Боян Рашев: Българската промишленост има сили да оцелява и дори да се развива в енергийно задушена Европа

Коментар на Боян Рашев от неговия фейсбук профил

През месец май националната статистика отчете поредния голям спад в промишленото производство на България. Този процес продължава от края на 2022 г., като най-силно засегната е тежката, енергийно-интензивна индустрия. Има обаче и добри новини и те трябва да бъдат споделяни. Тук искам да отбележа само последните три, които излязоха през юни и юли, но - поне според мен - не получиха адекватно отразяване.

Започвам с инвестициите на „Агрополихим“ (първата снимка), лидерът в производството на торове, който расте едновременно в няколко направления:

1. Закупуване на 100 нови железопътни цистерни за превоз на амоняк, които им дават възможност да изнасят из цяла Европа ще и засилят ролята на терминала в Девня като логистичен център за Югоизточна Европа.

2. Изграждане на нов цех за производство на калциев нитрат (CN) с капацитет 50,000 тона годишно - инвестиция за 40 млн. евро.

3. Ново споразумение за проектиране и изграждане на трети резервоар за втечнен амоняк със складов капацитет 12,500 тона.

Всички тези стъпки са част от стратегическа инвестиционна програма за разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на обща стойност над 250 милиона евро. През следващите пет години Агрополихим планира удвояване на капацитета на производствената си линия за азотни торове, което ще доведе до повишаване на потреблението на амоняк до 600–650 хиляди тона годишно. В допълнение към този обем се предвижда доставка на допълнителни 100–250 хиляди тона амоняк за клиенти в региона.

Продължавам с медния гигант „Аурубис България“ (втората снимка), най-голямото предприятие в страната, което в рамките на два месеца изпълни 120 проекта, като инвестицията от 230 млн. лв. осигурява дългосрочна работа на съоръженията с най-съвременните налични технологии. Дейностите са били подготвяни повече от година и в тях са участвали 2,000 специалисти и работници от 12 държави в допълнение към екипа на Аурубис. Конкретно става въпрос за:

1. Цялостна реконструкция на топилна пещ – основният агрегат в металургичното производство с капацитет 1.5 млн. т медни концентрати. Обновени са 300 т стоманени конструкции и 15 км медни тръби в пещта.

2. Смяна на два сухи електрофилтъра в металургия с обща маса 900 т.

3. Най-голямото обновяване на съоръженията в производството на сярна киселина от 20 години насам, като са сменени контактен апарат и шест топлообменника с обща маса над 1000 т.

Капиталният ремонт е част от четиригодишната програма „Аурубис: Инвестиции за прогрес. България 2027“ на обща стойност 800 млн. лв., която обезпечава дългосрочното бъдеще на завода между Пирдоп и Златица.

Завършвам с плевенския стъкларски завод „Рубин“ (третата снимка), който официално запали новата Ванна пещ №3 – високотехнологична производствена мощност от ново поколение. С реализацията на инвестицията в завода ще бъдат наети 150 нови работника от района, с което общият брой на служителите в предприятието надхвърля 600 души. С това компанията „Рубин Tрейдинг“ EАД приключва ключов етап от стратегическата си инвестиционна програма на стойност 250 млн. лв.

Както всички знаем, "Лошата новина е добрата новина" за медиите, затова не бива да ни учудва, че подобни факти рядко са сред най-споделяните. Те не се връзват и с мантрата за "лошия чорбаджия-капиталист, които ограбва бедния българин-сиромах".

За мен тези новини показват, че българската промишленост има сили и потенциал, за да оцелява и да се развива дори и в условията на бюрократично и енергийно задушена Европа. Политиците ни просто трябва да се вслушват малко повече в думите и нуждите на индустриалците и по-малко да пречат.

Лично аз ще започна повече да пиша по въпроса.