Редица реформи и законови промени ще се извършат в близките месеци, за да се ускори обновяването на сградите у нас

Настоящата 2024 година изглежда ще се окаже ключова за серия от реформи, свързани със сградния сектор у нас. Няколко министерства се опитват да координират усилията си, за да създадат адекватна нормативна рамка по отношение на обновяването на сградния фонд в страната ни. Преди ден министърът на околната среда и водите Юлиан Попов заяви, че стряскащите 60 млрд. евро са необходими за пълното обновяване на сградите у нас, а ако продължим да действаме на парче просто домовете ни ще останат на ниво „Народно република България“ и „всичко ще се разпадне“ в даден момент.
Експертите по сградни политики и енергийна ефективност се борят точно срещу този процес, а конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход" даде добър старт на ключовата тема, която засяга всеки българин.

А специалистите поискаха държавата да ускори процеса на жилищно обновяване като създаде Националния декарбонизационен фонд (НДФ). Този процес стартира преди няколко години, но в близките месеци се очаква депутатите да предприемат законови промени по темата. Това ще рече сегашният Фонд за енергийна ефективност и ВЕИ да се преобразува в НДФ, който да бъде и координационно звено за работата на няколко министерства и агенции.

Освен законовите промени България в момента извършва няколко паралелни реформи по отношение на обновяването на сградния фонд. И това води до сериозни предизвикателства както пред администрацията, така и за хората. Това обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева по време на конференцията. Според нея провеждането на редица паралелни реформи води неминуемо и до забавяне на процеса по тяхното въвеждане. Първата и най-важна реформа е тази във финансирането, като от 100 процента грантово финансиране трябва да се премине към самоучастие от страна на живеещите в дадена сграда. "Само с публични пари няма да стане", изтъкна заместник-министърът и даде примери с практики в другите европейски страни. Затова Бонева счита, че публичните пари трябва да бъдат съсредоточени все повече в привличане на частен капитал и подпомагане на енергийно бедните.

Втората реформа, която се случва паралелно, е нормативно-административната. Необходими са промени в законите, за да може обновяването на сградния фонд да не бъде спорадично, а да се извършва с постоянен темп. Третата реформа е тази в "културата на притежание" и според зам.-министъра тя е най-трудната. „Собствеността е право, но и отговорност. Правата и отговорностите вървят ръка за ръка и това много добре се вижда в част от сградния фонд и от състоянието, в което е той", сподели Бонева. Тя даде и пример, че е редно хората да се грижат за имотите си така, както се грижат за собствените си автомобили.

Бонева припомни, че около 1,5 млн. жилища в България не са обитавани в момента и страната ни е в челните места в Европа по критерия „собствени имоти“. Според Бонева около половината от сградите в страната, които се намират основно в по-малките населени места са необитаеми. На практика активно използваните жилиша у нас са малко над половината, сочи статистиката на МРРБ.

По думите на зам.-министъра ипотечните кредити през 2023 г. са около 20 млрд. лева, което е огромен ръст. "Жилищният сграден фонд е не само ключов енергиен потребител, но и основен инструмент за инвестиции , за съхраняване на богатството на населението, както и ключов елемент от качеството на живот", коментира Бонева пред участниците във форума.

В същото време в България има много частично обновени сгради с годините назад. Частичното саниране е позволило спестяване на енергия за много жилища, допълни Бонева. Според нея това отговоря на въпроса защо някои от сградите не са постигнали значително спестяване на енергия. Другият проблем е, че недобре поддържаните сгради също създават редица казуси.

Половината от населението живее в къщи

Почти 96,6% от жилищатаа у нас са собственост на отделни, различни физически лица. А еднофамилните жилищни сгради са важни, защото 51% от населението живее там.  Това каза изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев, който също взе участие в конференцията. Според него при еднофамилните сгради има огромен потенциал за реализиране на мерки за енергийна ефективност. От данните на АУЕР става ясно, че почти всички сгради, построени преди 2000 година на практика имат нисък клас на енергийно обновяване или никакъв. Финансиране за подобни проекти има, но изисква огромни усилия от страна на собствениците, а подкрепата на държавата е пренебрежимо малка. Експертите също припомниха, че фокусът на държавната политика са основно многофамилните жилищни сгради.

Според данните на АУЕР ако се направи дълбоко обновяване на сградите у нас ще бъдат необходими инвестиции от порядъка на над 6 млрд. евро годишно. Към момента планираните дългосрочни инвестиции в жилищно обновяване са за около 1,7 млрд. лева, става ясно от изчисленията на агенцията.

Според оценката на агенцията инвестиционният дефицит в жилищния сектор у нас се оценява на между 3,3 до 4,5 млрд. евро годишно до 2030 г.

Важно за развитие на проектите е и работата на едно гише. За целта трябва да се обучават хора по регионите, които да знаят какво точно представляват тези услуги и как да ги представят на гражданите, обясни Алексиев.

Според него голям стимул за извършване на мерки за енергийна ефективност занапред ще бъде цената на електроенергията. Това ще се случи след като битовите потребители излязат на свободния пазар, където цените са в пъти по-високи. Друг фактор занапред ще бъде и европейската система за търговия с емисии, след като сградите и транспорта започнат да плащат за вредните емисии, които изпускат. Ясно е, че изискванията ще се повишават занапред, категоричен бе Алексиев.

По думите му по отношение на сградния фонд са нужни постоянни действия, е на кампании – една през 2015 г. за обновяване  и после през 2023 г.

Техническата помощ е ключов компонент за реализиране на инвестициите, изтъкна Алексиев. Той посочи, че Националният декарбонизационен фонд предвижда да осъществява техническо обслужване на кандидатите за обновяване на блока. То обаче не може да покрие адекватно за цялата страна, така че е резонно има една централизирана система, която да разпространява информация, знания и умения.

Трябва широкомащабна и достъпна информация, която може да стане през планираните реформи за обслужване на едно гише, коментира Алексиев.  Той припомни, че това са нови реформи, които са от преди 2-3 месеца. 

Не е ясно дали всеки може да инвестира сам в енергийно обновяване на сградата, добави изпълнителният директор на АУЕР. Той припомни, че около 33 процента от домакинствата изпитват ограничения при отопление на жилището си, което сочат данните от 2018 г. В същото време има 32 процента, които не могат да посрещнат непредвидени разходи със собствени средства. "Но те имат доход и ако получат кредит, биха могли да го изплащат на разумни вноски", заяви Алексиев. Отделно около 32 на сто са домакинства, които не могат да плащат навреме разходите си, свързани с обитаваното от тях жилище. "Най-лошата комбинация е тази, когато всичките тези видове домакинства живеят в един вход. Това е много често срещаният случай“, уточни директорът на АУЕР.