Юлиян Попов: Около 60 млрд. евро са нужни за енергийното обновяване на сградния фонд у нас

Липсва адекватна координация между институциите, нужно е частния сектор и домакинствата да бъдат активни в процеса на финансиране на санирането, смята екоминистърът

Икономика / България
Георги Велев
3235
article picture alt description

Източник: iStock by Getty Images.

Грубите сметки, които съм правил до момента показват, че около 60 млрд. евро ще струва енергийното обновяване на българския сграден фонд. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, който участва в конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход". Събитието се организира Центърът за енергийна ефективност "ЕнЕфект“ и Министерството на енергетиката", с подкрепата на Коалиция "Да обновим България" (Renovate Bulgaria). 3eNews е медиен партньор на събитието.  Министърът обясни, че сметките са правени преди години и тогава са показвали, че необходимият ресурс е 40 млрд. евро. При сегашните индексации и инфлацията по-скоро стойността отива около 60 млрд. евро, обясни министърът.

Така ако страната ни продължи с подхода на 100 процента публичен ресурс на обновяването на сгради, "българският сграден фонд вечно ще остане в Народна република България", смята Попов.

Според него е много важно политиците да се фокусират именно върху мобилизацията на онези ресурси, които бързо да обновят сградния фонд. Тези ресурси обаче не са държавни. Министърът е на мнение, че фондовете трябва да се използват единствено за иновации или като "лостове", които могат да мобилизират реалния ресурс. Реалните средства за инвестиции в сградното обновяване трябва да се правят чрез частен финансов ресурс. Този процес да идва от банките и съфинансиране на собствениците.

Трябва да се помисли и за иновациите в сградния фонд, добави министър Попов. Според него тези иновации не могат да се видят в България и строителния бизнес у нас. В тази посока трябва да мисли и страната ни и да отдели ресурс за иновации в тази посока.

"За да можем ние да решим въпросите със сградния фонд на България, трябва да дадем много сериозни различни финансови инструменти, които да мобилизират огромния финансов ресурс, който не е в държавата, а е в хората и компаниите. Там да насочим значителен публичен ресурс към стимулиране на иновациите и иновационните подходи в обновяването на сградите", посочи министърът на околната среда и водите, цитиран от БТА.

Сериозен проблем е липсата на добра координация между отделните министерства на ниво администрация, обясни още Попов. Според него именно липсата на синхрон пречи на по-добрата работа на държавните институции. Много усилия са насочени в момента към Националния фонд за декарбонизация. В сегашния му вид – чрез Фонда за енергийна ефективност и ВЕИ тази функция за координиране е възможна, но политиците не се възползват от нея.

Нужна е постоянна политика по отношение на обновяването на сградите

До момента политиката по енергийна ефективност се характеризираше с кампанийност. Това каза заместник-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Радослав Рибарски, който също взе участие в конференцията. По думите му досега въпросът е бил колко пари се отделят за саниране. Страната ни трябва да постигне конкретни декарбонизационни цели и те да бъдат реално остойностени и доказани.

Според Рибарски трябва да се осъзнае, че хората трябва да бъдат лично ангажирани към подобряване на тяхното благосъстояние и среда. Той е на мнение, че държавата може да подпомогне самоучастието на гражданите, но трябва да се търси по-голямо тяхно участие и осъзнаване на ефектите от енергийната ефективност.

Радослав Рибарски оценява като добра стъпка преструктурирането на фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и създаването на Национален фонд за декарбонизация. Сега трябва да се отговори и на въпроса по какъв начин ще се намират средства за него и как ще се харчат те. Този процес те първа ще бъде разгледа при промените в Закона за енергийна ефективност. Няма яснота кога точно народните представители ще се занимават с този въпрос.

"Мисля, че сме на прав път. Наистина координацията между изпълнителната и законодателната власт е от основно значение", коментира Рибарски. Той изтъкна, че трябва да се заложат ясни цели, които да се следват независимо кой е в министерствата. "Тези цели трябва да станат национални и всички да се ангажират с тях и те да не търпят промяна", коментира Рибарски.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща