще касае разликата между цената,  по която крайните снабдители купуват електроенергията на свободен пазар и  базовата цена, по която битовите потребители ще плащат. Така на практика изглежда моделът, по който ще се стартира либерализацията на пазара на електроенергия на едро. На пръв поглед изгледа подреден, но както стана ясно от думите на председателя на Електрохолд Карел Крал, има значителен брой подробности, които остава неясни за крайните снабдители, а надолу по веригата се очертават и проблеми за битовите потребители, които ще останат на регулиран пазар до началото на следващата година.

Част от нормативната уредба вече е налице, като Наредба 1, но част от нещата не са изяснени. По-важно е, че не само Наредба 1 може да реши всички отворени въпроси от промените в Закона за енергетиката, защото тази Наредба не може да промени Закона (за енергетиката, ЗЕ). Тук за нас важната част е, че Закона за енергетиката въвежда и предполага компенсациите и фактурирането за битовите клиенти след 1 юли да стане по същия начин, както при стопанските клиенти – през ФСЕС.  Проблем е обаче, че модела за стопанските клиенти не е приложим за битовите, заради рулиращото отчитане.  Това коментира председателя на Електрохолд Карел Крал. Той напомни също така, че броят на клиентите, които се фактурират е много по-голям „и няма как в един и същи момент в началото на следващия месец да се издават всички фактури. Фактурите за битовите клиенти се издават постепенно – някои крайни снабдители ги издават 3 пъти месечно, а други – 5 пъти месечно“, каза той. В тази връзка остава отворен и въпроса как да се изчислява ДДС.

Крал постави и въпрос как и коя част ще се компенсира за случаи, при които има издадени фактури за период от 15 юни – 15 юли, като базирайки се на официалните нормативни документи към този момент  напомни, че „през този период въобще няма да има изчислена разлика между месечна средна пазарна цена и базова цена. Какво да включваме във фактурите ? Ако трябва да се приложи същият модел като стопанските потребители, тогава би трябвало битовите клиенти да плащат ДДС върху пазарната цена. Тоест върху коя цена ? Има доста неща, които не са изяснени от тази гледна точка“, каза Крал, като наблегна, че има доста детайли от подобен род, включително периодът на доставка, които трябва да са изяснени през следващите месеци, включително и заради рулиращото отчитане.

„Следващ отворен въпрос е самата ликвидност на крайните снабдители. В момента ситуацията е такава, че крайният снабдител купува от НЕК, а НЕК купува от производители на разсрочено плащане. Всички знаем, че битовия клиент плаща фактура средно с около 50 дни закъснение след доставката. Когато крайните снабдители трябва да купуват на борсата на „Ден напред“, тогава трябва да плащат тази енергия всеки един ден. Което води до проблем за крайните снабдители“, каза Крал, обръщайки внимание, че това касае ликвидността на самото дружество. Той се аргументира с увеличаването на разходите на крайните снабдители -  обезпечаване на финансов ресурс като гаранции за участието на борсата и от друга страна за хора. По думите му, това може да доведе до блокиране на така необходимия за един краен снабдител оборотен капитал.

„Става въпрос и за допълнителен ресурс от хора, които ще трябва да се занимават с  покупката на енергия  на „Ден напред“. В момента те не са предвидени в Наредба 1“, която ограничава драстично надбавката на крайните снабдители за такива разходи“, посочи Крал.

От името на трите дружества, крайни снабдители, председателя на Електрохолд представи и примерен модел за необходимите парични потоци на дружествата при либерализацията на пазара на едро. На база на този модел, както стана ясно, при ценови нива към 15 февруари, се очертава необходимост от финансиране на крайните снабдители за сума от около 600 млн. лв. специално през зимните месеци. „Ако няма компенсация тогава цялата тежест е при крайните снабдители“, посочи Карел Крал.

При ситуация, ако ФСЕС финансира разликата между базовата цена и платената от клиента на 20 число следващ месец, когато вече ще има изчисляване на пазарната цена за фактуриране, необходимостта от компенсиране на крайните снабдители е около 400 млн. лв. при сегашните цени по разработения модел, стана ясно от обясненията.

По-важното, както обясни Карел Крал е „че това е ситуация, която ще се повтаря всяка зима. Заради сезонността на потреблението на битовите клиенти. Има необходимост крайните снабдители да осигурят финансиране от поне 400 млн. лв.“

Не по-малко смущаващо за крайните снабдители е и задължението за покупка на пазара „Ден напред“, което не съответства с практиката в останалите страни на ЕС и крие рискове за всички участници. „Крайните снабдители ще бъдат задължени да купуват на каквато и да е цена, което ще води до увеличение на цените на пазар „Ден напред“, не само за крайните снабдители, а за всички участници. Натискът върху Фонда ще стане по-голям“, коментира Крал.

Сред заключенията на крайните снабдители е и този, че ефектът заради закупуването на 40 % по-високата покупна цена ще формира до значителна ликвидна криза, която е почти невъзможно да се реши през търговските банки, защото обемът е много голям. Освен това, както посочи Крал, всяко финансиране от търговските банки означава допълнителни разходи и лихви, които пак ще се пренасят върху битовите клиенти. Ако подобна ликвидна криа пък се решава чрез търговски заем тогава се увеличава цената за битовите клиенти.

„Ние сме в ситуация, в която от една страна ще имаме отворен либерализиран пазар на едро и от друга – регулиран битов клиент, силно регулиран и от гледна точка на падежа на фактури, отчитане и т.н. което води до дупка за крайните снабдители“, коментира той.

В тази връзка от името на трите дружества крайни снабдители има и редица предложения за обсъждане. Въпреки че, както се изрази председателя на Електрохолд, „нито едно от тях не решава само по себе си проблемите“ и най-вероятно ще е микс от тях. Става въпрос за намиране на начин за финансиране на крайните снабдители, който няма да води до увеличени разходи – „през държавни гаранции, ББР, авансово плащане от ФСЕС, предварително, авансова частично плащане на компенсациите, разбира се трябва да се говори и за надбавката за крайните снабдители, защото те поемат по-висока отговорност, което означава промени в Наредба 1.  Също така възможност крайните снабдители да могат да купуват енергия по двустранни и дългосрочни договори, за да не натоварват пазар „Ден напред“.

„Първи юли е утре. Тези предложения са възможните и трябва да разберем, кои от тях са възможни и къде ще бъдат разписани – в Закона за енергетиката или в Наредба. В момента нямат конкретен текст, защото няма яснота по самия модел“, заяви Карел Крал.

Делян Добрев: Не виждам нищо притеснително. Проблем има, но касае ФСЕС

„Чух две основни опасения. Първото  откъде ще дойдат оборотните средства за енергия и второто, защо ще се купува на „Ден напред“, а не на другите пазари“ (сегменти б.р.). коментира председателя на комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев. Той уточни, че крайните снабдители може да купуват и на други сегменти от пазара. Просто компенсацията, която ще се плаща от ФСЕС се фиксира на базата на цените, постигнати на „Ден напред“. „ Това се прави с цел да бъдат избегнати злоупотреби, защото всяко едно от ЕРП-та , ако си говорим честно има и ВЕИ-та. Вие може да си продавате от собствените ВЕИ-та на всеки един от тези пазари, на няколко прозорци по пазарни и извънпазарни договори и да искате компенсации от регулатора на базата на цени, които вие сте преценили за изгодни за вас. Така че на база на обществения интерес, ние трябва да имаме някакъв бенчмарк, който да не може да бъде манипулиран“, каза Добрев като уточни, че не казва, че дружествата смятат да правят такова нещо. „Ние като законодатели трябва да предотвратим всякакви злоупотреби с тези компенсации“, допълни той.

Това по думите му обаче е „по-малката тема“. „По-голямата е с оборотните средства. Тук мисля, че и в Наредба 1 и в Правилата за търговия, че може да се правят по-чести плащания, така че този товар върху вас да е по-малък“, каза той като не пропусна и въпрос, какво би станало с дружествата, ако пълната либерализация беше от 1 юли тази година и нямаше компенсации. „На вас така или иначе тази сума т 600 млн. лв.  през зимата също щеше да ви е необходима. Защото досега беше лесно – НЕК ви дава енергия, вия е продавате цял месец, накрая вземате от парите от клиентите и давате на НЕК. Плащате, след като си получите парите. Да, обаче при една либерализация на пазар това не е така. Трябва да имате самите вие оборотен капитал, с който да работите. Само че сега това ви идва като нещо ново, средствата не са предвидени като част от вашите оборотни такива затова ще направим възможно, колкото се може по-чести плащания, за да имате, колкото се може по-често оборотни средства поне в този преходен период до 31 декември 2025 г. Защото от 1 януари 2026 г., ако пазарът се либерализира изцяло, тогава няма вече кой да ви компенсира. Трябва да имате цялата сума за този 50-дневе период - да купувате и да чакате да получите парите от клиентите“, каза Добрев. Той се ангажира, че всички  детайли ще бъдат изчистени и призна, че има известен драматизъм от гледна точка на това, че датата 1 юли е съвсем близо. „Това са детайли, но важни. Така че бих насърчил и КЕВР и Министерството на енергетиката и Фонда да създадат тази предвидимост, която е необходима“, препоръча председателя на комисията по енергетика към НС. В същото време бе категоричен, че няма необходимост от промяна в Закона за енергетиката.

„Не виждам нещо притеснително. По-притеснителното е това, което тук всички в тази зала си мислим и никой не го казва на глас. Притеснителното е, че във Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) вече има 1 милиард (лева) дефицит. Тоест , на Фонда в един регулаторен период не му достигат 1 милиард“ , каза Добрев и от тази гледна точка постави въпрос откъде ще плаща ФСЕС компенсациите. По думите, през миналия месец Фондът е  компенсирал едва 75 % от средствата на дружествата, на  които е трябвало  да плати.

По-късно думите му бяха потвърдени и от председателя на ФСЕС Диан Червенкондев, който дори уточни, че на НЕК не е плащано и в момента се търсят средства за компанията.

„От 1 юли тези компенсации ще стават още по-големи. Затруднението с временните оборотни средства го има и във Фонда“, допълни Добрев, очертавайки проблема с вноските, които се правят в края на месеца и компенсациите на определено число.

Според грубото изчисление на председателя на енергийната комисия, „ако този 1 милиард  го разделим на потреблението в страната от няколко тераватачса, означава, че ние трябва да върнем обратно (таксата)„задължение към обществото“ на около 30 лв. (за МВтч)“. „Без да плаша никого, но 30 лв. за бита означава 15-20 % увеличение на цената на тока. Така че ние имаме много по-съществен проблем“, каза той. Добрев напомни, че такава ситуация не се е случвала от 2014 година в енергетиката при създаването на ФСЕС.

„Сега за пръв път от 2014 година, 10 години по-късно сме отново в ситуация, когато във Фонда липсва 1 милиард. Има обективни причини да липсват тези пари. Никой не очакваше този срив в цената на въглеродните емисии – от 100 евро за тон да спаднат под 50 евро за тон. Никой не очакваше цената на електроенергията да падне толкова много, така че  да се губят и приходи от 5%, които събира Фонда. Така че има обективни приходи да ги няма тези 1 милиард. Мен ме притеснява повече как ще се справим с дефицита от 1 млрд. лв. във Фонда.  Това означава, че трябва да се вземат смели политически решения“, заяви Добрев, подчертавайки, че проблемите на компаниите са решими.             

С такова обещание се нагърби и заместник-министърът на енергетиката Ива Петров От своя страна тя също поясни, че Законът за енергетиката не предвижда задължение цялата енергия да се купува на пазар „Ден напред“, а този сегмент само да се ползва  за бенчмарк към регулираната цена и специално за компенсацията за крайните снабдители.

Редно е изпълнителната власт да се издължи към ФСЕС, смята председателят на КЕВР Иван Иванов

Председателя на КЕВР Иван Иванов от своя страна наблегна на усилията на регулаторната комисия за промените на нормативната база, но не спести и призива си към изпълнителната власт, че трябва да върне услугата на ФСЕС за подпомагането при компенсациите на бизнеса заради високите цени на електроенергията.

„Преди всичко ние се наложи да актуализираме нашата подзаконова нормативна уредба – Наредби 1,3 и 6 и Правилата за търговия с електрическа енергия. Ще има и методика за търговията с балансираща енергия. Промените са свързани основно с измененията в Закона за енергетиката, като Наредба 6 е напълно нова. Първата реакция бе, че КЕВР се разтоварва от своите ангажименти, няма да определяме разполагаемост, цена, количества които големите производители на електроенергия в страната фиксират като микс за регулирания пазар. Да, това е така и се надявам на специална програма от МС с детайли на база на това, че МС ще определя базовата цена, която ще влезе в сила от 1 юли. Но КЕВР ще има една много важна друга функция – на първо място определянето на компенсацията, която тук очевидно е обект на сериозно безпокойство. По отношение на компенсацията, тя може да бъде определена не по-рано от цената на месеца, който следва месеца, който е отчетен период“, каза Иванов. По думите му едно от решенията по отношение на оборотните средства е наистина предоставяне на по-кратки интервали за средства за крайните снабдители.

„Втори проблем е състоянието на ФСЕС. Добрев каза, че има 1 млрд. липса на средства във Фонда, което е много голям проблем. Фондът намали своите средства по три причини – безспорно по-ниската борсова цена на електроенергията, тези 5% които се събират – като имам предвид че цената е 150 лв. за МВтч на „Ден напред“, а ние бяхме определили цена от 250 лв. за целия едногодишен период. Това наистина е почти наполовина. Втората причина е наистина намаляване на цената на търговията с емисии и там не може да се очаква увеличение на тази цена, тъй като страните от Европа се ориентират към ускорено освобождаване от въглищата и въглиищните централи и не представлява интерес към закупуване на емисии ,което пък смъква цената. Има една трета причина – във Фонда бяха събрани много сериозни средства, но една част от тези средства и доста голяма беше използвана от изпълнителната власт, поради което сега Фонда изпитва тези трудности“, каза Иванов. Той се ангажира, че КЕВР ще направи необходимото по Закона за енергетиката за определяне на компенсации и обърна на засилването на функциите по REMIT.

Председателят на ФСЕС Деян Червенкондев накратко обясни досегашния механизъм на институцията и появилият се дефицит от 1 млрд. лева, като потвърди думите и на Делян Добрев и на Иван Иванов. Той напомни, че във ВСЕС е имало натрупан сериозен буфер, нарушен първо заради ковид, а впоследствие и заради високата цена на енергоносителите, което доведе и до изплащане на компенсации на бизнеса за високите цени на електроенергията. „Имаше натрупан немалък буфер, но през 2022 г. вследствие на това, което се случи в цяла Европа – първо с ковид, а след това и доставките на енергийни източници и поскъпването им, трябваше наистина българското правителство да се намеси с цел запазване конкурентоспособността и сигурността на пазара за компенсации“, каза той, напомняйки законовите промени за разплащане със средства на Фонда. Червенкондев коментира също така и рекордния спад на цената на квотите  и сривът им за ценовия период от 88 евро на квота до 49 евро през февруари. „Това все пак е основния приходоизточник на Фонда. При наличие на това, че се предвиждаше в него да постъпят над 2 млрд. лева само от квоти , сега във фонда ще постъпят със 700 млн. лв. по-малко приходи от квоти, което съвсем естествено няма как да не се отрази на разплащането на всички, които имат вземания като НЕК и други производители“, каза той, потвърждавайки заплащания на само 75% от дължимите премии на всички производители с договор с ФСЕС, като за НЕК се събират средства. Червенкондев потвърди, че се търси решение и с КЕВР и с енергийното министерство.  

Най-важното е, че по думите му, ФСЕС се е подготвил за този модел на либерализация на пазара на едро, но само за първите месеци за този период за крайните снабдители „Фондът е заделил средства от приходите от т.нар. свръхпечалби, но едва ли ще се достатъчни за този ликвиден недостиг, очертан от крайните снабдители“, каза той, препращайки към изчисленията за опасност от недостатъчна ликвидност от порядъка на около 400 до 600 млн. лв.

Председателя на ФСЕС напомни също така, че за поддържане на настоящата цена за бита, за да не бъде така висока, колкото е свободната е осъществена и подкрепа за населението с 3 млрд.лева.

Редно е да припомним, че за проблемите във ФСЕС първият сигнал дойде от опозицията в Народното събрание при разискванията за изграждането на новите блокове на АЕЦ, когато бе съобщено за недостиг от 868 млн. лв.

Обещанията и ангажиментите за предстоящи срещи и решаване на въпроса с проблемите, представени от крайните снабдители, включително и състоянието на ФСЕС не се харесаха особено на крайните снабдители. Както се изрази Карел Крал, „ако преди бяхме притеснени, сега сме още повече“. „Ние не сме в дванадесет без пет, а в дванадесет без една (минута)“, заяви той, напомняйки, че за дружествата 1 юли е утре. Малко на шега, малко на истина изречените думи  шефа на Електрохолд, че „Ако проблемите не се решат, ще има доста свободни лицензии“, не звучат успокояващо.

В тази връзка остава висящ и въпроса на НЕК за натрупания тарифен дефицит, който отново всички загърбват.