Водородните проекти на петролните държави

Водородът, който се разглежда като горивото на бъдещето и начин за намаляване на емисиите продължава да е в центъра на вниманието на държавите, а и на големите енергийни компании. Много от държавите в Близкия изток, чието богатство се дължи на петрола и газа проучват водорода и съответно възможностите да останат доставчици на традиционните си клиенти от Европа и Азия. През 2020 г. бяха заявени амбициозни цели. Независимо от тези силни пориви и изявления за водородните мегапроекти, начинът на осъществяването им поражда въпроси и съмнения, пише в свой анализ Hydrogen Insight. Много държави в региона предприемат по-нюансиран подход за подкрепа на водородни проекти, за разлика от преките субсидии на килограм произведен H2, предпочитани от ЕС и САЩ, като обикновено избират благоприятни данъчни режими или права за развитие на земята. Поради това е трудно да се определи точният размер на държавната подкрепа.

2030 г. наближава и то бързо. Освен вътрешните междинни цели, които ЕС трябва да осъществи за същата тази година обещава и внос на десет милиона възобновяем водород (H2) годишно до началото на следващото десетилетие. Като се има предвид, че разработването на проекти с мащаб от гигавати ще отнеме между 6 и 10 години, износителите може да не разполагат с време за изграждане на производствен капацитет, се напомня в анализа. И съответно се търси отговорът на въпроса: Докъде са стигнали четирите държави от Близкия изток, които се очаква да играят ключова роля в износа на водород - Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Катар и Оман – когато става въпрос за пробив на проекти?

Оман

Оман планира да произвежда един милион тона водород годишно през 2030 г., а основната тактика на правителството се заключава в разпределяне на земя чрез дружество със специално предназначение, наречено Hydrom, на инвеститори, които искат да използват комбинацията от силен вятър и слънчеви ресурси на страната, за да произвеждат изключително евтина енергия зелен водород. В доклад от 2023 г., в който се твърди, че Оман може да стане най-големият износител на H2 в Близкия изток, Международната агенция по енергетика (МАЕ) изчисли, че страната може да произвежда зелен амоняк на цена от 400 долара на тон плюс допълнителни 50 долара транспортни разходи, което дава възможност да се конкурира със син или сив амоняк, предвид нестабилността на цените на газа.

Hydrom вече е предоставила първите парцели земя, с което годишният производствен капацитет на страната на обявените проекти достига 925 000 тона, и трябва да предостави на инвеститорите още три парцела земя в Дофар в края на това тримесечие. Тези договори обаче не представляват окончателни договори за наем на земя. Те ще бъдат подписани, след като проектите преминат през следващи етапи на развитие.

Много от проектите, за които е разпределена земя чрез търговете на Hydrom, все още са на етап осъществимост или предварителен проект.

Един от четирите критерия на Hydrom е „създаване на вътрешна стойност“. Става дума за локализация. Разработчиците, които са получили права върху сайтовете, казват, че техните проекти ще бъдат изградени с 10%-30% местни ресурси.

Hydrom също така оценява проектите въз основа на техническа осъществимост, икономическа целесъобразност и вероятност за реализация, като отдава предпочитание на консорциуми, които вече имат купувач за водорода или негови производни.

Акцентът на Оман върху „присъщата стойност“ може да има двойно значение. Докато много от консорциумите планират да изнасят водород, произведен в Оман, за световните пазари, поне един - Amnah - планира да доставя H2 на местната стоманодобивна индустрия.

Vulcan Green Steel, дъщерно дружество на индийската Jindal Steel Group, вече започна изграждането на своя завод за зелена стомана на стойност 3 милиарда долара в Duqm, който първоначално ще работи с природен газ, но е в състояние да премине към 100% водород.

Някои анализатори смятат, че зелената стомана е най-ефективният начин за използване на водород за декарбонизация, а скорошен доклад на ООН твърди, че декарбонизираният метал ще донесе по-големи икономически ползи на страните, произвеждащи водород, в сравнение с директния износ на H2 за стоманодобивни заводи в чужбина.

Саудитска Арабия

Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, набра в самото начало преднина в надпреварата за създаване на широкомащабно производство на водород, дори без официална водородна стратегия. Неговият водещ водороден проект с мощност 2,2 GW в „града на бъдещето“ Неом е първият проект от този мащаб в света, който е стигнал до окончателно финансово решение и със започнало строителство.

Първите вятърни турбини вече са доставени на обекта и разработчикът Neom Green Hydrogen Company (NGHC) се надява да успее да пусне капацитет за производство на 1,2 милиона тона NH3 през 2026 г.

20MW електролизер от Thyssenkrupp Nucera, основният доставчик на Neom, ще бъде инсталиран за тестови цели тази година, като осем тона произведен водород ще бъдат за пилотния проект на държавната петролна компания Aramco за електронно гориво. През 2022 г. самата Aramco си постави за цел да произведе 11 милиона тона син амоняк до 2030 г., разчитайки на газа от огромното си  находище Jafurah. По-късно същата година компанията достави първата тестова партида от своя син амоняк в Южна Корея. Това беше последвано от друга тестова доставка в Япония през 2023 г., която беше поставена под въпрос заради предполагаемата липса на намаление на емисиите, като се има предвид, че амонякът е използван за съвместно изгаряне с газ за генериране на електричество в рафинерията.

След тези две доставки обаче Aramco забави работата си над синия водород и амоняк, а генералният й директор през 2022 г. изрази безпокойство, че вероятната цена на H2 от 250 долара за тон е била твърде висока, така че потребителите да могат да подписват договори за покупка без държавна подкрепа.

Освен тези вътрешни проекти голяма част от дейността на Саудитска Арабия в областта на водорода е насочена и към инвестиране на капитал във водородни проекти в чужбина. Така например, енергийната компания ACWA Power, 50% от която е собственост на саудитския суверенен фонд за благосъстояние PIF вече започна строителството на завод за производство на зелен водород с мощност от 3000 тона годишно в Узбекистан, при това с планове за разширяване до 500 000 тона годишно. През 202 г. ACWA Power подписа меморандум за взаимно разбирателство с тайландската държавна петролна компания PTT за създаване на широкомащабни съоръжения за производство на възобновяема енергия в Тайланд (на базата на възобновяеми източници на енергия) за зелен водород и неговите производни с инвестиция от 7 милиарда долара.

Освен това, в края на миналата година ACWA Power подписа подобно споразумение с индонезийската електроенергийна компания PLN и компанията за торове Pupuk Indonesia за изграждане на най-големия зелен завод за амоняк в Индонезия на цена от 1 милиард долара до 2026 г.

През декември ACWA Power се присъедини към дълъг списък от компании, които подписаха рамково споразумение с Египет за многомилиарден проект за зелен амоняк близо до Суецкия канал.

Обединени арабски емирства (ОАЕ)

Като държава, организатор на COP28, ОАЕ се постара да подчертае заслугите си за климата, независимо от експорта на почти три милиона барела суров петрол на ден.

Въпреки че водородната стратегия на ОАЕ има за цел да произвежда един милион тона зелен водород и 400 000 тона син водород годишно до 2031 г., проектите в страната изглежда са в застой.

Към днешна дата само едно предприятие, заводът Fertiglobe Fertil в Рувайс, Абу Даби, е започнало да произвежда неопределени количества син амоняк. Инсталацията улавя CO2 емисиите от производствените процеси, прехвърляйки газа към съоръжение за улавяне на въглерод в Al Reyad за инжектиране в подземни резервоари за подобряване на добива на петрол. Малки количества амоняк, произведени в това съоръжение, вече са насочени за доставки като тестови партиди до клиенти в Япония и Германия.

Националната петролна компания на Абу-Даби (ADNOC), която в края на миналата година купи дела на OCI във Fertiglobe и стана пълен собственик, а през 2021 г. обеща да започне работа със завод за син амоняк с капацитет от един милион тона годишно в Рувайс през 2025 г. Решението за инвестиция трябваше да бъде взето през 2022 г., но няма новини за това.

Енергийната компания Masdar обеща да изгради капацитет за производство на зелен H2  от един милион тона годишно до 2030 г., но не уточни каква част от производството ще бъде разположено в ОАЕ.

Работата също така изглежда е спряла по проекта на Helios Industry за 1 милиард долара за зелен водород в индустриалната зона Khalifa в Абу Даби...

Катар

Катар е водещият световен износител на втечнен природен газ, чиято инфраструктура, според много привърженици на водорода може да бъде преоборудвана в такава за H2, въпреки че подобна осъществимост се поставя от други под въпрос.

Подобно на Саудитска Арабия, страната не е публикувала водородна стратегия или е пък си е поставила конкретни цели, но все пак има някои инвестиции в сектора.

Държавната компания за торове Qatar (QAFCO) подписа договор с Thyssenkrupp през август 2022 г. за изграждане на завод за син амоняк на стойност 1 милиард долара, който трябва да бъде завършен през първото тримесечие на 2026 г. Не е ясно дали QAFCO планира директно да изнася този амоняк или да го използва за производство на торове, продавани на вътрешния или на световните пазари.

Освен този проект, няма скорошни новини за водородните проекти на Катар.

Като цяло предстои да се разбере кои от тези проекти ще бъдат осъществени и как вече отчитащото се забавяне ще се отрази на световните зелени амбиции и цели до 2030 г.