Изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев пред БТА: Възстановяването на ПАВЕЦ "Чаира" е основен приоритет за компанията

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1010
article picture alt description

Възстановяването на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира", която е в много тежко състояние, е основен приоритет за Националната електрическа компания (НЕК). Това каза в интервю за БТА инж. Мартин Георгиев – член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "НЕК" ЕАД по повод състоянието на централата, която аварира през март 2022 г. 

- Г-н Георгиев, тези дни стана ясно, че два хидроагрегата на ПАВЕЦ "Чаира" ще бъдат пуснати в експлоатация в края на 2024 г. Какво е състоянието на централата към днешна дата и каква е причината за аварията?

- ПАВЕЦ "Чаира" е с ключово значение за управлението и сигурността на електроенергийната система на България и региона. Поради това възстановяването на съоръжението, което е в много тежко състояние, е основен приоритет за НЕК.

В ПАВЕЦ "Чаира" не е извършвана рехабилитация на съоръженията от изграждането на централата и започнатото през 2019 г. обновяване на системите за контрол и управление, както и на част от основните турбинни компоненти, е първо такова. Съгласно указанията на оригиналния производител "Тошиба" (Toshiba), за да се гарантира надеждно експлоатационно състояние на съоръженията, основни ремонти дейности следва да се извършват на интервали не по-дълги от 12 години от въвеждането в експлоатация. В случая тези предписания не са спазени, първият основен ремонт е пропуснат, а настоящият ремонт започва едва 24 години след въвеждането на първия хидроагрегат в редовна експлоатация.

След инцидента с Хидроагрегат (ХА) 4, настъпил на 22 март 2022 г., стартират интензивни преговори и консултации с Консорциума, изпълняващ рехабилитацията, застрахователя, ЕБВР, българската академична общност и български инженерни компании, световно доказани консултантски компании, технологични компании лидери в областта на хидроенергетиката като "Тошиба" (Toshiba), "Дженерал Електрик" (General Electric), "Андриц" (Andritz) и оператори на подобни съоръжения в различни държави в целия свят. За определяне на коренната причина за инцидента и съгласно изискванията на застрахователя е взето решениe анализът да бъде извършен от трета независима страна с доказана експертиза в световен мащаб. Проведени са множество срещи с инженерингови компании с утвърдена експертиза в хидроенергетиката и в извършване на разследвания и анализи на коренните причини на мащабни технологични инциденти. По време на преговорите е установено, че въпреки богатия си опит, експертите от тези компании не са се сблъсквали с авария от подобен мащаб и ситуацията е безпрецедентна по своя характер.

Вследствие на преговорите, анализ на първопричината за инцидента с хидроагрегата (root cause analysis) е възложен на AF Consult Switzerland. Анализът обхваща целия жизнен цикъл на съоръжението - проектиране, строителство и пускане в експлоатация; режими на експлоатация на съоръженията и извършвана поддръжка; изпълнение на дейностите по рехабилитация. За да оцени състоянието на съоръженията, компанията изследва проби от метала в лицензираната лаборатория по металознание към Техническия университет в Щутгарт, Германия и извършва компютърно моделиране със специализиран софтуер на режимите на работа на агрегата. 

Финалният доклад е изпратен на 29 ноември и като основни причини за настъпилата авария се посочват високите локални напрежения, създаващи се в спиралната камера на турбината, които в комбинация с нетипична за такъв тип съоръжения силна кавитация водят до натрупване на умора в материала в определени зони на турбината. Тези фактори са довели до висока степен на амортизация на ключови съоръжения и изчерпване на техния полезен ресурс. 

Важно е да се подчертае, че признаци за силна амортизация в ПАВЕЦ "Чаира" са налице още преди старта на дейностите по рехабилитация. Примери за това са фактът, че хидроагрегат 4 претърпява тежка авария на електрическата част (статора) през 2019 г., което е и причината рехабилитацията в ПАВЕЦ "Чаира" да стартира с последно пуснатия в експлоатация агрегат. По подобен начин през 2021 г. аварира и ХА2, преди да бъде предаден за рехабилитация, докато ХА1 и ХА3 претърпяват аварии в турбинните компоненти. 

Освен анализа на коренната причина, в периода след инцидента са извършени и редица други анализи:

Анализ по метод крайни елементи и тестване на метала за ХА2 - "Фойт Австрия" (Voith Austria) и "Пе Ве Те Прюф- унд Веркщофтехник" (PWT Prüf- und Werkstofftechnik GmbH) Хайденхайм Германия, Обследване и анализ на възможността за работа на ХА3 - ТУ София, Анализ на риска - Технически университет София, Анализ на вибрациите на ХА4 по време на инцидента - "Спектри" като официален представител на "Брюл енд Кяер" (Brüel & Kjær), Анализ на възможностите за заваряване на ХА4 - "Кастолен ютектик Германия" (Castolin Eutectic Germany) и "Ремотерм" България, Визуална инспекция ХА1 - "Тошиба енерджи систъмс енд солюшънс" (Toshiba EES), Япония.

Задълбочените анализи за причините за инцидента, при които е извършено изследванe на състоянието на метала и моделиране на агрегатите, стигат до сходни заключения – умора на метала и изчерпване на полезния ресурс на съоръженията.

На базата на информацията, получена от всички анализи, е изготвена пътна карта за възстановяване на централата в редовна експлоатация, доколкото обективното състояние позволява.

Прогнозният ремонт на хидроагрегати 2 и 3 е с планиран срок 12 месеца за всеки от тях. Ремонтът на ХА2 ще започне в началото на 2024 г. с прилагането на специално иновативно инженерно решение, което е във финален етап на разработка от консорциума, извършващ рехабилитацията. При успешното изпълнение на това решение, то ще бъде приложено и за ХА3. 

ХА1 е спрян превантивно поради установени повреди на турбинното оборудване още преди започването на рехабилитацията и за неговото възстановяване се водят интензивни преговори с оригиналния производител "Тошиба". 

Авариралият ХА4 изисква подмяна на цялата турбина и възстановяването му ще отнеме по-дълъг срок – приблизително 36 месеца от подписването на договор с избран изпълнител. За целта се финализира документацията за тръжна процедура за избор на изпълнител, която ще бъде обявена в началото на следващата година.

- Липсата на ПАВЕЦ "Чаира" създава ли дисбаланс в системата?

- С нарастващия дял на производители от възобновяеми енергийни източници в електроенергийната система и намаляващи работещи регулиращи термични мощности, нуждата от маневрени регулиращи съоръжения и капацитет за съхранение на енергия добива все по-голяма важност. В този контекст ПАВЕЦ "Чаира" определено липсва на електроенергийната система, което и обуславя високия приоритет и спешност, с който се работи за възстановяването на съоръженията.

Тук е важно да се отбележи и фактът, че НЕК исторически има ключова роля за гарантиране на сигурността на доставките и енергийната система. За пример, през 2023 г. НЕК е предоставила 75 процента от регулирането на електроенергийната система (ЕЕС) нагоре и 83 на сто от регулирането на ЕЕС надолу спрямо общата активирана балансираща енергия от Електроенергийния системен оператор. В допълнение, изпълнявайки важните си социални функции на Обществен доставчик, НЕК с приоритет осигурява потреблението на регулирания пазар, който се характеризира с огромни за мащаба на българската енергийна система флуктуации в денонощен и сезонен план.

- Колко ще струва в крайна сметка ремонтът на ПАВЕЦ "Чаира"?

- По предварителни данни възстановяването на хидроагрегатите ще струва приблизително 80 млн. лева. 

- ПАВЕЦ "Чаира" е една от най-новите централи в състава на НЕК, въведена в експлоатация през 1995 г. Каква е ситуацията с останалите ВЕЦ-ове на компанията?

- НЕК оперира 31 водноелектрически централи и отговаря за експлоатацията и поддръжката на 40 язовирни стени, 670 км тунели и канали и над 500 водохващания, които представляват комплексна инфраструктура. 

Средният експлоатационен срок на ВЕЦ, собственост на НЕК, е 62 години. Някои от ключовите централи са на 50-70 години, ВЕЦ "Бояна" например навършва 100 години. Сходна е ситуацията с язовирните стени и останалите хидротехнически съоръжения. Те са изключително важни за цялата електроенергийна система на страната и ние полагаме максимални усилия за тяхната отговорна и правилна поддръжка. 

Тази година завършихме няколко съществени проекта по рехабилитация на основно оборудване и съоръжения - във ВЕЦ "Въча" 1, която навърши забележителните 90 години, и ВЕЦ "Момина клисура", която навърши 50 години в експлоатация. В ПАВЕЦ "Белмекен" беше завършена рехабилитацията на 4 хидроагрегата и до края на годината предстои връщането в редовна експлоатация на последния 5 хидроагрегат. До края на годината ще приключат и дейностите по рехабилитация на последния етап във ВЕЦ "Сестримо". За следващите години от нашите специалисти е изготвена стратегия за етапна модернизация на други ключови ВЕЦ с цел тяхната надеждна експлоатация.

За съжаление в годините са забавяни немалко дейности по поддръжка и рехабилитации, включително поради хроничен недостиг на средства в компанията, резултат от важните социални функции на НЕК като обществен доставчик. Подобна е ситуацията и с част от експлоатираните от НЕК хидротехнически съоръжения. За добрата и отговорна експлоатационна поддръжка на тези ключови за българската електроенергийна система съоръжения е от съществено значение НЕК да разполага с достатъчно средства и ресурси. Надеждността на съоръженията е от особена важност, за да продължим да изпълняваме важната роля за гарантиране на сигурността на снабдяване, предоставяне на балансираща енергия и да допринасяме за успешното изпълнение на целите на декарбонизацията.  

Още по темата

- Едно от предимствата на помпено-акумулиращите водноелектрически централи е, че са вид системи за съхранение на енергия. Може ли те да решат проблемите със съхранението на енергията?

- Системите за съхранение на електроенергия имат ключова роля в енергийния преход. В световен мащаб ПАВЕЦ е най-доказаната технология за съхранение с дял от над 90 на сто. Въпреки увеличаващите се капацитети от батерийни стопанства, в НЕК сме уверени, че ПАВЕЦ ще продължи да има водеща роля в зеления преход. Неслучайно повечето планирани хидроенергийни проекти в Европа ще са ПАВЕЦ. 

Същевременно, подобно на ситуацията в България, 70 процента от съществуващите хидроенергийни съоръжения в Европа се експлоатират от над 40 години и поради това са необходими значителни инвестиции за поддръжка и рехабилитация. Инвестициите в хидро мощности и системи за съхранение несъмнено са дългосрочно решение за увеличаване на дела на производство на зелена енергия и декарбонизация. В тази връзка в НЕК разработваме с висок приоритет проекта за язовир "Яденица", както и за две нови помпено-акумулиращи централи Батак и Доспат, които са много обещаващи. 

- Разкажете ни повече за тези два нови ПАВЕЦ-а – има ли някакви предварителни разчети за тях?

- В момента проектите са на етап предпроектно проучване, като времето за тяхната реализация се очаква да отнеме 8-10 години. Предвижда се инсталираната мощност във всяка централа да бъде 800-1000 МВт в генераторен и 700-900 МВт в помпен режим. Горен изравнител и за двете централи ще бъде яз. Голям Беглик, а долен - съответно яз. Батак и яз. Доспат. Предимството на тези проекти е, че язовирите, които обикновено са значителен капиталов разход, вече са изградени и това ще намали размера на инвестициите. 

Очакваният ефект от изграждането на двете нови мощности е капацитет за съхранение на 30-50 GWh, което е значителна стойност не само за България, но и в европейски мащаб. 

- Наскоро казахте, че НЕК е натрупала тарифен дефицит от около 2,5 млрд. лева, защото една от функциите на дружеството е да се осигури нужните количества електроенергия за регулирания пазар. Тази загуба кога и по какъв начин ще я преодолеете? Какво е финансовото състояние на НЕК в момента?

- Ценовият дефицит, натрупан в "НЕК" ЕАД, е от дейността обществена доставка и ангажиментите към регулирания пазар. За компенсирането му регулярно заявяваме да бъде признат този дефицит и намерена подходяща схема за възстановяването му. В последните си решения Комисията за енергийно и водно регулиране посочва, че натрупаният дефицит подлежи на анализи и изработване на механизъм за компенсиране. За покриването на недостига на средства НЕК е взела кредити от БЕХ, за които дължи и лихви за обслужването им. Възстановяването на главницата по тези заеми може да се осъществи след приемане на решение на КЕВР с подходяща схема за компенсиране на натрупания дефицит.

Благодарение на подобрената пазарна среда и последователните усилия на екипите в НЕК през последните 2 години финансовото състояние се подобрява. Това беше оценено и от рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" (Standard&Poors), която повиши дългосрочния кредитен рейтинг. Въпреки това, компанията е с отрицателен оборотен капитал, което ни поставя в затруднения, особено в случаи на забавени входящи парични потоци или възникнали непланирани плащания. 

- Заради това ли вие се обявихте вече, че подкрепяте реформата в енергетиката, която предвижда либерализация на пазара и за битовите потребители, като ще отпадне и функцията на НЕК като обществен доставчик?

- Либерализацията на пазара е процес, който в страната е започнал преди близо 20 години. Въпреки дългия период, пазарът продължава да функционира в хибриден вид с два сегмента - регулиран и свободен, което значително изкривява пазарните принципи. Отпадането на функцията на обществен доставчик ще доведе до пълна либерализация на пазара на едро. НЕК в момента изпълнява тази дейност с ангажирането на значителен технически и финансов ресурс. Отпадането на този ангажимент ще позволи НЕК да фокусира усилията си в производство на електроенергия от ВЕЦ и нейното ефективно търговско управление на различните сегменти на електроенергийния пазар.

- Според Вас готова ли е страната ни за пълната либерализация на енергийния пазар?

- Вярвам, че либерализацията е инструментът, който създава условия за конкуренция между производителите и доставчиците на електроенергия, което е от съществена важност за потребителите. Също както и в другите сектори на пазарната икономика, конкуренцията води до повишена ефективност, предлагане на продукти, услуги и условия съгласно нуждите на клиентите. Условията за либерализация и ефективна търговия се подобриха значително след обединението на българския електроенергиен пазар с европейския. Мащабът на единния европейски пазар ограничава възможността за пазарни манипулации и осигурява защита на потребители, което е от изключителна важност.

Либерализацията също така стимулира инвестициите в най-ефективните и конкурентни технологии за производство, което е от ключово значение за световния енергиен преход при най-ниски разходи.

Съгласно Закона за енергетиката, последният етап от либерализацията в България предстои да се извърши в две стъпки с цел неговото плавно преминаване - пълна либерализация на пазара на едро от 1 юли 2024 г. и либерализация на доставките на битовите потребители през 2026 г. За дефиниране на пълните условия и правила за успешна реализация на тези стъпки, предстои да се извършат промени в подзаконовата и регулаторна нормативна рамка. Особено важно е също да се проведе подробна разяснителна кампания за потребителите, за да бъдат информирани и да се избегне евентуален първоначален стрес при смяна на доставчик.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща