Изграждането на умен дом и подкрепата на хора с увреждания – мисията вече е възможна
Ролята на дизайнерското мислене в създаването на социални иновации през очите на живите лаборатории
Надежда Митева, Балкански институт по труда и социалната политика
Социалните иновации могат да бъдат от огромна полза на хората в редица аспекти на живота ни. Дори да ни „напътстват“ към избирането на правилния „умен дом“, който освен технологично създаден трябва да бъде и достъпен за всички хора в обществото.
След първата статия от нашата поредица, посветена на технологиите на благосъстоянието, продължаваме с втората част, която се фокусира върху важността на дизайнерското мислене при разработването на иновативни решения в тази сфера. В рамките на проекта FAIR (Fast-track in Adopting Innovative welfare solutions for Responsible business development), подкрепен финансово от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 и част от програма "Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България", Балканският институт по труда и социалната политика заедно със своите партньори от Fønix AS, Норвегия, представят подходи и стратегии в областта на социалните иновации. Разработката изследва универсални принципи и методи на дизайнерското мислене, които са ключови за създаването на ефективни и отзивчиви решения в областта на технологиите на благосъстоянието. Статията ни разглежда накратко как дизайнерското мислене, с фокус върху човешките нужди и взаимодействия, може да трансформира начина, по който създаваме иновации в полза на обществото.
Дизайнерското мислене е иновативен подход, който се фокусира върху решаването на проблеми чрез емпатия, креативност и експериментиране. Този подход поставя акцент върху разбирането на нуждите и преживяванията на потребителите и използва това уникално знание за генериране на интуитивни и иновативни решения. Дизайнерското мислене обединява мултидисциплинарни перспективи и включва процеси като раждане на идея, прототипиране и итеративно тестване, за да се стигне до ефективни и практични решения на сложни проблеми. Дизайнерското мислене не е просто още един технически термин; то е начин на мислене, който поставя хората на първо място. Вместо да започва от технологията, този подход изхожда от нуждите и проблемите на реалните хора. Така, идеите, които се раждат, са не само креативни, но и наистина полезни.
От друга страна, живите лаборатории, или "living labs", са места, където хора с различни специалности като учени, инженери и дизайнери работят заедно с обикновени потребители, за да създават нови продукти и услуги. Те са подход, който помага на разработчиците да създават технологии, които истински отговарят на нуждите на хората. Ключовата част тук е, че потребителите се включват в процеса и дават обратна връзка през всичките стъпки на разработката. Така се осигурява, че продуктите и услугите са по-подходящи и полезни за хората, които ги използват.
Живите лаборатории са перфектна среда за прилагане на дизайнерското мислене на практика. Те предоставят плодородна почва за иновации, където учени, предприемачи, дизайнери и обикновени хора се събират, за да търсят решения на социални предизвикателства.
Прилагането на дизайнерското мислене в живите лаборатории може да звучи като идеално приложим подход, пътят към успешните иновации не винаги е лесен. Има предизвикателства като намирането на подходящо финансиране, управлението на различните интереси на заинтересованите страни и нуждата от постоянна адаптация към променящите се условия. Но когато тези предизвикателства се преодолеят, резултатите могат да бъдат не само иновативни, но и създаващи дълготрайна положителна промяна.
Поглеждайки към бъдещето, живите лаборатории се явяват като мощни инструменти за развиване на социални иновации. Те представляват нов модел за сътрудничество, в който различните гледни точки и опит се събират, за да създадат нещо, което наистина има значение. И това е същността на дизайнерското мислене – не просто да създаваш нови неща, а да създаваш неща, които правят света малко по-добро място за живеене.
Социалните иновации работят за развитието на умните домове
Добрите примери за разработване на технологии на благосъстоянието с помощта на дизайнерското мислене и живите лаборатории идват преимуществено от скандинавските страни и страни пионери в социалните услуги като Белгия. Успешни примери, които могат да бъдат видени включват разработването от идея до реален продукт на специализиран персонализиран помощник на възрастни хора, наречен Bernsten, който в рамките на една година е разработен от мултидисциплинарен екип, включващ живата лаборатория Norwegian Smart Care Lab в община Ставангер, Норвегия. В Белгия живата лаборатория LiCalab участва в създаването на „личен и динамичен план за превенция“, интегриран в онлайн инструмент, предназначен да помогне на гражданите на региона Кемпен в Белгия. Инструментът, наречен BIBOPP, се основава на одобрен въпросник за скрининг на населението и е представен като платформа за данни, управлявана от гражданите. Част от крайните потребители на BIBOPP формират консултативна група, която предоставя обратна връзка за инструмента и идеи за неговото усъвършенстване.
Отново в Норвегия две живи лаборатории спомагат за разработването на умните домове на бъдещето. OBOS Living Lab, в контекста на включването на хора с увреждания, служи като пионерско пространство за тестване и усъвършенстване на технологии, които подобряват достъпността и използваемостта на жилищната среда. Тази жива лаборатория активно включва обитатели с увреждания в технологичните изпитвания, като гарантира, че иновации като интелигентна домашна автоматизация, адаптивни жилищни пространства и помощни технологии са не само ефективни, но и съответстват на уникалните изисквания на хората с увреждания. Въпреки че не е традиционна жива лаборатория, Almas Hus допринася значително за създаването на приобщаващи жилищни пространства. Тази жилищна инициатива на Общината в Осло се фокусира върху енергийно ефективни и екологични домове, като разглежда достъпността като ключов компонент. По този начин Almas Hus служи като модел за интегриране на социални технологии в жилищни проекти с акцент върху приобщаването.
В заключение, дизайнерското мислене в контекста на живите лаборатории е много повече от модерен тренд в технологиите и иновациите на благосъстоянието. Това е подход, който може да промени начина, по който се справяме със социалните предизвикателства, като същевременно отговаря на нуждите на хората по смислен и устойчив начин. Именно тук се крие истинската му стойност и сила – в способността му да ни накара да видим не само какво е възможно, но и какво е необходимо.
Ако искате да разберете повече за дизайнерското мислене и приложението на живите лаборатории в процеса на създаване на иновации може да изтеглите и пълния доклад, изготвен в рамките на проект FAIR тук. Не забравяйте да следвайте страницата на проекта във Фейсбук или на сайта на БИТСП, където ще бъде пуснато съвсем скоро онлайн безплатно интерактивно обучение на тази тема.