Електроенергията в ЕС: Ще видим ли през 2024 г. край на тавана на цените и мерките за подкрепа към потребителите?

Средно цените на електроенергията в ЕС са се повишили с 31% между първата половина на 2021 г. и 2023 г.

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
2159
article picture alt description

Източник: needpix.com

Цените на електроенергията на пазара на едро в ЕС са в низходяща тенденция през последните месеци, сочи статистиката. Това е развитие, което някои правителства виждат като възможност за премахване на субсидиите, въведени в отговор на енергийната криза, докато други виждат като лош сигнал за енергийния преход.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. доведе до скок на сметките за енергия, като много национални правителства въведоха мерки за държавна помощ, за да защитят своите граждани от най-лошия пик на цените. Въпреки това, почти две години по-късно и с цените на електроенергията на едро, падащи до нивата отпреди войната, нещата се връщат към нормалното – и мерките за енергийни субсидии се преустановяват в цяла Европа. Екип на Euractiv е събрал данни за цените и подкрепата към потребителите в няколко държави от Стария континент.

Още по темата

Във Франция министърът на икономиката Бруно Льо Мер, който сега отговаря и за енергийните въпроси, обяви по-рано този месец, че сметките за електричество на домакинствата ще се повишат средно с малко под 10% до 1 февруари 2024 г. Това увеличение следва постепенното повторно въвеждане на данък, който беше намален от 32 евро за мегаватчас (€/MWh) до само 1 евро по време на кризата.

На 1 февруари ставката ще се повиши до 21 евро/MWh. Според Льо Мер това ще даде възможност за субсидии за производство на възобновяема енергия, енергийни ваучери за най-уязвимите домакинства и тарифни еквиваленти за отвъдморските територии и остров Корсика.

Накратко, спадът на цените на пазара на електроенергия на едро сигнализира за „края на подхода „независимо колко ще струва““ и след осигурената защита на стойност 90 милиарда евро за потребителите, сподели министърът.

Каква е ситуацията в останалата част от Европа?

В Белгия цените на електроенергията, включително всички данъци, са се увеличили с 61% между първата половина на 2021 г. (270 евро/MWh) и първата половина на 2023 г. (435 евро/MWh), показват последните данни на Евростат.

В средата на март миналата година белгийското правителство намали ставката на ДДС върху газта и електроенергията от 21% на 6 на сто. В резултат на това до първата половина на 2023 г. данъкът ще представлява едва 18% от цената на MWh, в сравнение с 35% две години по-рано.

Така наречената „социална тарифа“ за домакинствата в най-неравностойно положение обаче, която помогна за значително намаляване на цената на сметките им по време на кризата, ще се повиши с 9,3%, доближавайки я до търговските цени.

В Германия цените, с включени всички данъци, са се увеличили с 29% между първата половина на 2021 г. (319 €/MWh, от които 52% данък) и първата половина на 2023 г. (412 €/MWh, от които 28% данък). Но домакинствата ще започнат годината с ограничаване на намаленията на цените на електроенергията, защото подкрепата постепенно ще отпадне.

Първоначално таванът на цените трябваше да бъде удължен до март, но бюджетната криза в страната и рецесията принуждават правителството да намали разходите. Като малка утеха, новите клиенти, които са се възползвали от по-благоприятни пазарни условия и следователно по-ниски цени на електроенергията или газа, няма да видят повишаване на цените.

В Испания цените, включително данъците, паднаха рязко през първата половина на 2023 г. (182 €/MWh) в сравнение с 2022 г. (353 €/MWh) и 2021 (257 €/MWh), главно поради по-ниските налози. Данъците представляват 41% от продажната цена през първата половина на 2021 г., в сравнение с 16% през първата половина на 2023 г.

Въпреки това, както във Франция и Белгия, нивата на данъците отново ще се покачат. ДДС, който падна от 21% на 5% по време на кризата, нарасна до 10% на 1 януари 2024 г. Друг данък, определен на 2,5% през първата половина на 2024 г., ще се повиши до 3,8% през втората част на годината.

Във Великобритания (Англия, Шотландия и Уелс, с подобна система в Северна Ирландия), където изначално енергията е скъпа, цените – включително всички данъци – лесно надхвърлиха £320/MWh (около €373/MWh) по време на кризата.

Очаква се цената да падне до около 338 евро/MWh между януари и март 2024 г. Правителството обаче реши да запази гаранцията за цената на енергията, въведена през октомври 2022 г., която ограничава максималната годишна сметка за домакинствата. Въпреки това преоценката на Лондон за първото тримесечие на 2024 г. показва увеличение от 4,9% спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г., преди възможен спад през второто тримесечие на 2024 г.

В Италия цените, с включени данъци, почти са се удвоили (+78%) между първата половина на 2021 г. (225 евро/MWh) и първата половина на 2023 г. (378 евро/MWh). В резултат на това правителството намали цената на налозите с една трета, от 36% от сметката през първата половина на 2021 г. до 14% през първата половина на 2023 г.

Потребителите ще се възползват от предпазните мерки, въведени до юли, когато сметките трябва да се върнат на нивата отпреди кризата. В този момент, както във Франция, цените ще бъдат повлияни от поредица от увеличения, включително края на данъчните облекчения и връщането към ставка на ДДС от 22% в спрямо сегашните 5 на сто.

В Чешката република, както и в Италия, цените са се повишили със 78% между първата половина на 2023 г. (180 евро/MWh) и първата половина на 2024 г. (321 евро/MWh).

Правителството въведе таван на цените, но той изтече в началото на 2024 г., заедно с повторното въвеждане на данъци, които бяха премахнати, като този, използван за субсидиране на възобновяема енергия. В резултат на това, между намаляването на субсидиите и спада на цените на електроенергията на едро, сметките на чешките домакинства може да се повишат с около 10% през 2024 г. в сравнение с 2023 г.

Полша, единствената страна в Европа, където делът на данъците в крайната цена се е увеличил между първата половина на 2021 г. (40%) и първата половина на 2023 г. (48%), е сред страните от блока на ЕС с най-ниско увеличение на цените.

Цената на електроенергията е силно регулирана, а тарифите са замразени. В резултат на това цените, включително данъците, се увеличиха с 14% между първата половина на 2021 г. (155 евро/MWh) и първата половина на 2023 г. (177 евро/MWh). Новото правителство на премиера Доналд Туск реши да запази замразяването на цените поне до средата на 2024 г.

В Словакия цените, включително данъците, са се увеличили с 30% между първата половина на 2021 г. (€132/MWh) и първата половина на 2023 г. (€189/MWh), докато делът на данъците е намалял от 21% на 12%.

Въпреки това, поради тавана на регулирания компонент на крайните цени, стойностите на електроенергията в Словакия няма да се покачат тази година и дори може да паднат. Поради това правителството поддържа мерки за смекчаване на увеличенията на цените, за разлика от всички големи европейски икономики.

В България цените на електроенергията за битовите потребители се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране през юли. Традиционно те се покачват с няколко 2-3% на годишна база. Тази година се очаква промяна и отпадане на формата Обществен доставчик, регулираните цени ще отпаднат, но ще има таван за разходите за бита. Бизнесът пък получаваше финансова подкрепа по време на кризата като имаше таван на цените от 250 лв./мвтч. Средствата за тази подкрепа в последните две кризисни години идваха от свръхпечалбите на енергийните предприятия.

Финансиране на прехода

Средно цените на електроенергията в ЕС са се повишили с 31% (с включени всички данъци) между първата половина на 2021 г. (220 евро/MWh) и първата половина на 2023 г. (289 евро/MWh).

Въпреки това, между сложната финансова ситуация и публичните разходи за овладяване на кризата, Европейската комисия поиска от държавите членки през май 2023 г. да отменят своите антикризисни мерки от 2024 г.

В същото време делът на данъците в крайната цена няма да спадне, твърди мозъчният тръст Bruegel в свое съобщение, публикувано наскоро.

Въпреки че делът на данъците представлява 38% от средната сметка за ЕС, той може да нарасне, особено за определени категории потребители, в зависимост от начина, по който вземащите решения се отнасят към ситуацията. Целта, според Bruegel, е да се гарантира въвеждането на мерки за енергиен преход, включително чрез насърчаване на нисковъглеродна промишленост и увеличено използване на възобновяема енергия и свързването ѝ към електромрежата.

Във Франция обявяването на увеличението на цените доведе до широко разпространено недоволство сред експерти, индустриални асоциации и потребители, които посочват как то обезкуражава частния сектор да инвестира в енергийния преход.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща