България може да бъде важен играч на световната сцена по отношение на климатичните политики

България иска да бъде важен играч на глобалната климатична сцена и смята да покаже това по време на предстоящата Конференцията на ООН за изменението на климата - COP 28, която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в Дубай. През тази година страната ни ще участва за първи път със собствен щанд, а президентът и премиерът се очаква да се включат в Конференцията. Именно на COP 28 се събират всички световни умове, дебатирайки за бъдещето на планетата, климатичните политики и дали и как да се ограничи използването на изкопаемите горива. Последната тема е изключително чувствителна, защото развиващите се страни имат нужда от петрол и въглища, докато Западният свят продължава да настоява за тяхното ограничаване. Разговорите по тази точка ще бъдат ожесточени, а в COP 28 ще има представители на 191 страни по света. Все пак всички глобални лидери се обединяват в едно - опазването на климата чрез мерки за декарбонизация на икономиките. По какъв начин да се постигне това, заедно с целите за Парижкото споразумение, обаче остава с много въпросителни.

България обаче има своята визия как могат да се случат част от политиките. Като член на "клуба на богатите" - в ЕС се взимат единодушно решенията за тези политики от всички 27 страни на блока. Това означава че в Дубай ще има интензивни преговори между различните сесии и дебатите и битката ще са буквално за всяка дума, коментират запознати.

А докато в залата текат дебатите за бъдещето на света, на нашия щанд ще бъдат представени български компании от различни сектори, финансиращи институции, местните власти и науката. Това е възможност България да бъде поставена на картата на климатичните преговори, да стане разпознаваема и да бъдат признати постиженията ни, обясни пред журналисти министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Именно преговорите в Дубай на COP 28 ще са кулминацията на тежък, едногодишен преговорен цикъл, в рамките на който преговорните екипи преговарят изключително интензивно до пълно изтощение. По-интересен е начинът, по който ние се представяме, за какво става дума на този форум и какви са общите тенденции, посочи министърът. При представянето на страната ни залагаме в голяма степен на индустрията и представители на бизнеса, за които това участие ще бъде много ценно. Поканени за участие са редица неправителствени организации, бизнес структури, университети, а организацията за щанда се координира от няколко министерства. Очаква се визита в Дубай да направи и президентът Румен Радев, а на по-късен етап в преговорите, посещение ще има и от премиера Николай Денков.

Идеята е фирмите, науката и обществото максимално добре да се запознаят с целия процес по взимане на решения за опазването на планетата. Както и защо е толкова важно да се съхрани идеята за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, спрямо прединдустриалните нива.

Европейският съюз е лидер в политиката, свързана с измененията на климата и предотвратяване на негативните последствия, причинени от парниковите газове. Целта на ЕС, и България като част от него, е да въвлече всички останали държави в тази политика, обясни на срещата и Силвия Рангелова, директор на дирекция "Координация по въпросите на ЕС и международното сътрудничество" в МОСВ.

Индустриални предприятия и зони с фокус върху околната среда

"Смятам, че имаме какво да покажем на света - например никъде в Европа няма цял индустриален комплекс, в който фирмите са приели да се движат бързо към въглеродна неутралност. Такъв клъстер у нас се е образувал в региона на Варна, и по-скоро около Девня. Там индустриалните колоси "Солвей Соди", "Девня цимент" и "Агрополихим" са възприели свои политики, чрез които имат амбицията бързо да намалят излъчваните вредни емисии и да заменят горивната си база. В ЕС има по-скоро примери за отделни фирми", подчерта Попов. Той даде за пример този индустриален район като вид иновационна долина, търсеща начин бързо да постигне зелените цели на ЕС. Просто самите компании работят в уникална синергия в района, което дава възможност за развитие на проекти на европейско ниво, сподели виждането си екоминистърът. Освен тежката индустрия добри примери има у нас в металургичния сектор, който също се стреми към декарбонизация. Друг пример за световната общност може да бъде Тракия икономическа зона, където също се е образувала уникална "зелена симбиоза", която следва европейските политики за декарбонизация. Именно в ТИЗ вече пет години работят по тази концепция и зоната се е дефинирала като въглеродно неутрална - единствената икономическа зона от този тип в ЕС, обясни Попов.

Друг добър пример е българската соларна индустрия, която е, може би, номер едно в ЕС по отношение на монтажници и изграждане на индустриални соларни инсталации. Всичко това се случва извън границите на страната ни, не само в Европа, но и на други места по света, обясни министърът.

Какво финансиране е нужно за климатичните политики

Много интересен и е финансовият аспект на борбата с климатичните промени. Очаква се следващата конференция - COP 29 да се решат някои основни въпроси, свързани с климатичното финансиране и прехода към декарбонизация, обясни още Попов. Става дума за значителни суми в различни направления - Зеленият климатичен фонд на ООН, базиран в Южна Корея например, се изчислява на около 12,5 млрд. долара. Отделно стои и т. нар. ангажимент на развитите държави за финансиране със сумата от 100 млрд. долара годишно на страните от третия свят като целта е те да изградят и преследват свои политики за ограничаване на замърсяването. Това финансиране трябваше да започне от 2020 г., но все още няма пълно съгласие между страните по темата.

Третият важен момент е необходимостта от инвестиции на глобално ниво, която се оценява на приблизително между 3 и 4 трлн. долара, огромна сума, обясни министър Попов. По размера и точните формулировки за тези суми се водят значителни спорове, наблюдава се разделение и между т. нар. Глобален Юг и Глобален Север. Това представляват много големи финансови потоци, които се обсъждат в рамките на конференцията COP.

При голяма част от тях става дума за инвестиционни решения, които могат да идват от публични средства, но все повече и от частния сектор. В света на климатичната политика се води ожесточена конкуренция, в която за момента печели Китай, следван от САЩ. Eдва след това се нарежда Европа. Климатичната политика има и голямо влияние върху дейността на компаниите, както и върху функционирането на градовете, разказа министър Попов, давайки пример със София и Габрово, които са единствените два български града, присъединили се към инициативата на Европейската комисия да станат климатично неутрални до 2030 година. Двете общини имат създадена стриктна програма и се опитват да я спазват в пътя си към декарбонизация и намаляване на вредните емисии.

В този контекст целите пред участието на страната ни в конференцията в Дубай, са, на първо място, България да бъде поставена на картата на климатичните преговори. Формално България води преговори като част от ЕС, участвайки във формирането на общата позиция на Европейската комисия. Но в рамките на ЕК вече сме доста добре позиционирани предвид кандидатурата ни за домакинство на COP29, заради различни позиции, които сме изказвали. Искаме тази позиция да бъде закрепена, да бъде видима в рамките на ЕС и извън него.

COP 29 може да се проведе в няколко локации на Европа

Кандидатурата на България за домакинство на следващата конференция догодина - COP29, едва ли ще бъде успешна предвид блокирането на процеса от Русия и Беларус, стана ясно още от думите на екоминистъра. Все пак България е предложила идеята да има разпределен между няколко страни COP29 - т. нар. distributed COP. Тази идея се възприема много добре от всички, посочи министър Попов. Макар концепцията все още да предстои да бъде изчистена, основното предложение е отделните прояви да бъдат разпределени в различни страни, което да облекчи финансовия и административен натиск от провеждането на конференцията в една локация.

Ако въобще не се стигне до съгласие къде да бъде следващата конференция в Източна Европа, то тогава най-вероятно тя ще се проведе в Бон, където се намира Секретариатът на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Там обаче ще се събират само преговарящите екипи, поясни министърът. Останалите събития покрай COP29 ще се провеждат на други места, а техните позиции, решения в крайна сметка ще бъдат събрани и обсъдени в Бон.

На предстоящия COP28 в Дубай например са регистрирани 150 хиляди участници от целия свят. А при една от първите конференции по темата, провела се преди 27 години в Копенхаген делегатите са били едва 30 хиляди.

Движим се към Глобална система за търговия с CO2 емисии

Министър Попов също така е убеден, че светът в даден момент ще се обедини в обща система за търговия с въглеродни емисии. В отговор на въпрос на 3eNews министърът заяви, че се надява в крайна сметка да се стигне до обединение на отделните системи за търговия. Най-развита за момента е европейската СТЕ, но вече има борси за търговия с квоти в САЩ, Азия и на други места по света. Важна стъпка в обединението ще играе и новият механизъм CBAM, въведен от Европа преди месец. CBAM или Mеханизмът за корекция на въглеродните емисии на граница (carbon border adjustment mechanism) има за цел да накара всички търгуващи с Европа компании да подават информация за изпуснатите в атмосферата вредни CO2 емисии по време на производството им. Така ще се определи цена за вноса на дадена стока на пазарите в ЕС. Новият механизъм за момента е само информативен, но след няколко години се очаква да започнат да се плащат цени за изпуснатите в атмосферата CO2 количества при производствата. Системата за търговия с емисии в ЕС предстои да бъде разширена и в морския транспорт, както и в сградния фонд.