Мартин Георгиев: НЕК има планове на изграждането на два ПАВЕЦ до 2032 г.

Два са проектите за изграждане на нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) от Националната електрическа компания (НЕК). Това са проект ПАВЕЦ Батак и проект ПАВЕЦ Доспат, съобщи изпълнителният директор на компанията  Мартин Георгиев в рамките на кръглата маса „Иновации при съхранението на енергия – ключ към устойчив енергиен преход“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)“. Двата проекта са сходни. И при двата ПАВЕЦ горният изравнител са язовирите Голям Беглик и Широка поляна, а за долен изравнител се разглеждат инсталирани мощности в генераторен режим между 800 МВт за всеки от тях и приблизително 700 МВт в помпен. При проекта за ПАВЕЦ "Батак" долен изравнител е яз. Батак, а при проекта за ПАВЕЦ Доспат - яз. Доспат.

Според представената от изпълнителния директор на НЕК презентация, проектът за ПАВЕЦ Батак предвижда предпроектно проучване и работен проект в периода от настоящата 2023 г. до 2027 г., през която евентуално трябва да бъде даден старт на строителните дейности, а въвеждането в експлоатация – 2030 година.

За проект ПАВЕЦ Батак предвидените срокове са за предпроектно проучване до края на 2026 г., работен проект и разрешителни в периода 2027 г., старт на строителните дейности – 2029 г. и планирано въвеждане в експлоатация през 2032 г.

Предвиденият срок на експлоатация е 60 г.

Представи и ПАВЕЦ Белмекен, който е с малка мощност, но се очаква до края на годината да е в пълна експлоатация.

Предвид ранния етап сумата, предвиждана като инвестиции не бе съобщена.

В рамките на презентацията си изпълнителния директор на НЕК се спря на значението на хидроенергетиката, като не пропусна да напомни, че експлоатационния живот на хидроенергийните системи е от порядъка на 40 години и необходимостта от поддръжка и инвестиции.

„Предимствата на ПАВЕЦ като вид системи за съхранение имат висока маневреност, висока ефективност, дълъг и полезен живот.  Освен това подпомагат интеграцията на нови ВЕИ, а  съответно и декарбонизацията на системата. Допълнителна полза е и подобряването на управлението на водните ресурси, което в последните години с изменението на климата  е от особено значение“, посочи Мартин Георгиев. По думите му, дори на европейско ниво, повечето от новите проекти за съхранение на енергия предвиждат изграждане на нови ПАВЕЦ.

По думите му, регион ни е с по-висок потенциал от общия в света, с изключение на  Азия и Австралия има все още доста неупотребен потенциал. „Нашият потенциал е по-висок от потенциала на Западна Европа и той може да се използва като инвестиции по конкурентен начин“, посочи Мартин Георгиев. Спирайки се на ролята на ПАВЕЦ като възможност за съхранение и балансиране на системата от ВЕИ, включително и при свръхпроизводство, а съответно и отражението върху цените  той даде и конкретни примери

„През последните 20 години общият капацитет на водноелектрическите централи се е увеличил с над 40 % в световен мащаб, но делът им спрямо общото производство остава стабилен поради ръста на другите енергийни източници – природен газ, въглища, вятърна и слънчева енергия.

70 % от съществуващите хидроенергийни съоръжения в Европа се експлоатират от над 40 години и имат нужда от значителни инвестиции за поддръжка и рехабилитация. Сега вече тенденцията се обръща и ПАВЕЦ става много по-ценен за инвеститорите и енергийните системи.

Предизвикателствата пред ПАВЕЦ са високите капиталови разходи, дългия период на строителство и различната специфика на терените за всеки един проект. Няма универсални проекти, а източниците на финансиране са ограничени. Често това е свързано със съображения на банките, свързани с околната среда“, посочи Мартин Георгиев.  Той не пропусна и факта, че регулаторният режим е по-сложен и дълъг  от инвестициите в масовите фотоволтаични централи, например. 

„Пазарните механизми са много важни, тъй като инвестиции с толкова дълъг период са трудни за реализиране. Необходимо е да има сигурност за инвеститорите, независимо дали са държавни или частни.  В условията, в които ще функционира тази инвестиция ще може пълноценно да се възползва от пазарната среда, за да има възвръщаемост, което е и изискване на банките при едно проектно финансиране“, обясни той.

„Тенденциите в световен мащаб са за изграждане на нови ПАВЕЦ при вече съществуващи язовири, тъй като значителна част от капиталовите разходи вече са извършени като инвестиция“, допълни още изпълнителния директор на електрическата компания, като наблегна на нарастващата нужда от съхранение на енергия. Според него обаче именно ефективността на съхранението е изключително важна, тъй като при тези проекти тя достига до 87% с техническа възможност до 90 %.

„Все пак трябва да се обърне внимание, че повечето от по-старо изградените ПАВЕЦ са насочени към балансиране на консумацията, докато в момента нуждата от новите ПАВЕЦ е ориентирана към нуждите от балансиране на зависимостта от ВЕИ, а гъвкавият режим на работа води до по-висока амортизация на съоръженията“, посочи той. Като един от примерите за проект, преминал през затруднения Мартин Георгиев посочи ПАВЕЦ Drance (инсталирана мощност 900 МВт) в Швейцария със старт на строителството през 2008 г. и преминаване през различни периоди на развитие на проекта, така че да бъде пуснат в експлоатация едва през 2022 г. „Интересна подробност е, че там собственици са три компании, като специфично за Швейцария е, че всяка от турбините (6 турбини тип Франсис с мощност 150 МВт) е на различна компания, но има един общ оператор, който ги експлоатира. ПАВЕЦ Drance е с възможност за съхранение на 20 ГВтч с възможност за по-малко от 5 минути да бъде превключен от помпен в генераторен режим и 10 минути от генераторен в помпен. Инвестицията е в размер на 1,5 млрд. евро.