Заводът за зелен водород за 5 млрд. долара в Саудитска Арабия вече мисли за разширение

Енергетика / Свят
Георги Велев
2564
article picture alt description

Разработчиците на Helios Green Fuels - завод за зелен водород на стойност 5 млрд. долара в процес на изграждане, който се намиран на северното крайбрежие на Саудитска Арабия в Червено море - вече мислят за неговото разширение. Технологичните компании Neom и Air Products и саудитската компания Acwa Power подписаха сделка през юли 2020 г. за изграждане, притежаване и експлоатация на съоръжението.

Настоящият план е да се използва 20 MW електролизатор Thyssenkrupp - задвижван от 4GW възобновяема енергия - за получаване на зелен водород, който ще бъде превръщан в амоняк за по-лесното му транспортиране. Намерението ни е да се разшири производството, сподели Роланд Кепнер, изпълнителен директор на Neom, отговарящ за водорода и зелените горива. „Вече мислим за разширяване, в зависимост от това колко бързо ще се повиши пазарът за зелен водород. Просто се изисква добавяне на възобновяем капацитет и разширяване на електролизаторната инсталация “, пояснява той. Планирано е консорциумът за бъдещия завод да подпише споразумения за финансиране на проекта до края на 2021 година.

Всеки от партньорите притежава равен дял в проекта, в който ще се получава азот от въздуха и ще произвежда около 1,2 милиона тона амоняк на година. Air Products ще бъде изключителният купувач на произведения амоняк с права за доставка и продажба по целия свят. Очаква се офертите за изграждане на ВЕИ капацитет да предхождат споразуменията за финансиране и вероятно ще бъдат възложени през следващите няколко месеца, припомня Hydrogen Economist.

Нискорисков проект

Проектът е стабилна търговска перспектива и разработчиците не предвиждат никакви проблеми при сключването на финансиране, добавя Кепнер. „Нямаме риск при доставката на суровини, имаме генериране на [енергия] в рамките на проекта и имаме споразумение за гарантиран износ с Air Products“, припомня той.

Helios ще произвежда 650 тона/ден зелен водород при по-малко от 2 $/kg. Въпреки че строителството е технологично сложно предложение, всеки компонент на завода вече промишлено достъпен.

„Бих казал, че единственият риск е да се получи правилната оперативна настройка и да се оставят компонентите да говорят помежду си, за да се представят на оптимално ниво“, смята Кеппнер. Разработчиците избраха да доставят зеления водород под формата на амоняк поради липса на инфраструктура за транспортиране на водород и защото амонякът е универсален краен продукт. „В момента липсва инфраструктура за втечен водород. Изграждането на тръбопровод в нашия случай е опция, но не изграждате тръба за две години от Саудитска Арабия до Европа “, добавя Кепнер.

Зелен водород

Air Products вероятно ще преобразува голяма част от амоняка в зелен водород за използване в камиони и автобуси, прогнозира експертът. Подобно предложение ще бъде в състояние да се конкурира икономически с дизела, казва той, и представлява жизнеспособна опция за корабно горива, въпреки че вероятно ще бъде твърде скъпо, за да бъде жизнеспособна суровина в производството на торове.

Разположението на Helios, относително близо до Суецкия канал, по основния път за корабоплаване от Азия до Европа, би го направило идеалното място за зареждане на контейнерни кораби със зелен амоняк. Електричеството за централата ще бъде осигурено наполовина от вятърни централи. Другата половина ще идва от фотоволтаични системи. Слънчевата енергия вероятно ще бъде произведена на цена около скорошния рекордно нисък саудитски търг от 0,0104 американски долара за квтч. Крайбрежието на Червено море на Саудитска Арабия получава постоянни ветрове през нощта и е слънчево през по-голямата част от годината.

Все пак ще има времена на производство на ниска мощност. Helios ще работи с фактор на капацитета 60-70 процента и ще използва системи за съхранение на енергия, както и ще може да увеличава и намалява производството в периоди на променяща се генерация от ВЕИ. Част от зеления амоняк от Helios може да бъде продаден за вътрешно производство на торове, докато цели индустрии могат да бъдат преустроени и преместени, за да се доближат до източника на суровини.

Neom води преговори с различни местни корпорации, контролирани от държавата, като държавната компания за нефтохимикали Sabic, миньорската Ma’aden и Saudi Aramco за бъдещи потенциални партньорства. „Работим и по други приложения надолу по веригата“, допълва Кепнер. „Ще изградим център за иновации и развитие на водорода, за да демонстрираме някои от технологиите около синтетичните горива.“

Германският индустриален конгломерат Thyssenkrupp е част от партньорство за производство на зелен водород, като компанията се надява в крайна сметка да замени въглищата в пещите при производство на стомана в своите заводи. И все пак ограниченията на възобновяемия капацитет в Европа и по-високите производствени разходи ще затруднят подобен проект да бъде конкурентен.

„От макроикономическа перспектива, защо бихте изпращали зелен водород от Чили, Саудитска Арабия или Мароко до Европа?“ пита Кепнер. „Би било по-лесно просто да спрете стоманодобивните заводи в Европа и да ги възстановите на места, където разполагате с най-евтино възобновяемо електричество за производство на водород. Но това не е отговорът, които политиците искат да чуят.“, смята специалистът.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща