Защо COP28 има значение: Какво трябва да знаете за срещите на върха на ООН за климата?

Климат / Анализи / Интервюта
Георги Велев
980
article picture alt description

Източник: Фейсбук профил COP 28.

Въглищната електроцентрала Комати започва да функционира в Южна Африка през 60-те години на миналия век. За времето си е била обширно и впечатляващо съоръжение. Тя е имала два пъти по-голям капацитет за производство на електроенергия спрямо всяка друга електроцентрала в Южна Африка през миналия век. Но през октомври 2022 г. турбините на тази някога могъща електроцентрала бяха включени за последен път.

Оттогава до днес извисяващата се бетонна сграда на ТЕЦ Комати е претърпяла забележителна трансформация. Тя се превръща в смесица от батерии, вятърни турбини и слънчеви панели. Тази промяна ще създаде работни места и ще облагодетелства около 15 000 души в общността. Всъщност това начинание е тест в глобалното сътрудничество. САЩ, Световната банка и други страни се съгласиха да финансират трансформацията на Южна Африка и прехода от използване на въглища към чиста енергия. Те обещаха 8,5 милиарда долара инвестиции по време на преговорите за климата в Глазгоу през 2021 г. COP26. По време на тези преговори страните също се съгласиха колективно да започнат да ограничават въглищната енергетика. Сега обещанията се превръщат в действия.

Още по темата

********

С наближаването на COP28 в Дубай, предстоящата Конференцията на ООН за изменението на климата, напрежението и нападките са неизбежни. Критиците ще се съсредоточат върху президента на срещата, който е главен изпълнителен директор на голяма държавна петролна компания. Други ще поставят под въпрос стойността на процеса COP и 75 000 души, които отиват в Дубай.

Срещите на ООН за климата наистина имат своите недостатъци. Но те остават една от най-големите ни надежди за справяне с изменението на климата. Правителствата трябва да гарантират, че техният малък, но специализиран секретариат е напълно финансиран и подкрепен. Това е повече от финансиране на среща на върха; това е инвестиция в осигуряването на устойчиво бъдеще.

Ето и основната идея на срещата. Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC или РКООНИК) е натоварена с тежката задача за намаляването на глобалните климатични емисии. Всяка година от 1994 г. UNFCCC свиква среща, наречена Конференция на страните или COP. Мандатът на COP е да преговаря за колективни действия за намаляване на глобалните емисии. Той също така проследява колко амбициозни са страните и ги тласка да ускорят своите така наречени „Национално определени ангажименти“ ( Nationally Determined Commitments  (NDC), за да намалят още повече емисиите.

В днешно време има две COP срещи: официални разговори и това, което се случва в кулоарите. Някои твърдят, че последните са като фестивал, който е станал по-важен и въздействащ. Той осигурява катализатор за стимулиране на нови партньорства, които се фокусират върху постигането на конкретни цели в различни сектори.

На COP27 в Египет беше обявено ново партньорство, което да помогне на Индонезия да спре да използва въглища. Те потърсиха вдъхновение в опита на Южна Африка.

Програмата за постигане на пробиви (The Breakthrough Agenda) е друг забележителен пример.  Четиридесет и пет световни лидери я стартираха на COP26. Нейната предпоставка е да направи чистите технологии и устойчиви практики по-поносими и достъпни. Това се отнася за енергетиката, транспорта, стоманата, водорода, селското стопанство и други сектори.

UNFCCC  играе все по-голяма роля в улесняването на изпълнението на тези „странични“ инициативи. Преговарящият по въпросите на климата Саймън Шарп твърди, че COP срещите в кулоарите трябва да се насочат към създаването на повече от тези силно насочени секторни партньорства. А това наистина е така. И все пак стойността на „официалния COP“ също не бива да се подценява.

Официалните COP срещи са изправени пред критики, подобни на тези, които редовно получава ООН. Голяма част от това е съсредоточено около резултатите, които произвеждат. Някои твърдят, че настоящите национално определени ангажименти не са достатъчно амбициозни. Липсата на прилагане на съществуващите NDC пък притеснява и други критици на срещите. Тези коментари обаче са малко неуместни.

Националните правителства, а не секретариатът на UNFCCC, са отговорни за определянето и постигането на целите. Ако не друго, UNFCCC и процесът на COP доведоха до повече действия, отколкото щяхме да видим без тях. Вероятно все още щяхме да видим някои доброволни инициативи и коалиции на желаещите със сигурност, ако не съществуваше сегашната структура. Но много по-малко без убеждаващата сила на COP. Съвместният натиск за изпълнение на COP26 е това, което помогна на страните да се съгласят да финансират енергийния преход на Южна Африка.

Също така нямаше да видим много национални колективни действия без вниманието, което генерират COP преговорите. Напредъкът като цяло би бил по-бавен и частичен от това, което виждаме днес.

Самото Парижко споразумение от 2015 г. е продукт на процеса на COP. Той изисква държавите да ограничат повишаването на глобалната температура до 2°C или 1,5°C до 2100 г. Тези цели се основават на проучванията на емисиите и тяхното излъчване спрямо прединдустриалните времена. Париж също така включва начини за държане на правителствата отговорни за подобряването на техните национални ангажименти с течение на времето.

Например Global Stocktake (Глобален преглед) е периодичен преглед, който се провежда за първи път тази година. UNFCCC върши тежката работа по съставянето му. Правителствата на COP28 трябва да отговорят на неговите констатации. Това ще бъде равносметка докъде сме стигнали. Глобалният преглед е процес за държавите и заинтересованите страни, за да видят къде напредват заедно към постигане на целите на Парижкото споразумение за изменението на климата – и къде не. С две думи – каква е равносметката към момента.

Самите констатации от 2023 г. на Глобалния преглед показват стойността на процесите покрай COP: през 2010 г. учените прогнозираха, че температурата ще се повиши с 3,7–4,8°C до 2100 г. След Париж, до края на 2022 г., прогнозата спадна до 2,4–2,6°C . Ако страните изпълнят ангажиментите си, тя може да намалее до 1,7–2,1°C.

Това все още не е достатъчно. Въпреки това е трудно да се каже къде бихме били без годишен тласък, който да стимулира правителствата към действие. Днес повечето държави имат национални планове и са се съгласили да постигнат нетните нулеви емисии до 2050 г.

Саймън Стийл, изпълнителният секретар на UNFCCC, иска Глобалният преглед да повлияе значително на действията в областта на климата. Например защитниците могат да го използват като „трамплин“, за да накарат своите правителства да приемат по-амбициозни планове през следващите две години преди Бразилия да бъде домакин на COP30 през 2025 г.

Отчетността, която COP предоставят, нараства само през последните години. Преди 15 години те привличаха само от време на време президенти и премиери. Сега очакваме те да присъстват всяка година. Така например след като беше изправен пред критики, британският премиер Риши Сунак промени решението си и реши да присъства на COP27.

Има причина някои политически лидери да предпочетат да пропуснат COP срещите. Когато присъстват, те са изправени пред огромен натиск да постигнат повишена амбиция. През 2021 г. речта на тогавашния австралийски премиер Скот Морисън на COP26 получи лошо отразяване. Той беше атакуван за посредствени ангажименти в сравнение с тези на други развити икономики.

Изменението на климата беше решаващ въпрос на следващите избори през 2022 г., които Морисън загуби. През следващите месеци тогавашната опозиционна Лейбъристка партия критикува Морисън, че е поставил Австралия в неудобно положение в международен план. За разлика от тях Лейбъристите обещаха да бъдат домакини на бъдеща COP, за да подобрят репутацията на Австралия по отношение на климата.

UNFCCC ускори действията по изменението на климата през последните няколко десетилетия. В това не може да има съмнение. Въпреки това положително въздействие, секретариатът на UNFCCC е ограничен от лимитираните си ресурси. Правителствата дадоха на UNFCCC 10 милиона долара по-малко, отколкото поиска миналата година.

Това означава, че UNFCCC разчита на доброволно финансиране, често обвързано с конкретни проекти. В резултат на това много от задачите, които е възложено да изпълнява, може да не бъдат изпълнени добре в бъдеще. Това включва, например, изпълнението на основната му роля на отчетност, излагайки на риск устойчивия напредък. Реалността също е, че се нуждае от повече средства, за да наблюдава две едновременни COP среща: едната е фокусирана върху националните цели, а другата е фокусирана върху увеличаване на секторната амбиция.

В Министерството на бъдещето на писателят Ким Стенли Робинсън светът създава елитен орган съгласно Парижкото споразумение. Неговият мандат е да ускорява целенасочени проекти, които могат да предотвратят климатично бедствие. В действителност този субект вече съществува в UNFCCC. Предвижда се емисиите да достигнат връх през това десетилетие, което се дължи не в малка степен на неговата работа и рамката на COP. За да се запазите инерцията, от решаващо значение е да инвестирате и в двете. UNFCCC се нуждае само от относително малка сума пари, по-малко от 0,1% от бюджета на Ню Йорк за 2024 г. И все пак това е инвестиция, за която бъдещите поколения ще ни благодарят.


Коментар пред издание Forbes на Michael Sheldrick от Global Citizen.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща